/Поглед.инфо/ Правителствата на Централна и Източна Европа, за разлика от Южна, успяха да ограничат разпространението на коронавируса сред населението и някои от тях вече се връщат към предишния си живот, пише Le Figaro. Според експерти това може да се дължи както на културните характеристики на страните, така и на бързите и сурови мерки, предприети от техните власти. Както подчертава изданието, често тези мерки са взети от страх от срива на отслабената здравна система.
Още на 14 април австрийците започнаха да се връщат към „живота преди коронавируса“, спомня си Le Figaro. С маска на лицето си отново могат да отидат да пазаруват, да посетят фризьора, а следващия петък кафенетата и ресторантите ще се отворят в страната. Завършващите училище се завърнаха в часовете в понеделник, за да се подготвят за изпитите, докато останалите ученици ще възобновят учебните занятия от средата на май до началото на юни.
При това, както отбелязва изданието, епидемиологичните показатели след премахването на карантинните мерки в Австрия не се увеличават и от самото начало огнищата на коронавирус не са били твърде високи, както в други страни източно от нея. „От Полша до България страните от Централна Европа изглежда са успели да овладеят разпространението на вируса сред населението“, посочва изданието, отбелязвайки, че някои от тях, като Австрия, вече са разработили крайни срокове за излизане от режима на изолация.
Според Томас Чипьонки, експерт в областта на здравеопазването от Института за висши изследвания във Виена, болестта не е дошла и се е разпространила в този регион по същия начин, както в Южна Европа. В Италия има развита текстилна индустрия, в която са заети много имигранти от Китай, освен това италианците имат навика да общуват по-тясно с по-възрастните хора в риск в сравнение с жителите на Централна Европа. Ако говорим за първите огнища на инфекция, тогава в Германия това беше карнавала, а в Австрия ски курорта, посетителите на който бяха предимно млади хора в добра физическа форма, сред които рискът от смъртност не беше висок.
Освен това, след като станахме свидетели на драматичното развитие на ситуацията в Италия, страните от Централна Европа успяха да се подготвят за епидемията, която стигна до тях по-късно: в Чехия първият случай на заразяване беше регистриран на 1 март, в Полша на 4 март, а в България на 8 март. Правителствата на тези държави незабавно въведоха строги карантинни мерки: затваряне на границите, социалното дистанциране и в някои случаи задължителен режим на носене на маска. Така в Словакия първият случай на зараза беше регистриран на 6 март, а карантината в страната беше обявена още на 9-ти.
Както подчертава вестникът, основната задача на правителствата на тези страни беше да защитят системата на здравеопазването, отслабена от многогодишното "изтичане" на медицински персонал в страни с по-добри условия на труд. „Една четвърт от студентите ми напускат страната след дипломирането си“, оплаква се Маргита Спалекова, епидемиолог от Медицинския факултет от Братислава.
В Румъния липсата на средства за борба с епидемията предизвика политическа криза, след като министърът на здравеопазването обяви, че цялото двумилионно население на Букурещ ще бъде тествано за коронавирус, въпреки факта, че страната успя да произведе не повече от няколко хиляди такива тестове.
Както обяснява Магрита Спалекова, Словакия има дълъг опит в борбата с инфекциозните заболявания. Освен това страната принадлежи към бившия комунистически лагер и „поколенията, живели през този период, са свикнали да спазват правилата буквално, без коментар“.
Според вестника, в Сърбия карантинните мерки, наложени от президента Вучич, който открито се възхищава на режима на изолация в Китай, са особено строги. Лицата над 65 години бяха длъжни да стоят вкъщи и им беше позволено да пазаруват не повече от веднъж седмично, а вечер и през почивните дни имаше комендатски час.
Според изданието има опасения, че някои правителства ще могат да използват подобни авторитарни методи за въвеждане на допълнителни ограничения в други области. Унгарският премиер Виктор Орбан например принуди парламента да приеме закон, удължаващ правомощията му за неограничен период от време.
Освен това според вестника, въпреки строгите карантинни мерки, на част от населението на тези страни е било разрешено да пътува. Говорим за сезонните и домашните работници, пристигащи в Германия и Австрия, по-специално за прибиране на реколтата. Освен това австрийското правителство води преговори за организацията на пристигането на румънски медицински сестри в страната, чието присъствие в домовете на хора, нуждаещи се от помощ, беше прекъснато поради пандемията. Букурещ вече заяви, че те ще могат да напуснат страната преди официалното начало на премахването на ограничителните мерки, насрочено за 15 май.
Превод: М.Желязкова