/Поглед.инфо/ На 17 ноември 2000 г. в самия център на Рига, стария град, стотици хора се тълпяха пред катедралата „Свети Петър“. Полицията разпръсна народа. „Стига, разпръснете се! Разпръснете се!”. Но с всяка минута тълпата се увеличаваше и увеличаваше. Хората стояха и гледаха нагоре. Някои плачеха. Червен флаг се вееше над латвийската столица...

На 17 ноември 2000 г., в 10 ч. сутринта в Рига, поредната група се качи с асансьор до камбанарията на кулата на Свети Петър, желаейки да се полюбува на историческия център на латвийската столица от птичи поглед. Първите, които излязоха от асансьора, бяха трима младежи. Един от тях извади от джоба си граната Ф-1 (лимонка), вдигна я над главата си и каза: „Всички долу“. Няколко минути по-късно червеният флаг на Национал-болшевишката партия се развя над камбанарията.

Църквата беше заобиколена от полицията и никой не знаеше какво да прави: тройката се барикадира и заплашва да взриви гранатата, ако се опитат да превземат кулата с щурм.

Междувременно хиляди листовки полетяха върху главите на зяпачите, заобиколили кулата. Листовката съдържаше исканията на "терористите":

1) незабавно освобождаване на всички съветски ветерани от войната, които попадат зад решетките като „окупатори“;

2) изравняване на правата на руснаците с латвийците, каквито в Латвия има 900 хиляди, почти половината от общото население;

3) отказ Латвия да се присъединява към НАТО.

Полицията тича около площада, събира листовките, изтръгва ги от ръцете, но повечето от тях изчезваха в джобовете на хората, които ги хващаха в движение, вдигаха ги от земята. Специалните сили стояха на входа и само чакаха заповед.

След двучасови преговори с властите в Рига, с участието на първия секретар на руското посолство, национал-болшевиките решиха, че целта на акцията е постигната и се предадоха. Тогава се оказа, че гранатата е просто играчка.

Акцията се проведе с активното участие на латвийския клон на Национал-болшевишката партия, но е взето решение да не се включват местните в самата акция: надяват се, че латвийската Темида ще бъде по-малко строга спрямо руските граждани.

Имена на участниците в акцията:

Сергей Соловей (28 години, журналист, Самара),

Максим Журкин (22 години, учител, Самара),

Дмитрий Гафаров (на 17 години, ученик, Смоленск).

Соловей и Журкин получиха 15 години по чл. „Тероризъм“, Гафаров като непълнолетен на шест години. Впоследствие с усилията на адвокатите „тероризмът“ беше преквалифициран в „хулиганство“, сроковетебяха намалени на 7 и 1 години. Всички бяха прехвърлени в Русия, Соловей и Журкин бяха освободени условно през 2003 г., Гафаров след изтичането на присъдата.

А ние ще изчакаме

2000 година. След разпадането на СССР бяха минали по-малко от 10 години, болката от разпада на велика държава все още прерязваше сърцето, поколението, за което СССР е история, все още не беше израснало, от време на време се откъсваше от гърдите "Ще се върнем!"

Но днес кой от руснаците смята Балтика за руска земя? Всяка година все по-малко руснаци са готови да приемат обратно Латвия, Литва, Естония (ако това се случи) и все повече хора ще казват: „Защо ни трябват? Прибалтика, Казахстан, Киргизстан и Туркменистан са чужди държави. Дори Украйна и Беларус са близки, но вече са малко чужди. Изглежда, че сме забравили, че някои от съседите ни навремето упорито са искали под крилото на руския цар да избягат от пълното унищожение, че самата Рига е завладяна от руските войски от Кралство Швеция. Че цяла Ливония, заедно с Естландия и Ингерманландия, са продадени от Стокхолм на Московия за 2 милиона ефимки (56 тона сребро) и векове никой в Европа не оспорва законността на тези земи да са част от Руската империя (платено!)

И с появата на нова база на НАТО в Прибалтика ние разсеяно свиваме рамене: "Какво да се прави?" Свикнали сме с мисълта, че Прибалтика, както и много други територии, са напуснали Русия завинаги.

Но историята има много време в запас, тя знае как да чака.

Нашите изтребители също ще кацнат в Рига!

Превод: В. Сергеев