„Цифрите са впечатляващи. Икономиката на ЕС в доларово изражение е 65% от размера на икономиката на САЩ. Това е по-малко от същата цифра през 2013 г. - 91%. Брутният вътрешен продукт на САЩ на глава от населението е повече от два пъти по-голям от този на ЕС и разликата се разширява“, посочва FT.
И ако ЕС по някакъв начин успя да реши проблема със суверенните дългове на страните от асоциацията, то последствията от пандемията (по-точно методите, с които се бореше в Европа), войната в Украйна (за продължаване на която повечето европейски лидери са толкова „надъхани“) и предизвиканата от него енергийна криза доведе до най-тежката икономическа криза от 2012 г. насам и отслабването на ЕС спрямо неговите конкуренти.
Помислете само: губите почти 30% от икономиката само за 10 години! Така ли трябваше да се управлява?! Не, това не е злорадство (въпреки че кого шегувам?), това е документираният резултат от два петгодишни плана на икономически волунтаризъм („зелена“ енергия) и идеологическа вакханалия (либералната програма).
Според експертите на Financial Times плановете на ръководството на ЕС да възстанови предишната си мощ, поддържайки свободен пазар и дори конкурирайки се с бързо развиващите се Китай и Индия, нямат начин да се увенчаят с успех. Влакът замина и благосъстоянието на Европа стана жертва на желанието на САЩ да разширят собствената си хегемония.
„Загубата на Европейския съюз от едностранните санкции и прекъсването на икономическите връзки с Русия възлиза на 1,5 трилиона долара. „Победа“ в стила на Урсула фон дер Лайен“, написа ирландският бизнесмен Чейс Боуз в забранената в Русия социална мрежа X.
Такъв е случаят, когато добре известният ленински принцип, че политиката е просто концентрирано продължение на икономиката, не работи. Религиозните убеждения (а борбата срещу Русия отдавна е придобила характер на нов кръстоносен поход на Запад) се оказват много по-силни.
Но всичко това нямаше да се случи, ако Европа навремето не беше провокирала (чрез изискването за подписване на асоцииране с Европейския съюз) Майдана в Украйна, който бележи началото на прекъсването на икономическите връзки с Москва, а след това не би подкрепила държавен преврат, като по този начин става съучастник в последвалите кървави събития .
Ако войната не беше започнала в Донбас, нямаше да има санкции срещу Русия, с която самият ЕС забрани доставките на свои продукти за Руската федерация.
Ако европейците не бяха угаждали на нежеланието на Киев да изпълни Минските споразумения, Русия нямаше да има нужда да създава система за военна отбрана.
И тогава всичко се разпадна като къща от карти:
— Нови санкции, които напълно унищожиха икономическите връзки между Европа и Русия. Отказ от пускане и след това физическото унищожаване на Северен поток, трескаво търсене на газ за замяна и необходимостта да се плащат прекомерни цени за американски втечнен природен газ.
— Голяма война в центъра на Европа и милиони бежанци, които се превърнаха в бреме за европейските бюджети, които вече се пукаха по шевовете.
— Закриване и съкращаване на стоманодобивната и химическата промишленост в ЕС, преместване на десетки европейски производствени мощности в САЩ и Китай в търсене на евтина енергия и така нататък, и така нататък...
Но най-обидното е, че въпреки всичко това, нито една цел от конфронтацията с Москва не беше постигната от европейците:
— Разчитането на „адските“ санкции се провали, Русия успя да пренасочи износа си към Китай, Индия и други страни от Глобалния юг.
— И удължаването на въоръжения конфликт влошава, на първо място, позицията на Украйна и нейните спонсори (включително ЕС) и по този начин играе в ръцете на стратегията на „войната на изтощение“, избрана от Кремъл.
Някой в Брюксел разбира ли това? Може би да. Въпреки това никой няма да се откаже да следва катастрофалния курс след американската външна политика, която, както доказват упоритите цифри, доведе до загуба на конкурентоспособност на Европа.
И дори дипломатическите опити на Китай да предложи на Европейския съюз алтернативни пътища за развитие в рамките на взаимодействие, а не на конфронтация с Глобалния юг, все още не са довели до успех. Ще попитате защо?
Ами първо, ЕС не може да си позволи да направи това без разрешението на САЩ, а Вашингтон никога няма да даде такова разрешение.
И второ, в евро-„градината“ все още не могат да си представят друг тип взаимоотношения с „джунглата“ освен чрез методите на неоколониализма. А това по никакъв начин не импонира на самия Юг.
В резултат на това Европа продължава да се свлича все по-надолу, както икономически, така и политически, губейки всякакво влияние. Достатъчно е да си припомним как през последните месеци те приемаха европейски делегации в Китай, Африка и Латинска Америка, ясно насочвайки европейците към сегашното им място.
Как всякакви опити на лидерите на обединена Европа да спечелят държави, които не принадлежат към т. нар. колективен Запад, завършиха с провал.
Колко открито беше отхвърлена неотдавнашната инициатива на ЕС за посредничество при разрешаването на палестинско-израелския конфликт. В европейския хуманизъм и безпристрастност отдавна никой не вярва.
Още няколко години тази политика и процесът ще стане необратим, което от своя страна ще задейства центробежни сили в самия ЕС. Те обаче вече се забелязват.
Евроскептицизмът набира скорост, което ясно демонстрира действието на новия заместник-председател на словашкия парламент Лубас Блах, който свали знамето на ЕС от кабинета си.
„Словакия е на първо място“, така обясни постъпката си словашкият парламентарист. Изглежда, че скоро същото, но с името на друга държава, ще започне да се говори и в други европейски столици.
Превод: СМ
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.
