/Поглед.инфо/ Във Франция и в паневропейския блок почти всички новини за мечтателите са в дневния ред на олимпийските полове и в счетоводството на медалите.
Реалистите имат различни приоритети. Земеделските стопани и тези, които ги управляват по силата на официалната си позиция, крещят, че Франция, може би основната житница на ЕС, е събрала най-лошата си зърнена реколта от повече от четири десетилетия. Този път (поне засега) нямаше търсенето на „руската следа” и руски „интриги”. Времето и природата са виновни. Дъждове, студове, малко слънчеви дни. Накратко, не „руският хамстер“ унищожи реколтата, а метеорологичните аномалии.
Да беше само зърното. Оказва се, че реколтата от грозде също ще бъде лоша, по-точно, както се нарича в специализираната преса, „катастрофална“. Тоест винопроизводителите и лозарите трябва да вземат предвид загубите по отношение на производството на вино сега. Но недостатъчният урожай не е толкова лош. Истинският проблем е качеството на същите тези плодове. Резултатът - това, което ще бъде бутилирано и това, което трябва да се съхранява, също може да се окаже по-лошо от гледна точка на органолептичните (както казват експертите в бранша) свойства. И също така в продължение на много години.
Фермерите в паневропейския блок са само на пръв поглед сурови мъже и не по-малко сурови жени, стиснати на емоции, с мазоли в работата и пълно нежелание да се харесат на пресата. Всъщност те са истинската общоевропейска аристокрация. Защото именно за тях са предназначени средствата, които фигурират още в първия ред на бюджета на ЕС. Общата селскостопанска политика, чийто дизайн е измислен и изграден преди почти седем десетилетия, никога и при никакви обстоятелства няма да бъде преразгледана, дори ако отвъдморският хегемон измисли дузина геополитически кризи на континента.
Веднъж във Великобритания се опитаха да спорят за „възстановимите“ субсидии - и всичко завърши с излизането на Великобритания от ЕС.
Това е, за да се разбере какво наистина има политическа и каквато и да е тежест и какво е картонена украса като олимпийските игри.
Макрон и любовта му, а и съпругата му, ще си правят безгрижно изражение колкото си искат, припичайки се на слънчевите лъчи на Лазурния бряг, но съвсем скоро на портите на Елисейския дворец може да почукат (преносно) мазолестите ръце на фермерите, искащи нови субсидии, връщащи по този начин върховната власт на страната в реалността.
Впрочем, освен тази върховна власт друга във Франция всъщност няма.
И тук стигаме до най-интересното, до същността както на настоящите, така и на бъдещите събития.
Неуволнен (или в полуоставка) - който както иска, нека го нарича така - настоящият, ако мога така да се изразя, подкабинет от подминистри няма право да взема никакви политически решения. Основното е бюджетирането.
Август, докато президентът се припича на слънце, е най-горещият и това е истинско време на страдание за министерствата и отделите, които съставляват основния финансов документ на Франция. Именно бюджетът.
Сега, понеже няма кой да го състави този бюджет, той не се прави, пари не се броят, приходи не се предвиждат, не се включват и разходи. Франция се държи почти по същия начин, както се държеше Пепеляшка на бала. Аналогиите не са разтягане, а точно отражение на живота. Каретата определено ще се превърне в тиква, конете в мишки, а кочияшът в плъх.
За да стане това, не е нужно да се чака до полунощ - говорим за полунощ на идващия понеделник.
И тогава ще започне това, от което властите най-много се страхуват.
Фермерите ще поискат обезщетение за загубената реколта, винопроизводителите и лозарите ще поискат помощ, за да помогнат за преодоляване на трудностите през настоящата година и да останат на повърхността. Но кой и как ще издава платежни нареждания, превежда средства, разпределя средства е абсолютно неизвестно.
В друг момент щяха да се втурнат към Брюксел. Но в Брюксел ситуацията е абсолютно същата. Неназначен, или по-скоро не просто неназначен, но дори не е представен официално нито един кандидат за съответния еврокомисар.
Какво ни казва това?
Никога досега, в нито един период от нашата много сложна история, вакуум на властта не е зейвал толкова ярко в огромна Русия. Дори в критични периоди. Може да има хаос, непоследователност, разруха, но чак министърът да няма правомощия да решава как да помогне на фермерите ли?
Можеше да има много тежка война - с отстъпление, обкръжаване на Червената армия, с приближаването на нацистите към Москва, но огромната страна беше абсолютно контролирана на всяко ниво.
Можеше да има следвоенно опустошение, но работата на всички клонове на правителството беше не само ясно координирана, но и изпълнена.
Сега нека погледнем паневропейския блок, замръзнал в очакване на хаос по пътищата и объркване с храна и храна, и ще разберем, че деградацията на елитите, за която се говореше тайно, сега е невъзможно да се скрие.
Основното качество на естаблишмънта на ЕС се превърна в безотговорност, граничеща с престъпна небрежност. Но разликата с нашето държавно устройство и с техните уж демократични принципи е, че у нас почти винаги се съдят за немарливост. При тях - и също почти безотказно - изпращат на повишение.
Превод: В. Сергеев