/Поглед.инфо/ Създаването на правителствен сайт за борба с „фалшивите новини“ допълнително ще подкопае доверието на французите във властите и ще ги накара да се съмняват в обективността на официално одобрените статии, пише журналистът от Le Figaro Гийом Табар. Той отбелязва, че пристрастният подбор на публикации, по наивност поетата роля на проверяващ и собственото непоследователност ще доведат френското правителство до поредната грешка във взаимодействията му с обществеността.
Идеята на френските власти да създадат официален уебсайт на правителството, който ще събира „надеждни и проверени източници на информация“ за борба с „разпространението на фалшиви новини“ е контрапродуктивна и тревожна, според наблюдателя на Le Figaro Гийом Табар. Според него това е поредната грешка на ръководството във взаимодействието с обществеността, което от януари е слабото звено при разрешаване на кризата.
Откакто официалният говорител на правителството Сибет Ндиае се похвали с тази инициатива в Twitter, подигравките и възмущението се посипаха от всички страни: новият сайт е сравнен с Министерството на истината от романа на Джордж Оруел от 1984 г. Авторът на статията не поставя под въпрос добрите намерения на правителството: необходимостта от борба с „фалшивите новини“ е още по-важна, защото някои от тях могат да подкопаят плана за преодоляване на здравната криза. За да разкрият такава невярна информация, много медии използват рубриката «fact checking» (проверка на фактите) от няколко години, оценявайки новините с помощта на своите сътрудници и разчитайки на собствената си информираност. Тези рубрики са полезни, но не претендират за безпогрешност, а плурализмът на мненията е залог за равновесието.
Що се отнася до правителствения сайт, първият му недостатък е, че той обхваща само някои издания: например, ако статиите на Libération са в изобилие, то на Le Figaro никога. Секретариатът (или Министерството на истината, както го нарича Гийом Табар) уверява, че не филтрира различни източници и се придържа към критериите за подбор (безплатният сайт, съществува повече от две години и т.н.), но тези критерии показват, че резултатът не е неутрален, а самият подход е предубеден. Освен това известна наивност на създателите на сайта неволно го прави неефективен. Статиите във вестниците затова и притежават такава сила, защото журналистите провеждат независими разследвания, критично оценявайки всички източници, включително и най-официалните. По този начин етикетът „проверен от правителството за достоверност“ - и Табар е сигурен, че всичко върви нататък - ще донесе повече неудобства, отколкото признание.
Но, основният недостатък, според автора на статията, е необмислеността: Сибет Ндиайе трябва да знае, че информацията, която предоставя, проверява или просто маркира властта, априори предизвиква съмнения. Това е особено вярно във Франция, където официалните изявления са „неадекватни и много прибързани“. И така, в навечерието на карантината министърът на националното образование Жан-Мишел Бланкет заяви, че всички училища няма да бъдат затворени; премиерът Едуар Филип отбеляза, че "всеобщото носене на маски няма да доведе до нищо", а Сибет Ндиайе се оправдаваше с факта, че не може да ги използва. Историята с маските се отрази негативно на доверието на французите към избрания начин за решаване на кризата, а последната реч на Еманюел Макрон само леко подобри този показател.
Както пише наблюдателят на Le Figaro в заключение, по време на тази криза, доверието се оказа ахилесовата пета на правителството. В такава ситуация отделянето на лошата информация от добрата от силите на държавата ще доведе само до ефекта на бумеранга и ще лиши населението от източника на информация, който то искаше да одобри.
Превод: М.Желязкова