/Поглед.инфо/ Представянето на новия доклад на “Валдай” „Утопията на многообразния свят: как продължава историята“, в което участва руският външен министър Сергей Лавров, бе белязано от неговото изявление, което веднага полетя като „мълния“: „Може би просто трябва да престанем да общуваме за известно време с хора, които са отговорни за външната политика на Запад и не разбират нуждата от взаимно уважителен разговор”.

Това беше конкретно за Европейския съюз. Министърът отбеляза, че "Русия иска като цяло да разбере дали е възможно да се направи някакъв бизнес с ЕС при сегашните условия", позовавайки се на дискусията в Европа за невъзможността да се "води бизнес както обикновено" с Русия. И добави, че Русия вече няма да се съобразява с мнението на европейците като на източник за оценка на поведението.

Такива преки изявления за безполезността на диалога с Европейския съюз от Москва, може би, наистина не са звучали преди. Думите на Лавров вероятно ще бъдат тълкувани в контекста на случая Навални и други настоящи обстоятелства, които силно нажежиха и без това напрегнатата атмосфера.

Но сегашното състояние на отношенията всъщност цари отдавна и рано или късно трябваше да се постави чертата под миналото. Защото говорим за края на дълъг период.

Руско-европейското взаимодействие в края на миналия век - началото на този век е шаблон на световния ред, установен след края на Студената война. За него е казано и писано много, нека си припомним едно нещо. Той се основава на идеята, че западните сили - победителите в Студената война - разширяват своите институции в останалия свят, просто защото са доказали икономическа ефективност и морална и политическа коректност, като са спечелили надмощие в остра конфронтация с алтернативната система. Отначало това не срещна практически никакви възражения и съпротива на световната сцена, след това съмненията за жизнеспособността на системата започнаха да нарастват. И не само в страните, към които е приложен либералният модел, но и там, където той винаги е съществувал. До втората половина на 2010-те невъзможността този модел да се запази като глобален вече не беше отричана дори от най-запалените му привърженици. Речта все повече започва да се разпространява - и често в истерични форми - за неговото запазване на самия Запад.

Връзките между Русия и Европейския съюз от 1994 г., когато беше подписано Споразумението за партньорство и сътрудничество, до 2014 г., когато се случи украинската криза, се развиха в рамките, определени от логиката на световния ред. Под стратегическо партньорство се разбираше адаптация на Русия към нормите и правилата на ЕС - не реципрочно, а едностранно. На първия етап Москва възприе този модел, след което все по-активно затърси начини за по-равноправно взаимодействие. Но реториката и форматите като цяло не се променят, въпреки че те отговарят все по-малко на реалността на отношенията, които постепенно се превръщат в антагонистични. Киев и Крим всъщност отмениха старата парадигма. Но дори и след Украйна, въпреки че контактите с ЕС бяха сведени до тесен набор от конфликтни регионални теми, дискусиите за хипотетична корекция на ситуацията предполагаха връщане към определена вариация на онова, което се формира преди 15–20 години. Оттук и формулата „бизнес както обикновено“, която е странно насред драстичните промени в ситуацията в света, които силно повлияха и на двамата партньори.

Напоследък диалогът Русия-ЕС придоби откровено абсурдни форми, които не предвиждаха никакви споразумения и дори не е ясно какво точно са предоставили.Минимално продуктивно взаимодействие се осъществи на ниво „Русия - отделни европейски държави“, доколкото те имат свобода на действие в рамките на Европейския съюз. Моделът на „партньорство и сътрудничество“, както беше представен в началото на 90-те години, престана да съществува. Изявлението на Сергей Лавров затвърди това.

Събитието, на което беше прозвучало, всъщност не е свързано с руско-европейските проблеми. Но този сюжет илюстрира добре основната теза на доклада, която беше обсъдена от участниците. И то е, че институциите, наследени от предишните периоди - втората половина на ХХ и началото на XXI век, вече не работят, тъй като обстоятелствата са се променили фатално. И следователно не е необходимо да се харчат време и енергия за тяхното ремонтиране, новата ера изисква други структури и форми. Те ще бъдат създадени въз основа на съвсем различен контекст - всяко господство става невъзможно. Почти е невъзможно да се предскаже до какво ще доведе международната еволюция, но със сигурност няма да има връщане назад, дори ако бившите институции се считат за желани и за предпочитане.

Отношенията между Русия и Европейския съюз, каквито и да станат през следващите години (предстои сериозна трансформация както за нея, така и за Русия), естествено няма да бъдат прекъснати. Натрупаният набор от връзки, икономическата взаимозависимост и културно-историческото наследство не могат да бъдат преодолени и не е необходимо. Но едно е сигурно: страните вече няма да се стремят към някакъв съвместен проект. А приспособяването на собствения начин на живот под предвидената от някого рамка не се предполага. Но установяването на добросъседство по нов начин, след като бъдещият световен контекст стане ясен, е неизбежно. Не е известно единствено кога това ще се случи.

Превод: В. Сергеев