/Поглед.инфо/ Беларус ще разглежда нападение срещу съюзниците си като нападение на своя територия, заяви началникът на информационно-аналитичния отдел на Генералния щаб на въоръжените сили на Беларус Артьом Буторин. По думите на Буторин такива мерки са предвидени в проекта на новата военна доктрина на Беларус.

Концепцията за беларуския неутралитет и нейния крах

Ако актуализираната беларуска военна доктрина бъде приета в тази редакция, това ще бъде по свой начин революционна стъпка за външната политика на Беларус. Досега официален Минск отбягваше самата мисъл за възможно участие на въоръжените си сили извън територията на Беларус.

Това беше заложено както на ниво военни доктрини, така и на конституция. Така в предишната версия на беларуската конституция (в сила до 15 март 2022 г.) беше декларирано желание за неутралитет, въпреки факта, че Беларус беше член на ОДКБ и съюзната държава с Русия.

Желанието за неутралитет беше неразделна част от беларуската многовекторна външна политика от 2014-20 г. „Неутралните“ нотки прозвучаха особено силно във външнополитическата реторика на Беларус в контекста на така наречените Мински споразумения, които, както се смяташе тогава, трябваше да станат основа за мирно уреждане на Украйна.

Самият факт на подписване на споразумения в Минск и последвалите кръгове от преговори между Киев и представителите на ДНР и ЛНР бяха оправдани с факта, че Беларус е неутрална платформа, на равно разстояние от воюващите страни.

В Минск подобно позициониране се разглежда като начин за укрепване на суверенитета и международния престиж на Беларус. През този период беларуското външно министерство нарече страната си донор на регионална стабилност, както и „втора Швейцария“, намеквайки за неутралния статут на последната.

Крахът на концепциите за беларуски неутралитет дойде през 2020 г., когато Западът не призна резултатите от президентските избори и напълно застана на страната на беларуските „демократични сили“, които оспориха тяхната легитимност.

Откровено враждебните действия на Запада спрямо официален Минск напълно разбиха цялата досегашна многовекторна стратегия. Показателно е, че борбата на Запада срещу президента Лукашенко беше напълно подкрепена от Украйна, въпреки факта, че беларуската страна по отношение на Киев през 2014-20 г. зае позиция на добронамерен неутралитет.

Оттук нататък става очевидно, че само в силен съюз с Русия е възможно да се оцелее и да се запази политическата система и социално-икономическият модел, които А. Лукашенко създаде по време на своето президентство. Външната политика на Беларус се променя съответно.

Нова архитектура на беларуската външна политика

С началото на специалната военна операция, когато Беларус предостави територията си за северната групировка на руските войски, става ясно, че предишният многовекторен курс е напълно приключил.

На 15 март 2022 г. влиза в сила нова редакция на Конституцията на Беларус, в която за първи път се споменава възможността за използване на беларуските въоръжени сили извън нейната територия. Всебеларуското народно събрание, нов конституционен орган, който трябва да заработи тази година, получава правото да вземе такова решение.

Разполагането на руски тактически ядрени оръжия в Беларус окончателно бетонира тясната военно-политическа връзка между Москва и Минск.

По този начин новата военна доктрина, която предполага участието на Беларус във военен конфликт в случай на нападение срещу нейните съюзници, не е възникнала от нищото и е резултат от трансформацията на беларуската външна политика, настъпила през 2020 г. 24.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Кои смята Беларус за съюзници и в какъв случай е готова да воюва?

До публикуването на текста на актуализираната военна доктрина за това може да се говори само спекулативно. Съвсем очевидно е, че като съюзници на Беларус става дума преди всичко за Русия и страните-членки на ОДКБ.

Тук обаче остават редица въпроси. Първо, какво се счита за атака? Могат ли да се считат за такива редовните обстрели на руска територия и атаките с дронове от Украйна?

Мисля, че в крайна сметка не. Официално руско-украинският конфликт не е война. Русия го разглежда като специална военна операция.

Киев от своя страна също се въздържа от обявяване на война на Русия. Следователно е малко вероятно украинските саботажи и атаки с дронове да се считат за причина за война от Беларус.

Трябва също така да се помни, че въпреки изключително ниското ниво на двустранни отношения и враждебната реторика, Украйна се въздържа от всякакви диверсионни действия на беларуска територия по отношение на беларуски обекти. Единственото изключение беше атаката на летище Мачулищи край Минск, но там отново беше атакуван руски самолет.

Очевидно Минск би искал да запази това статукво в отношенията с Украйна възможно най-дълго, особено като се има предвид, че стратегически съоръжения като петролната рафинерия в Мозир се намират в непосредствена близост до украинската граница.

Също толкова интересен въпрос е дали Беларус ще смята атака срещу Крим и други нови територии за агресия срещу Русия. Досега беларуската страна не е направила официални изявления относно признаването на нови съставни образувания на Руската федерация, въпреки че доста активно си сътрудничи с тях в това си качество.

Освен това А. Лукашенко прие ръководителя на ДНР Д. Пушилин, което също показва забележими промени в подходите на Беларус към териториалния проблем. Въпреки това формалната страна остава нерешена, а по въпросите на войната и мира тя често е решаваща.

Изглежда, че днес Минск вижда себе си като западен форпост на съюзната държава и, ако е възможно, би предпочел да не надхвърля тази роля.

Беларуската външна политика остава предпазлива и консервативна и се опитва да избягва драстични стъпки. Въпреки това Минск осъзнава дълбочината и необратимостта на настъпващите геополитически промени и се опитва да се адаптира към тях, без да навреди на себе си.

Превод: СМ

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.