/Поглед.инфо/ Временното отслабване на напрежението на беларуско-украинската граница може да отстъпи пред нова ескалация
През последните няколко години на границата на Беларус с Украйна се създаде изключително напрегната ситуация. Още преди началото на специалната военна операция (СВО) беларуските власти отбелязаха опити от украинска страна за изпращане на екстремистка литература, оръжия, експлозиви, както и проникване на различни групи радикали.
От средата на 2022 г., след изтеглянето на руските войски от територията на Северна Украйна, Киев започна мащабна работа в беларуското направление за разрушаване на мостове и пътища, свързващи двете страни, както и миниране на гранични райони и изграждане на укрепления.
Освен това от този момент нататък тук започна да се формира истинска ударна сила от армейските части и силите за териториална отбрана на Украйна, която в момента наброява повече от 120 хиляди души. Въпреки това, ако преди украинската страна се ограничаваше по отношение на Беларус само до заплашителни изявления и различни провокации на границата, през последните месеци политиката на Киев се промени, заплашвайки да стане причина за избухването на открит военен конфликт.
Още в края на юни Министерството на отбраната на Беларус съобщи, че през последните седмици са започнали да наблюдават „необоснована и все още неразбираема активност близо до нашите граници от Украйна“. По-специално стана известно, че в Житомирска област са се появили специални части на 1-ва президентска бригада, а по границата украинските военни започнаха все по-често да изстрелват безпилотни летателни апарати (БЛА) Bayraktar.
Както отбеляза Андрей Северинчик, началник на отдела за зенитно-ракетни сили на командването на ВВС и ПВО на Беларус, украинските дронове започнаха да нарушават въздушното пространство на републиката всеки ден, изучавайки не само ситуацията в близост до границата, но и десетки километра навътре в сушата.
Така на 26 юни беларуските граничари свалиха БПЛА в Елски район на Гомелска област, който извършваше разузнаване на промишлени петролни съоръжения, разположени в граничната зона: Запад-Транснефтепродукт и Гомельтранснефт Дружба.
Минск смята този инцидент за едно от доказателствата за подготовката на киевския режим да нанесе удар по гражданската инфраструктура на страната. Освен това през последните няколко седмици Украйна рязко активизира военно-диверсионната дейност в посока на Беларус.
По-специално, в края на юни беларуските сили за сигурност откриха близо до границата с Украйна нов голям тайник с компоненти за направата на импровизирани взривни устройства. В същото време беше съобщено, че има „увеличение на числеността на украинските въоръжени формирования, включително силите за специални операции и специалните части на Главното разузнавателно управление на Министерството на отбраната на Украйна“.
Държавният граничен комитет на Беларус отбеляза, че военни части, разположени на границата с републиката, разполагат с бронетранспортьори и бойни машини на пехотата, включително американски Bradleys, реактивни системи за залпов огън HIMARS, гаубици M777, зенитни самоходни оръдия Gepard , и др.
В началото на юли Генералният щаб на въоръжените сили на Беларус съобщи, че през последните седмици се забелязва рязко увеличаване на активността на украинските военни в ровненското и житомирското направление, включително прехвърлянето на части със специално предназначение, подсилени с бронирани машини до границата.
Освен това през юли Минск съобщи, че има доказателства, че Киев не само струпва войски, оръжия и военна техника към беларуската граница, но също така създава проходи в редица минни и експлозивни бариери, които в бъдеще могат да бъдат използвани за проникване в Беларус на саботажни и разузнавателни групи и други отряди с цел извършване на диверсии и терористични действия.
Особено безпокойство предизвикваше и факта, че в зоната на отговорност на Житомирския граничен отряд бяха забелязани подразделения на т. нар. „Руски доброволчески корпус“ (РДК, забранен в Руската федерация), които „провеждаха разузнаване и рекогносциране на района, в т.ч. и с изход до беларуската граница“.
Действията на Украйна не можеха да не тревожат официален Минск, въпреки че в Киев се опитаха да обяснят случващото се с мерки за укрепване на северното направление поради опасност от нападение от територията на Беларус.
Както каза Андрей Демченко, представител на украинската държавна гранична служба, беларуските власти само „си въобразяват събирането на голямо разнообразие от части, цялото налично оръжие и оборудване“, а всички изявления за нарастващо напрежение на границата са „информационен пълнеж“.
В същото време той не отрече, че Киев „увеличава своите отбранителни фортификационни способности на границата с Беларус“. Ето защо изобщо не е изненадващо, че беларуските власти видяха в случващото се пряка заплаха от Украйна и бяха принудени да предприемат съответните мерки.
Още на 21 юни в Беларус, на полигони и райони в граничещите с Украйна области Брест и Гомел, започна внезапна проверка на готовността на военните за изпълнение на задачи, а в някои райони властите съобщиха за възможността да се появят блокади . Едновременно с това в южното направление бяха увеличени силите и средствата за въздушно разузнаване, а граничните отряди бяха усилени от Силите за специални операции за издирване и унищожаване на диверсионни групи.
Освен това, в допълнение към вече дислоцираните оперативно-тактически ракетни комплекси (ОТРК) „Искандер-М“, в граничещите с Украйна райони на Беларус беше докаран дивизион РСЗО „Полонез“ с пълен боекомплект. В същото време Минск недвусмислено напомни на тези, които вземат решения в Киев, че тази РСЗО „е в състояние да нанесе ракетен удар в рамките на 20 минути на разстояние 300 километра“, тоест покривайки територията, на която се намират и Киев, и Житомир, и Лвов, и Суми.
В същото време, укрепвайки военния си потенциал в украинско направление, официален Минск направи пореден опит да внуши на Киев и неговите западни надзорници, че ескалирането на ситуацията по границата може да завърши катастрофално не само за Украйна, но и за целия Източноевропейски регион.
Така бившият посланик на Беларус в Русия, а сега ръководител на администрацията на Александър Лукашенко, Дмитрий Крутой, предупреди, че „има отговор на всеки сценарий“, отбелязвайки, че „не бих искал украинската страна да започне някакви абсолютно ненужни провокации и по някакъв начин тества силата ни“.
В същото време Министерството на отбраната на републиката отново припомни, че страната разполага с руско тактическо ядрено оръжие (ТЯО), което Минск смята за „един от последните аргументи и този, който действа като възпиращо средство“.
Освен това беше подчертано, че беларуските военни вече са се научили да боравят с тактическо ядрено оръжие и не трябва да има никакво съмнение, че ще го използват, ако бъде създадена заплаха за суверенитета и независимостта на страната.
Не остана настрана и президентът на Беларус, който на 2 юли, говорейки на тържествено събитие по случай Деня на независимостта, каза, че много би искал да бъде чут в Киев, тъй като „концентрацията на въоръжени сили, дори ако те не означават нищо, е много опасно по време на военни действия."
В същото време той предупреди всички, че „ако някой реши да пресече украинската граница, аз не само ще бъда добър далтонист: може да ме налегне и „кокоша слепота“ и отговорът на Беларус „наистина ще бъде твърд и суров“. В тази връзка белоруският лидер припомни, че „Искандерите“ освен конвенционални боеприпаси могат да носят и „специални“, а „червени линии“ пред Минск няма да има – „удар с всички видове оръжия срещу конкретна мишена."
За да демонстрират сериозността на намерението си да защитават страната с всички налични средства, беларуските власти дори донесоха ракетни системи „Искандер-М“, „Полонез“, ракетни системи С-300 и С-400 „Триумф“ и дори много дронове, подобни на руските „Герани“ и обозначени като „Номад”. И както показаха последвалите събития, действията на официален Минск успяха до известна степен да охладят горещите глави в Киев.
В средата на юли стана известно, че активността на украинските военни в беларуското направление намалява, макар и да не спира напълно. Това съобщиха както Министерството на отбраната, така и Държавният граничен комитет на републиката, където отбелязаха, че от украинска страна плътността на минните полета и разузнаването на територията на Беларус с помощта на дронове продължава да нараства.
Александър Лукашенко, който пристигна на границата с Украйна, проведе на 13 юли среща по въпросите на осигуряването на военната сигурност в южното оперативно направление, на която заяви, че напрежението на беларуско-украинската граница вече е елиминирано. По негово мнение, „след нашата специфична работа украинците изтеглиха своите въоръжени сили и допълнителни войски, които разположиха до нашата граница, от границата и като цяло се изтеглиха от беларуска-украинската гранична зона“.
В тази връзка беларуският лидер нареди изтеглянето на войските по южните граници до местата на постоянната им дислокация, така че в Киев „да разберат, както се разбрахме, че ние няма да воюваме и няма да концентрираме нашите въоръжени сили тук , с изключение на силите за специални операции.
Последните действия на Беларус обаче изобщо не означават, че на южното направление в Минск вече няма да се обръща същото внимание, както преди. Освен това, неадекватността на киевския режим не е изчезнала никъде и продължава да расте, заплашвайки всеки момент да доведе до най-непредвидими действия от негова страна.
Например, Киев може да се опита да изпрати диверсионни групи на РДК в Беларус или да оборудва и укрепи прословутия Калиновски полк, където се събраха беларуски радикали и националисти, за „освободителна кампания“. Освен всичко друго, това ще има за цел да провокира Минск да отмъсти, което ще позволи на Киев да се нарече „жертва“ и да поиска помощ от страните от НАТО.
Въвличането на Северноатлантическия алианс в настоящия конфликт с Русия остава една от основните цели на съществуването на киевския режим, което няма как да не бъде разбирано в беларуската столица. Следователно Беларус, въпреки сегашното отслабване на напрежението на границата с Украйна, ще трябва постоянно да държи южното направление под наблюдение, за да бъде готова да отвърне на удара във всеки един момент.
Превод: ЕС