/Поглед.инфо/ Веднага след края на Студената война думата враг стана табу, защото изглеждаше, че страните вече нямат врагове. Тогава обаче тероризмът се засили, а днес и сблъсъците между страните се върнаха. Затова френските генерали отново започнаха да говорят за войни, макар и с по-меки термини, пише Le Monde.

Мина ерата, когато Франция вече нямаше врагове, пише Le Monde. Днес, според автора на статията, тя е застрашена не само от терористични групи, но и от цели държави, сред които авторът на статията назовава Русия, Китай и Турция.

Междувременно, в продължение на тридесет години Франция нямаше врагове, те или изчезваха, или бяха невидими. Дори самата дума „враг“ беше забранена като нещо, което може да предизвика конфликт. Всичко се промени в началото на 2000-те с усилването на тероризма. Днес френската армия участва както в района на Леванта, така и в Сахел.

Но не само с джихадистите враждува Франция. В свят, пълен с държави –хищници, да не се подготвяш за конфликт, означава да се окажеш в менюто им, отбелязва неназован френски служител в отбраната. Върнаха се както състезателният характер на международните отношения, така и самата концепция за врага.

В същото време системен конфликт, когато една държава ще се бие срещу друга на бойното поле, е малко вероятен, отбелязва авторът на статията. Възвръща се самата интензивност на конфликта, комбинацията от симетрични и асиметрични действия. Това беше посочено през юли 2020 г. от началника на Генералния щаб, генерал Франсоа Лекуантр, това се изтъква и в документа за отбраната и националната сигурност на Франция, представен през януари 2021 г.

Като пример за факта, че Франция трябва да действа в ограничено пространство и да разгледа всички възможни сценарии, авторът на статията пише за това как Русия се защитава със системи за противовъздушна отбрана в Балтийско и Черно море, но в същото време ги е разположила и в Сирия.

И си задава въпроса как военните да реагират на хибридни военни операции, когато се смесват военни и невоенни методи, но е важно да се остане в рамките на ответната реакция, а не да се влиза в открит конфликт. В такъв случай директен сблъсък може да започне поради грешка в разчетите или дори поради случайност.

Обикновено врагът никога не е посочен директно във военните документи, пише авторът на статията, въпреки че е разбираем при подготовката на военните. Например той се пита: как Франция може да направи Турция враг, при това, че са съюзници по НАТО, а също и Русия, след като Макрон все още разчита да създаде някаква обща архитектура за сигурност? В същото време реториката на Париж срещу Русия е доста сурова и самата Русия назовава НАТО в своите програмни документи заплаха наравно с тероризма.

Ако векове наред Франция воюваше с Англия, а след това с Германия, сега, включително благодарение на съществуването на Европейския съюз, самата концепция за война за Западна Европа стана неморална. Предполага се, че не трябва да има врагове.

Думата "враг" беше заменена от други: риск, заплаха, потенциален противник. Американският войник обаче все още полага клетва да унищожи враговете на САЩ. През годините понятията противник и враг се смесват, но сега се смята, че с противника следва да се борите според общоприетите правила, а врагът се стремите да унищожите.

И границата между тези понятия може да бъде доста тънка. По този начин авторът на статията се позовава на мнението на бившия дипломат Бернард Байолет, който отбелязва, че Русия "квази анексира със сила територии в Европа ", извършва кибератаки, но не може да се нарече враг. „Това е политически противник, но това не му пречи да бъде дипломатически партньор, но в същото време потенциален военен противник. Това не е много по-различно от отношенията ни с Москва по време на Студената война, тъй като сме в ситуация на действие от позиция на силата и на несъвместимост на проекти и ценности “, каза Бруно Тертре, заместник-директор на Фондацията за стратегически изследвания.

Преди време СССР се застъпваше за запазването на статуквото в Европа, докато Русия, напротив, иска да го постави под въпрос. Следователно, според автора на статията, сега тя носи повече проблеми, макар и по-малко рискове. „При Брежнев СССР се страхуваше от нас и се нуждаеше от нас. Русия при Путин е по-агресивна и вярва, че Западът върви към своя край “, каза политическият анализатор Мишел Дюкло. В същото време не само Русия, но и Китай иска да промени правилата на играта.

Отношенията между страните са станали по-многостранни и несигурни. Например Турция и Франция са съюзници на НАТО, но са противници по отношение на политиките в Източното Средиземноморие, в Сирия и Либия. Това е особено забележимо по отношение на разузнаването. Например, въпреки че Франция и Русия или Китай са противници, те си сътрудничат в борбата срещу тероризма. И обратно, въпреки съюзническите си отношения, САЩ могат да подслушват и да шпионират европейци.

В новата ситуация военните загубиха монопола върху осъществяването на войната, пише авторът на статията. Гражданската и военната сфера се смесват. Така че страната може едновременно да извършва ядрени маневри и да провежда конвенционални учения, и космически сили да задейства, и да влияе на обществеността чрез социалните мрежи и медиите. В същото време, според автора, за разлика от Запада, Русия и Китай лесно използват ресурсите на гражданското общество за целите на конфликта.

За разлика от масовите войни от миналото, „невидимите войни“ в настоящето не се стремят да унищожават хората, а по-скоро искат да поемат контрола и влиянието върху умовете. В същото време играчите могат много бързо да преминат от пряк антагонизъм към сътрудничество.

Отделно авторът на статията в „Монд“ разглежда проблема с войната срещу тероризма, която беше обявена от Джордж Буш. Той отбелязва, че подобна формулировка е вредна, тъй като тероризмът никога не може да бъде изкоренен, това е вид дейност, но е възможно да се унищожат конкретни групи. „Трябва да се объръща внимание на употребата на думи“, заключава журналистът.

Превод: ЕС