/Поглед.инфо/ Склонни сме да мислим, че проблемите с расизма са основно в САЩ - особено в светлината на движението “Черните животи имат значение” (ЧЖИЗ). Изглежда, че Европа е по-скоро модел на толерантност и равенство, но дали нещата наистина са по-добри от нейната страна на Атлантическия океан и има ли прояви на нетърпимост към националните малцинства и мигрантите в Европа?
РАСИСТКА СИСТЕМА
Протестите и погромите, които избухнаха в САЩ под мотото “Черните животи имат значение”, бързо се разпространиха в Европа: на 4 юни милиони европейци изключиха социалните си мрежи в знак на солидарност с протестиращите в САЩ, а стотици хиляди хора излязоха на улиците на европейските градове - Лондон, Париж, Берлин. Това обаче не бяха само акции на солидарност, но и израз на натрупания гняв и отчаяние заради нерешените въпроси на расовата дискриминация. Освен това говорим не само за имигрантите от Африка, но и за мигрантите като цяло - от Близкия Изток и Югоизточна Азия.
Така 5% от населението на Европа (21 милиона души) са мигранти от страни извън Европейския съюз. Заслужава да се отбележи, че 2,5 милиона души са пристигнали в ЕС само през 2018 г. В същото време е необходимо да се направи ясно разграничение между черните малцинства в Америка и Европа: в САЩ тяхната история е неразривно свързана с времената на робството и сегрегацията, докато в Европа по-голямата част от имигрантите са от бивши колонии, което означава, че те по начало са по-близки културно и имат големи възможности за социална мобилност. Както и да е, дискриминацията е често срещан проблем от двете страни на Атлантическия океан.
Институционалният расизъм отдавна отсъства в развитите страни по света: трудно е да си представим, че в Германия или Дания официално ще откажат да наемат човек заради цвета на кожата му. В същото време съществува системен расизъм, характеризиращ се с пристрастни и стереотипни нагласи в съзнанието не на отделни граждани, а на цели социални групи. Например, не само в САЩ полицията е много по-вероятно да убие чернокож: през 2015 г. във Франция полицията е застреляла 26 заподозрени, 22 от които са членове на национални малцинства.
НЕРАВНИ ВЪЗМОЖНОСТИ
Друг сериозен проблем е образованието, което е основният социален асансьор за представителите на различните слоеве от населението, а бъдещата кариера и жизненият стандарт зависят от качеството на образованието. Безплатното образование, от друга страна, е реликва от социалистическото минало: в Европа и САЩ само тези, които са се показали изключително в училище, могат да разчитат на стипендии. Останалите трябва да плащат, включително да затънат в непреодолими заеми.
Според проучване на Института “Рузвелт”, сегрегацията във висшето образование води до там, че малцинствата, поради ниските си кредитни рейтинги, не могат да вземат пари от банката и се оказват в най-слабите университети, като впоследствие ги искат само за нископлатени работни позиции. Белите студенти се радват на подкрепата на семействата си, докато останалите трябва да комбинират работа и учене, като и двете страдат. Студентските дългове изострят още повече забележимата икономическа пропаст между белите и черните.
Сегрегацията обаче започва да се проявява още в училище: децата на мигранти, с редки изключения, учат много по-зле от белите си връстници поради редица причини: неблагоприятна социална среда, липса на допълнително платено образование (преподаватели), чужда културна среда и езикова бариера. В Германия, например, на 12-годишна възраст учениците са разделени на специализации и се изграждат специални програми за обучение, за да влязат в университет и да намерят работа. Тези ученици, издържали изпита за избор на специализация по-добре от другите, започват многогодишен процес на подготовка за прием в елитните университети на страната. На най-изоставащите фактически се отказва възможността да влязат в добър университет.
Този процес се осъществява въз основа на всеобхватни изпити, с които мигрантите се справят по-лошо. И накрая, записването в училище се основава на местожителството - очевидно е, че жителите на богатите райони учат заедно, докато децата от гетата в неравностойно положение са концентрирани в много по-малко престижни образователни институции. В резултат на това възниква порочен кръг, от който е много трудно да се излезе - ако не и невъзможно. Расовата идентичност определя живота на човек от най-ранна възраст, не оставя почти никакъв шанс да се сравнява със светлокожите съграждани.
Неравенството в училище, трудните условия на живот, неблагоприятната среда, кредитната дупка, некачественото висше образование - това не е пълният списък на трудностите в живота на мигрантите и техните деца. Дори ако някой успее да се справи с всички превратности на съдбата, все още ще трябва да си намери работа и за съжаление, само деловите качествата очевидно не са достатъчни.
Изследване от 2018 г. в Холандия демонстрира лицемерието на европейците: въпреки привидно разпространената толерантност и борба за правата на малцинствата, предразсъдъците, свързани с расата на човек, все още остават в техните глави. Така социолозите са направили десетки абсолютно идентични автобиографии - единствено имената и снимките са различни - и изпратени до стотици европейски компании. Установява се, че белите кандидати са получили с 30% повече покани за интервю в сравнение с хората с различен цвят на кожата. Прави впечатление, че подобно проучване е проведено преди 40 години и резултатът е абсолютно същия. Тоест, четири десетилетия и смяната на две поколения не са успели да променят този несправедлив начин на живот и предубеденото негативно отношение към мигрантите и чернокожите.
ТРУДНИ ВРЕМЕНА
По време на пандемията целият комплекс от расови проблеми и дискриминация само се засили. Както се оказва, ако сте чернокож или мигрант, по-малко вероятно е да оцелеете. Според статистиката по време на активната фаза на коронавирусната епидемия афроамериканците умират два пъти по-често. Именно представителите на малцинствата в по-голямата си част се озоваха "на първа линия": става дума за шофьорите на автобуси, продавачите в супермаркети, таксиметровите шофьори, куриерите и други. Докато по-заможните бели жители на развитите страни се изолират в своите апартаменти и къщи и се запасяват с храна... Освен това чернокожите и мигрантите нямат скъпа здравна застраховка или средства за получаване на качествено лечение. Всъщност социалното и икономическото неравенство, изпъстрено със стереотипи и предразсъдъци, е довело до смъртта на хиляди.
Проблемът обаче не идва сам: пандемията донесе и икономическа криза, която засегна значително черните граждани. Американският информационен бюлетин “Файненшъл Таймс” проведе проучване на финансовите промени, което показва, че 74% от афроамериканците изпитват финансови затруднения, докато сред белите тази цифра е с 16% по-ниска.
Афроамериканците бяха първите, които загубиха работата си с пандемията и не успяха да обслужват заемите и дълговете си, като същевременно се изправиха пред неизбежността на ежедневните разходи при липса на постоянен източник на доходи. Подобен проблем има и от източната страна на Атлантическия океан.
ЕВРОПЕЙСКИ РАСИЗЪМ
Изглежда, че улиците остават един от най-ефективните начини за етническите малцинства да накарат целия свят да чуе гласа им. Така делът на техните представители в Европейския парламент е едва 5% от общия брой на депутатите, а след като Великобритания напусна ЕС, тази цифра спадна общо до 4%. В същото време етническите малцинства съставляват около 10% от населението на Европа - съществува ясен контраст между публично обявените принципи за толерантност и равенство, от една страна, и реалното положение, както и представителността на всички слоеве на обществото в управлението, от друга.
Европейският съюз обединява 27 държави, въпреки политическото единство, расизмът и негативното отношение към хора, които са различни по външен вид или религия, хората не могат да бъдат отстранени. Социолози от Харвардския университет проведоха проучване в продължение на 13 години, като анкетираха 288 хиляди бели европейци, за да открият най-нетолерантните страни в Европа. Респондентите са по-склонни да свързват тъмнокожите и мигрантите с отрицателни думи и образи, отколкото с положителни. Учените успяха да установят, че най-толерантните са жителите на Сърбия и Словения, докато най-високите проценти на нетърпимост са регистрирани в Словакия, Литва, Чехия, България, Италия, Финландия и Португалия.
Дания също изненада неприятно, след като социологическият център “Югов” я нарече „най-нетолерантната“ страна в Европа. Оказва се, че почти една трета от населението на страната (29%) има негативно отношение към чернокожите, евреите, циганите и гейовете, а около 45% обявяват изключително негативното си отношение към мюсюлманите.
Ситуацията не е по-добра във Финландия, където две трети от анкетираните казват, че смятат страната си за расистка. Освен това във Финландия мигрантите са редовно атакувани: средно около 700 престъпления, мотивирани от расова нетърпимост, се извършват годишно. По правило жертвите са имигранти от Сомалия, Кюрдистан, Ирак, Иран и дори Русия. Прави впечатление, че през 2002 г. Финландия беше смятана за една от най-толерантните страни в Европа, на второ място след Швеция. В Италия 55% от анкетираните оправдават насилието и престъпленията, свързани с расизма.
Трябва да се отбележи, че за страните от Европа няма „универсална формула“ на расизма - някои унифицирани обекти на омразата. Ситуацията е различна в отделните страни: например, във Франция не са толкова нетолерантни към черните имигранти от бившите колонии, колкото към мигрантите от Източна Европа. Ромите и румънците са мразени в Италия и Унгария, докато в Ирландия, традиционно моноетническа страна, имат непоносимост към китайци, поляци и африканци.
В резултат на това няма универсална рецепта за борба с расизма и неговите отрицателни прояви. Въпреки общественото осъждане на расизма, насърчаването на политика на толерантност, широкото приемане на принципите на равни възможности и недискриминация, положението на мигрантите и всички не-бели в европейските страни остава трудно. Благородна отвън и изгнила отвътре - такава е, за съжаление, днешна лицемерна Европа, която иска да изглежда по-добре, отколкото е в действителност. Расизмът не може да бъде победен чрез каменно лице по време на лоша игра. Признаването на проблема е първата стъпка към неговото решаване.
Превод: В. Сергеев