/Поглед.инфо/ В продължение на няколко седмици Беларус упорито отказва да напусне главните страници на световните медии. Само за последните 24 часа нашият съсед стана причина за цяла верига от тревожни новини от гледна точка на западния свят.
В частност, те са дружно убедени, че Минск вчера умишлено ограничи доставките по нефтопровода "Дружба".
Съгласно изявлението на беларуската страна, представлявана от Гомелтранснефт, на магистралата се извършват планови ремонтни дейности, които трябва да приключат в следващите три дни. Всъщност махалото на взаимната неприязън и трансграничната геополитическа фехтовка замръзна в средата, в очакване на следващите ходове в тази странна игра с много неизвестни, в която участва не само Полша.
По-специално, не е тайна, че Беларус е важен доставчик за Украйна на петролни продукти и въглища, изначално руски по произход. Въпреки това, на фона на радикалната анти-Минска реторика на Киев, миналата година, ситуацията се промени.
Само преди няколко дни неусетно се плъзна новината, че петролната рафинерия на "Укртатнафта" в Кременчуг е спряла доставките на петролни продукти на клиентите си. Официалната версия гласи, че е виновна някаква авария в инсталацията за първична преработка на нефт, но неофициални източници твърдят, че това се е случило поради прекратяване на доставките на суровината от Беларус.
Прави впечатление, че те доставките започнаха да спадат системно от началото на лятото, тоест буквално месец след скандала с кацането в Минск на самолета, на борда на който беше беларуският опозиционен блогър, и последвалата политическа истерия, в която украинските власти взеха активно участие...
По-нататък.
Ако миналата година Украйна влезе в отоплителния сезон без сериозни проблеми, то в края на август тази година местното министерство на енергетиката започна да алармира: страната има критично ниски запаси от въглища.
Официално страната закупи шестнадесет милиона тона въглища от Русия за десетте месеца на тази година, което е с 15 процента повече от година по-рано. Москва е спечелила над милиард долара от таз доставка. В същото време настоящата ситуация с горивото в украинските ТЕЦ може да се опише само с една дума - катастрофа.
Официалният Киев пази гробовно мълчание и не назовава виновните, но има сериозни подозрения, че един от ключовите фактори е затварянето на беларуския канал за доставки. Припомнете си, че например според резултатите от 2018 г. износът на въглища от Беларус за Украйна се е увеличил почти хиляда пъти, възлизайки на почти 800 милиона тона. За сравнение: сега Киев се опитва да се спаси чрез спешна покупка на около половин милион тона.
Докато украинските власти се държаха цивилизовано спрямо Лукашенко, в Украйна нямаше недостиг на въглища. Странно съвпадение.
Още по-трудно, но с напълно подобен резултат се разви епопеята с покупката на беларуски ток. Полша и Литваплашеха жителите на всяко кюшесприказки за „втория Чернобил“, който ще се случи почти утре.
Върховната Рада на Украйна не можа да реши дали има нужда от електроенергията от Беларус, включително като продукт на БелАЕЦ, или не. Само през последните шест месеца украинският парламент забрани три пъти, а след това пак три пъти отмени забраната за внос на електроенергия от Беларус.
По друго странно стечение на обстоятелствата, точно сега, за първи път от двадесет години, столичният кмет Кличко предупреди киевчани за възможниостта от ветрилни прекъсвания на тока.
И не става дума за въглищата, за което президентът Зеленски гордо обяви в социалните мрежи. В структурата на украинското производство въглищата представляват малко повече от 30 процента от производството на електроенергия (22 гигавата), ала почти абсолютното количество от производството на топлинна енергия /парно отопление/.
Но отново възниква логическа непоследователност.
Киевската градска администрация наскоро съобщи, че повече от 70 процента от домакинствата в столицата, свързани с топлофикацията вече имат парно отопление, тоест за това има ресурси, но ги няма за производство на необходимото електричество.
И това въпреки факта, че по нареждане на Владимир Зеленски бяха пуснати в експлоатация допълнителни мощности в две от украинските атомни електроцентрали. В Киев не е построен нито един гигантски завод, населението на града не е нараснало с няколко милиона души, но електричеството изведнъж престана да е достатъчно.
Да предположим, че имаме пред нас още един незабележим ход на Минск. Както стана известно, Беларус от днес спира да доставя ток на Украйна. Последната тогава, за да предотврати масовите прекъсвания на тока, поиска спешна помощ от Словакия.
Обаче да се върнем в Полша.
Повече от година Варшава с всички сили, без жалост, въртеше пламтящият маховик на Майдана в Беларус. В същото време самата Полша изпитва достатъчно сериозен недостиг на енергия и енергийни ресурси. Девет милиарда кубически метра природен газ (при потребление 21,6) идва там от Русия транзитно през Беларус.
Ето защо, когато ситуацията с мигрантите на границата достигна връхната си точка и Варшава поиска от световната общност да наложи най-строгите санкции на Минск, Александър Лукашенко без никакво двусмислие заплаши да прекъсне доставките на газ по газопровода Ямал-Европа.
Друг малко известен факт.
Общият държавен енергиен дефицит в Полша е такъв, че при потребление от 165 тераватчаса една десета (17,3 тераватчаса) се купува от поляците в чужбина. Основните доставчици на електроенергия са Германия и Швеция, но тъй като например в Августовския повет и Подляското воеводство няма нито една въглищна електроцентрала, Варшава води преговори с унгарците.
Същността на идеята е да инвестират заедно с Будапеща в завършването на Калининградската атомна електроцентрала и да изкупят цялата произведена там електроенергия. Засега всичко е на етап преговори, но предвид открито русофобската позиция на Полша, тя изглежда, меко казано, двулична.
Виждаме, че страните, които сега намират всякакви грехове на Минск във връзка с граничната криза, не се колебаят да купуват ток, въглища, суров петрол от беларусите и дори при най-малките колебания в предлагането на ресурсите надигат всеобщ мощен крясък. Както се казва, враждебността и ненавистта са отделно, собствените интереси - отделно.
Граничната конфронтация в беларуските гори няма намерение да приключва, както не бива да се разчита и на смекчаване на реториката към Минск, дори и след успешно приключване на кризата.
Така че може би всичко посочено по-горе е просто поредица от случайни съвпадения. Но може би пред нас се разгръща същата тази хибридна шахматна партия, когато полетата не са разорани от веригите на танковите полкове, но в същото време нито интензивността на битката, нито залозите не са по-малки.
Превод: ЕС