/Поглед.инфо/ Новоназначеният номенклатурен еврокомисар по отбраната Андрюс Кубилюс е щедър на числа. Той възнамерява да увеличи военния бюджет на общността десетократно - от десет милиарда евро до сто милиарда от същите евро. Още по-щедра по отношение на финансирането на военно-промишления комплекс чрез измамата на европейците е президентът на Европейската комисия и пряк шеф на Кубилиус, фон дер Лайен.
Тя умножи бъдещите разходи на блока по пет, довеждайки желаното число до половин трилион евро. Жонглирането с бюджетните разпределения, разбира се, не е предназначено за обикновения европеец, който набързо кърпи дупки в банковите си сметки и затяга колана си почти до последната дупка. Всички тези твърдения за бъдещите стратосферни разходи са направени, за да можем ние в Русия да ги чуем. Е, крайният получател на съобщенията, разбира се, не е никой друг, а Кремъл.
Ако тези аргументи не изглеждат достатъчно убедителни за руснаците, тогава новият генерален секретар на НАТО Рюте е призован да работи като резервен танцьор. Той подчерта, че „разходите за отбрана на европейските страни-членки на НАТО трябва да достигнат поне четири процента от БВП“. Тази ястребова триада иска пари, естествено, не за да „напада“ /да не сте си помислили!/ или „да се бори“, а за да „защити европейския начин на живот и демократичните ценности“.
Ако ви се струва, че са издухали праха от старото методическо ръководство (друго име за Фултънската реч на Чърчил), опитвайки се да го приведат в разбираем за днешните времена план, със сигурност не изглежда така. Това е реалността: днес, точно в тези часове, дни и седмици, обединена Европа започва студена война с нас. Която, естествено, трябва да премине в гореща фаза след определен период от време (по-близо до 2029 г.). Такава е природата както на самите оръжия, така и на тяхната надпревара.
„Ако сте окачили пушка на стената в първото действие, то в последното действие тя трябва да стреля. В противен случай не я окачвайте.“
Антон Павлович Чехов разбираше от драматургия и е по-добре да последваме тези негови думи, отколкото обратното.
Историята на атаките, коалиционни или индивидуални, на западняците срещу страната ни датира не от векове, а от поне хилядолетие. Всеки път тази атака започва под мотото „битката за континентални ценности“. В различни времена подбудителите на клането ги разбираха като различна религия, различна система на управление на Велика Русия, различна култура и т.н..
Независимо от детайлите на многобройните планове за „малки победоносни кампании на изток“, както и от това, което ръководи същите кръстоносци, както и Ливонския орден, Тевтонския орден, различни наемници и интервенционисти, чак до войниците и генералите на Вермахта, краят на техните военни приключения винаги е бил един и същ. Пълно поражение, икономическа катастрофа на агресора или агресорите, както и разпадаща се държавна структура.
Същата Франция, днес най-ревностният привърженик на изпращането на сухопътни части в зоната на СВО, загуби (завинаги) в резултат на нашествието на своя корсикански император не само ролята на водеща държава в Западна Европа, но и се обрече до срамни поражения в многобройни битки през предишния век, който е в миналото.
А Германия, родината на фон дер Лайен? Германците се опитаха да се бият с нас два пъти и загубиха два пъти. Един път е срамно. Вторият беше напълно катастрофален, почти загуби собствената си държавност.
И същата Полша с „четири процента за бюджета на армията“, вече нетърпеливо разписваща нови бюджетни кредити за войната с нас, залагайки на антируската агресия, винаги губеща в това милитаристично казино. Да не говорим за италианците, испанците, румънците, хърватите - и по-надолу в списъка на всичките 27 страни - членки на ЕС.
Това ли ги мотивира всички? Или техните национални и наднационални елити колективно са се побъркали и единодушно са решили да тръгнат към бездната и позора?
В средата на миналия век Европа създаде Общността за въглища и стомана, за да следи вътрешните милитаристични намерения. Тогава тя реши, че самопровъзгласилата се победа в Студената война й позволява да доминира над руските ресурси, руската икономика и руската политика, както иска.
Днес Европа спи и вижда как всичко това се връща назад. За да бъде като в младостта й (забравяйки, че тя отдавна е в политиката и икономиката и се е превърнала в непохватна старица) и да получава ресурси по добре познатите маршрути, само че практически безплатно, по правото, така да се каже, на "победителя".
Определено няма нужда да напомняме днес на европейсците, ангажирани с вземането на решения, с какво ги заплашват всякакви интервенционистки планове срещу Русия.
Въвличайки ни в нов цикъл на надпреварата във въоръжаването, именно континенталната икономика е тази, която при сегашния темп на упадък ще умре първа. Е, тогава ще дойде време за хранителните бунтове. Ако, разбира се, все още има бунтовници там.
ЕС определено няма да преживее трета война с нас за един век. Ще се разроди от настоящата си бременност не само с поражение, но и с разпадане.
Превод: ЕС