Европейският съюз иска да докаже на Западните Балкани, че въпреки епидемията от коронавируса, той е „геополитически дееспособен“, пише Die Zeit. За целта държавните и правителствените ръководители на ЕС взеха участие в среща на върха, за да обсъдят ситуацията в региона. В продължение на много години геополитическите съперници на Европа „работят“ там: Китай, Русия и Турция разширяват сферата си на влияние, докато балканските страни все още чакат да им бъдат отворени вратите на съюза.
Не всички от Западните Балкани все още вярват в европейска перспектива, продължава изданието. В началото на април сръбският президент Александър Вучич "ефектно се отклони" от ЕС. Трудно сдържайки гнева си, той каза в интервю за медиите: „Европейска солидарност не съществува, това беше приказка на хартия. Само Китай може да ни помогне!“ По това време Европейският съюз въведе забрана за износ на медицинско предпазно оборудване, докато Китай доставяше маски и друго оборудване за Белград. Вучич нарече председателя на Китай „приятел и брат“.
„И Вучич не е кой да е.“, подчертава изданието. Той е президент на най-голямата страна в Западните Балкани. Освен това Европейската комисия разчиташе, че именно с нея ще успее да проведе бизнес и преговори. В Брюксел се надяваха, че Сърбия ще стане пример за другите малки държави в региона. Следователно „обръщането“ на Вучич стана „тревожен звънец“ и очевидно ускори някои процеси.
ЕС отмени забраната за износ на лекарствени средства за Албания, Босна и Херцеговина, частично признатата република Косово, Северна Македония и Сърбия. Освен това съюзът и Европейската инвестиционна банка решиха да отпуснат €3,3 мкард за борба с пандемията и нейните последици. Брюксел изпрати €38 млн в региона като директна финансова подкрепа. Те трябва да се използват за закупуване на маски, дихателни апарати и защитно облекло.
На политическо ниво настъпиха промени. ЕС одобри решението да започне преговори за присъединяване с Албания и Северна Македония. Но предстои все още дълъг процес, който във всеки момент може да бъде спрян от страните - членки на съюза. Например френският президент Еманюел Макрон даде да се разбере, че той е против разширяването на ЕС на югоизток. Миналия октомври той неочаквано наложи вето на преговорите за присъединяване на двете страни. Холандия и Дания също бяха скептични към приемането на нови членове в съюза.
Превод: М.Желязкова
