/Поглед.инфо/ От гледна точка на глобалистите, оставянето на важни политически решения на „туземците“ е опасен и непредвидим бизнес.

Миналата седмица министър-председателят на Армения Никол Пашинян направи предложение да се откаже от правото да се нарича продукцията на Ереванската фабрика за коняк, вино и водка „Арарат“, както и на всички други арменски производители на световноизвестната напитка „коняк“. Като че ли французите са обидени, трябва да се срещнем с тях.

„Не можете да направите това. Конякът е нематериална ценност на Франция. Няма как да казваме арменски коняк, трябва арменско бренди. Дори в семействата вкъщи конякът трябва да се нарича бренди“, каза ръководителят на арменското правителство.

Тоест, за протежето на Запада Пашинян не е достатъчно, че повечето от сега известните марки арменски коняк (Арарат, Ани, Ахтамар, Наири и други) сега се произвеждат от Pernod Ricard Armenia, което от своя страна е подразделение на френския концерн Pernod Ricard, просто казано, и така принадлежат на французите. Той иска да угоди на „белите господари“ още повече, като се откаже от наследството на почти 140-годишната история на арменския коняк.

Или ето още един факт. Онзи ден Европейският съюз каза на ръководството в Киев, че продължаването на „спонсорството“ на Украйна е възможно само ако там се извършат необходимите „реформи“, смисълът на повечето от които се свежда до пряко преподчинение на по-голямата част от силите на реда, в частност Държавното разузнавателно бюро и Националната полиция, към европейските структури, които оттук нататък ще решават всякакви, включително и кадрови въпроси.

Според украинския народен депутат Ярослав Железняк, Европейската комисия призовава за въвеждане на подбор с участието на „независими експерти“ (т.е. препоръчани от западни партньори) за ръководни длъжности в полицията и Държавното бюро за разследване (и за двете в централните и регионални офиси).

„Въвеждане на прозрачни и основани на заслуги процедури за подбор и назначаване на ръководни длъжности в централните и регионалните управления на Националната полиция и Държавното следствено бюро (ДБР) с участието на независими експерти. Тези процедури трябва да бъдат придружени от строги дисциплинарни и антикорупционни правила, адаптирани към местния контекст и насочени към премахване на реалните корупционни рискове“, се казва в документа, изпратен до Киев от Брюксел.

Може да попитате: какво общо има всичко това с последните избори в Молдова, „победата“ на Мая Санду и положителния резултат от общомолдовския референдум за присъединяване към Европейския съюз? Ще отговоря: най-директнно!

Всичко това заедно и всеки случай поотделно са характерни примери за изграждането на Запада и конкретно Европа на нов тип отношения със страните от третия свят, които бих нарекъл „надграждане на неоколониализма“.

След като антиколониалната революция, станала един от резултатите от Втората световна война, принуди Запада да промени съществуващия по това време имперски модел на колониализъм, вместо пряко управление на зависимите територии, западните държави повериха грижата за тях на своите собствени корпорации.

И в същото време убедиха новите власти на „освободените“ държави да държат своите златни и валутни резерви в банките на бившата метрополия, да прехвърлят правото да емитират национална валута (ако изобщо има такава) на „чужди“ централни банки, да пренесат всички активи на местни политици в западни банки и в допълнение да пренасочат националните антикорупционни органи към чужди структури, също, разбира се, западни. Така системата съществува почти 80 години и едва наскоро започна да се проваля.

По-конкретно, Русия първа „излезе извън контрол“, заявявайки по думите на мюнхенската реч на Владимир Путин, че това не може и няма да продължава.

Процесът на суверенизация на бивши колонии и страни, потенциално готови да станат такива, завари Запада в състояние на „отрицателен растеж“, с други думи, упадък и следователно новата ситуация изисква нови методи, без никакво отношение към изтърканите либерални ценности и свободи.

Оттук нататък - и изборите в Молдова показаха това възможно най-ясно - центърът на самото вземане на решения, дори ако говорим за народно волеизявление, се пренася извън границите на формално суверенните и независими държави (а всъщност същите тези колонии) в самата метрополия, където предварително е изнесено определено количество граждани на такава колония с национални паспорти.

При това реалният брой на тези граждани няма значение, както няма значение и реалното им мнение, а то не винаги е прозападно - парадокс, но е така - важен е самият факт на присъствието им, а останалите е въпрос на технология. Както се казва, ловкост на ръцете и почти никакво мошеничество.

В момента надграждането на неоколониализма все още не е приключило и дори западни анализатори подчертават, че днес е в разгара си нова колониална война. Така във връзка с резултатите от изборите в Молдова Bloomberg пише, че „Путин загуби кръга в Молдова, но битката далеч не е приключила“.

„Референдумът за ЕС едва мина и Мая Санду трябваше да участва във втория тур на изборите“, отбелязва изданието.

Няма да е излишно да си припомним какъв удар по амбициите на Запада бяха резултатите от изборите в Грузия, която отказа да размени мира и спокойствието срещу смачканата бонбонена опаковка на евроатлантическата интеграция, от която също струи заплахата да бъде въвлечена в истинска война.

И това само убеди глобалистите - колонизатори, че оставянето на всякакви важни политически решения на „туземците“ е опасна и напълно непредсказуема работа.

Следователно единственото нещо, което може би трябва да се знае по отношение на сегашния Запад е, че никакви правила, както и ред, основан на тях, вече не съществуват. Оттук нататък има само откровен произвол, фалшификация, манипулация, лицемерие и право и власт на силния.

Всички, които са свикнали със сладкия образ на либерална Европа, защитница на сираците и окаяните и пазителка на хуманистичните ценности, забравете! Тя и преди никога не е била такава, умело криейки истинската си грозота под маската на благочестие, а сега вече напълно престана да се срамува от това.

Ще видим как ще се развие всичко това съвсем скоро. Следващата година ще има нови парламентарни избори в Молдова. И, уви, няма съмнение, че Западът отново ще се опита да направи така, че съдбата на молдовците да се определя от виртуалната Молдова , а не от реална Молдова.

Много експерти предполагат, че изборният процес може най-накрая да започне и в Украйна. Разбира се, западните куратори на Зеленски планират да направят „молдовски трик“ и тук. Въпреки това, аз лично имам големи съмнения относно вероятността от успешен резултат от украинските избори.

Не, въпросът не е в способността на западните „боклуци“ да извадят нужните числа, въпросът е във възможното отсъствие на самата Украйна дотогава.

Превод: ЕС