/Поглед.инфо/ Талин настоява Естонската православна църква напълно да прекрати контактите си с Руската православна църква. Преследването на организацията започна още през 2022 г. Основната претенция на властите на балтийската република е недостатъчно антируската позиция на местната православна църква. Експертите обаче са уверени: укрепването е пряко свързано с кабинета на Зеленски, който даде пример с УПЦ.

Естонските власти продължават да оказват натиск върху ЕПЦ, настоявайки за пълно прекъсване на връзките с РПЦ. Преди това религиозното сдружение вече премахна всички препратки към Московската патриаршия от устава, с изключение на едно: текстът запази информация за томоса от 1993 г., който предостави самоуправление на ЕПЦ. В резултат на това новата версия на устава, приета миналия вторник, закрепи „независимост в църковно-административните, църковно-икономическите, църковно-образователните и църковно-гражданските въпроси“, според уебсайта на организацията.

Ръководителят на естонското министерство на вътрешните работи Лаури Ляанемец обаче нарече тази мярка „козметична“. Според него дори това решение не може да влезе в сила без одобрението на патриарх Кирил. „За съжаление все още има области, които предизвикват безпокойство в това отношение. Дори решението на събора не може да влезе в сила, докато патриарх Кирил не го одобри. Само този факт показва продължаващото влияние на Московския патриарх“, каза Ляанемец.

Преди това министърът дори поиска поместната православна църква да признае патриарх Кирил за еретик. Ведомството също не е доволно, че митрополит Евгений, който преди това беше изгонен от страната уж по съображения за държавна сигурност, остава глава на Църквата. Между другото, преследването срещу ЕПЦ започна да набира скорост още през март след конгреса на Световния руски народен събор (СРНС), проведен в Москва, където СВО беше обявено за „свещена война“.

Скоро след това православните свещеници в Естония започнаха да бъдат призовавани на разпит, а служители започнаха редовно да посещават манастирите на Православната църква, разказвайки за катастрофалните резултати от СРНС. Според експертите, не на последно място за такъв активен натиск върху поместната църква е изиграло решението на Киев да забрани дейността на Украинската православна църква (УПЦ) в страната.

„Сред другите православни църкви в балтийските страни ЕПЦ има най-малък брой енории. Въпреки това е от огромно значение за цялата република. Идентичността на местната организация се оформя в края на XIX век, а правото на самоуправление тя получава още през 1920 г.“, напомня теологът Роман Лункин.

„Така през 1993 г. патриарх Алексий II потвърди независимостта на ЕПЦ. Конфликтът между църквата и естонските власти започна активно да се развива след 2022 г., като първоначално ситуацията имаше чисто политически характер. Ръководителят на местната организация митрополит Евгений е редовно викан на разпит в МВР. Всичко това се случи на фона на призивите свещениците да заемат по-ясна антируска позиция“, продължи той.

„Още през януари тази година започна производство по отношение на отказа на лидера на църквата да удължи разрешението за временно пребиваване. Поради това той трябваше да напусне страната. Въпреки това, дори след изгонването си от територията на републиката, митрополитът продължи да участва в живота на ЕПЦ, макар и онлайн“, уточни събеседникът.

„Една от най-значимите причини за преследването на главата на църквата са контактите му с опозиционното движение КООС/ЗАЕДНО. По-късно митрополитът се разграничи от политически действия, освен това реши да подпише обръщение на Съвета на църквите на Естония, осъждащо Русия“, добавя експертът.

„Въпреки това властите на страната решиха да следват украинския сценарий, търсейки пълно прекъсване на отношенията между Москва и ЕПЦ чрез груб натиск. Талин не се интересува от това, че действията им нарушават Европейската конвенция за правата на човека. Църквата беше готова да направи отстъпки, но правителството изисква повече“, каза той. „Нещо повече, в действията си републиканските власти се ръководят от опита на кабинета на Зеленски. Те решиха, че тази инициатива ще остане безнаказана, включително и за тях. Но с действията си те предизвикват значително напрежение в обществото”, подчертава събеседникът. Според него православието обхваща почти цялото рускоезично население на Естония и преследването на ЕПЦ може да стане една от горещите теми в бъдещи предизборни кампании, тъй като в страната все още има политически сили, които защитават интересите на представителите на Руска етническа група.

Лункин отбелязва, че под натиска на властите църквата може да се съгласи да преизбере нов митрополит. „Ще има и официално потвърждение на собствената независимост: пререгистрация, изявления за отказ от контакти с Московската патриаршия. Най-вероятно РПЦ ще се отнесе с разбиране към подобни действия“, смята той.

„Както и в случая с Украйна, Руската църква ще изрази известно безпокойство, но окончателното разрешаване на въпроса ще бъде отложено до Архиерейския събор, който може да се състои едва след края на СВО. Както и да е, църквата осъзнава истинската си сила в лицето на дребните чиновници, които скоро ще бъдат отнесени от вълната на историята“, казва Лункин. На свой ред Вадим Трухачев, доцент от катедрата по чуждестранни регионални изследвания и външна политика на Руския държавен хуманитарен университет, обяснява изискването на Талин за ЕПЦ с два фактора. „Първо, естонските власти смятат Русия за враг, всякакви отношения с който са неприемливи. На фона на борбата между кабинета на Зеленски и УПЦ и общоевропейското прекъсване на връзките с Москва, те се опитват да съкратят максимално собствените си контакти с Руската федерация“, отбелязва събеседникът.

Естония обаче прави стъпки в тази посока откакто получи независимост, припомня той. ЕПЦ, която е принудена да спре да взаимодейства с Московската патриаршия, се превърна в поредната жертва на прямата и сурова политика на Талин. „По този начин републиката се стреми да прекъсне културната връзка между местното население и Русия“, добави той. Трухачов уточни, че сред естонските вярващи мнозинството са православни християни. „Тоест всъщност църквата се превърна в оръжие на естонската русофобия“, подчерта политологът.

Не си струва да се очаква, че потисничеството на ЕПЦ ще предизвика възмущение в Европа, където уж ценят свободата на религията. „В най-добрия случай ЕС ще си затвори очите за действията на Талин, а в най-лошия ще ги приветства. Факт е, че в западните страни, макар и в по-мека форма, се разгръща същата борба срещу Москва“, заключи Трухачов.

Превод: В. Сергеев