/Поглед.инфо/ БСП вече черпи все повече от реторическата школа на Льо Пен, Орбан и Салвини
Статията с това оригинално заглавие препечатваме от сайта dutchnews. Преводът е на вестник „Труд“.

Евроизборите показаха, че електоратът на Стария континент все по-малко вярва на досегашните фаворити, макар те да остават лидери. Най-ощетена е Европейската народна партия (ЕНП), която загуби цели 44 мандата и ще може да разчита на 180 мандата. Резултатът прилича на наказателен вот срещу ЕНП. Сходно е положението и с втората политическа сила – Партията на европейските социалисти (ПЕС), която губи 38 места и ще има 148 мандата.

„През април спечелихме в Испания и Финландия, тази седмица спечелихме в Холандия, в неделя ще спечелим в България“, коментира във Фейсбук два дни преди вота в родината си лидерът на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев.
За родината си обаче той сгреши.

Защо?

Първо и последно – поради вътрешното разцепление на социалистите в неговата страна.

Избраната преди 3 години със съмнения за машинации председателка на БСП Корнелия Нинова явно е била прекалено самоуверена, че партията u може да победи ГЕРБ (част от ЕНП в Европа). На нейна страна бяха силните конюнктурни предимства, свързани с разкритията за имотните далавери на хора от върхушката около премиера и председател на ГЕРБ Бойко Борисов. Сигурна в победата тя извади отбор с ограничен брой партийни членове. В челната петица – на първо, трето и на четвърто място стояха имена на кандидати от гражданската ктвота – Елена Йончева (бивша приятелка на Станишев), Цветелина Пенкова и Иво Христов (доскорошен член на екипа на президента, подкрепяният от БСП Румен Радев).

Безапелационната категоричност на лидерката буквално разтресе социалистите. Нинова самоволно изхвърли от списъка на кандидатите за евродепутати председателя на ПЕС Сергей Станишев. Вътрешната u опозиция веднага реагира и се наложи спешно да бъде свикан Националният съвет на партията. Колективният орган върна избрания за втори мандат за председател на ПЕС Сергей Станишев на избираемо място в листата на БСП.

В крайна сметка Станишев с огромен преференциален вот се класира втори в списъка за Брюксел.

Нинова първо отказа да подаде оставка, но след това намери атрактивна формула, хем да подаде оставка, хем да си гарантира преизбирането на поста – пряк избор на председател на БСП от всички партийни членове.

Едва ли има трезвомислещ човек в България, който да вкара партията в такова приключение, каквото е вътрешният вот, точно преди местните избори, насрочени за тази есен. Да предложиш на структурите братоубийствена война в навечерието на избори е голяма грешка.

Затова първата битка ще е на Конгреса на партията – да има или не пряк избор сега. Опозицията ще оспори възможността за такъв, позовавайки се на устава, според който вот може да се проведе след изтичане на мандата на конгреса и действащите партийни органи, и ще поиска гласуване на временен лидер от конгреса за следващата 1 година до пълния цикъл отчети и избори в партията.

Истината е, че тези правила са писани преди година, след като в устава бе вкарана възможността за пряк избор. След това обаче бяха сложени на трупчета и на никого не му се занимаваше с тях поради горещината на темата. Но след дадените от Нинова директиви за вот сега приемането им придоби спешен характер.

Затова и изненадващо в правилата е бил вкаран един текст, който предвижда, че „в случаите, когато провеждането на прекия вътрешнопартиен избор за председател на БСП не съвпада с пълния цикъл отчети и избори в партията, НС на БСП с решение насрочва провеждането му в съкратени срокове“. Въпросният член 6 обаче е един от отхвърлените на драматичното заседание на комисията по партийна дейност на 4 юни, когато са се обсъждали правилата.

Тогава опонентите на лидерката поне 5 пъти са поискали да се спре работата по правилата и отлагане на вота. Нито едно от предложенията обаче не било подложено на гласуване от шефката на комисията Анна Янева. След тричасови разправии и виждайки, че мнозинството е на страната на опозицията, тя просто прекратила заседанието с обяснението, че „явно повечето не са съгласни с правилата“. Не ги подложила обаче на гласуване като цяло. Заради което другари я подозират, че ще ги внесе направо на следващото заседание на Националния съвет в събота.

Междувременно обаче Нинова подготвя предателство, за което само незначителна част от колегите й подозират. На тях им направило впечатление, че тя се е заиграла с остатъците от разпадналото се дясно в България. Председателката на БСП внедрява външни за БСП хора, защото тайният план е чрез тях да се подготви коалиция между БСП, „Да,България“ и ДСБ, твърдят запознати.

През месеца на изборите Нинова изрази на няколко пъти съжаление, че в България нямало автентично дясно.

Протежето й и водач на листата на ГЕРБ за евроизборите Елена Йончева го повтори почти наизуст: „Левите и десните сме на дъното в България“.

Президентът Радев, подкрепен за избора му и от десницата, стори поклон на десницата, която пък на приключилите избори излезе от състоянието си на хибернация с избор на Радан Кънев за евродепутат. Румен Радев наблегна на това, че „най-големият успех е за „Демократична България“. Може би така си върна жеста към десни хора, които подкрепиха кандидатурата му преди 2 години и се опита да ги притегли отново. Защото, както беше коментирал ген. Атанас Атанасов: „вече сме си набелязали група от гласоподаватели, за които ще се борим – всички десни избиратели, които на балотажа за президентските избори гласуваха за подкрепения от БСП ген. Румен Радев“.

Така че размяната на любезности продължава. А ген. Атанасов се свързва в България с тоталитарната Държавна сигурност и с кадруване в тайните служби след падането на диктатора Тодор Живков през 1989 г.

На 2 септември 1997 г. правителството на Иван Костов предлага на президента Петър Стоянов да назначи един от секретарите на МВР, полк. Атанас Атанасов, за директор на Национална служба „Сигурност“. Няколко дни по-късно се оказва, че Атанасов май е заемал позицията секретар на МВР (назначен е през февруари 1997 г. от служебното правителство на Стефан Софиянски) незаконно, защото не отговарял на изискванията на Закона за МВР. Според чл. 31 и 32 на този закон, секретар на МВР „може да бъде лице с професионален стаж не по-малко от 10 години.“

Оказва се, че Атанас Атанасов към онзи момент има едва 4 години работа в МВР и това възпира тогавашния президент за известно време да назначи Атанасов за директор на НСС. Стоянов го назначава за временно изпълняващ, но скоро е подложен на силен натиск от Иван Костов и в крайна сметка Атанас Атанасов оглавява Национална служба „Сигурност“. Пресцентърът на МВР увърта по килифаревски за несъответствието с действащия закон за МВР и в официално прессъобщение заявява – Атанас Атанасов притежава висше образование, по професия е юрист и неговият професионален стаж е над 10 години. Според юристи проблемът с назначаването на Атанасов първо за секретар на МВР, а после и за директор на НСС, възниква, защото авторите на закона за МВР не са уточнили изрично какво означава „професионален стаж“. Казано накратко – това изискване за 10 години професионален стаж днешният Атанасов използва като алиби защо е изпоназначил къде що има ченгета от Държавна сигурност на възлови места в службата.

Миналото на Нинова всъщност е синьо. В далечната 1997 година, след много битки, поражения и разочарования, опозиционната на социалистите СДС печели изборите, парламентът е със синьо мнозинство, президентът също е син. Няколко правителства преди това са се опитвали да правят приватизация, но тя все се оказвала половинчата и неудачна. Останали са обаче големи и апетитни „хапки“ за приватизиране като външнотърговските дружества – „Техноимпекс“ и гиганта „Техноимпортекспорт“. Това са две „златни мини“ и то предимно валутни.

Тогава се случва „чудо“ – за изпълнителен директор на „Техноимпекс“ е назначена неизвестната, твърде млада – на 28 години и без никакъв управленски опит Корнелия Нинова. Тя е назначена и на поста председател на борда на директорите на „Техноимпортекспорт“ – друго външнотърговско дружество – гигант.

Тогава Корнелия Нинова е юрист и има 2 години трудов стаж.

Преди това Нинова е контрольор на ИНКО ЕООД – една от ключовите тайни организации създадени от Държавна сигурност, търгуваща с оръжие. Но там престоят й е много кратък, защото започва „мистериозният“ й възход.

През септември 2005 година, съвсем неочаквано, от квотата на БСП, тъмно синята Корнелия Нинова е назначена в кабинета на тройната коалиция за зам.-министър на икономиката и енергетиката в мегаминистерството с министър Румен Овчаров, зам-председател на БСП и председател на най-голямата партийна организация на социалистите – Софийската.

По-късно е уволнена от своя премиер… Сергей Станишев.

Много аналитици смятат, че десният завой на БСП крие опасност не само за лявата Столетница, но и за европейското семейство, в което тя членува.

Членството на БСП в ПЕС е „конфузно“, написа преди време германският „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“. Авторът Райнхард Везер споменава БСП като една от трите проблемни партии в ПЕС. Везер коментира: „За една партия, която се води социалдемократическа, БСП също застава на изненадващи позиции. Така например тя инициира успешна кампания срещу ратифицирането на Истанбулската конвенция против домашното насилие.“

България се нарежда до Русия и Азербайджан, единствените в Европа, които не са я подписали. БСП вече черпи все повече от реторическата школа на Льо Пен, Орбан и Салвини. Проект на партията, оглавявана от Корнелия Нинова, беше представен за първи път в края на юли 2018. Документът е пропит от стремежа да бъдат прегърнати ценностите на популистката радикална левица и десница в Европа. Очевидна е целта на този зов за завръщане към кредото на „ранната БСП“, когато без свян пропагандираше нежеланието си България да стане член на НАТО.