/Поглед.инфо/ Разбраха се да продължат да се разбират как да накажат Русия - така накратко може да се определят резултатите от скорошната среща на ръководителите на външнополитическите ведомства на страните-членки на ЕС. Защото на Брюксел му изглежда, че страната ни „крои военни планове за Украйна“.

Преди началото на разговорите беше категорично подчертано, че дискусията е от "неформален характер", очевидно и с цел освобождаване от отговорност за евентуални последици.

Които може да бъдат много сериозно, преди всичко, както за самите европейски политици, така и за жителите на обединена Европа.

Но всичко по реда си.

Тази среща в този формат е втора за последните десет дни. Основната ѝ тема не се променя: ЕС иска да накаже (тук и без кавички и без преувеличение) Русия за това, че предлага да се работи по контурите на нова политика за сигурност на континента. Отчитайки както собствените си интереси, така и интересите на европейците, които могат да попаднат, дори и самите те да не го разбират, под шамарите.

Европейският съюз, недоволен, че Русия го изпрати (в лицето на главния дипломат Борел) да седне на страничен стол и да чака в коридора, докато двете суперсили решат натрупаните проблеми, възнамерява да се изправи срещу на руската външна политика , но по начин, който да не ядосва Москва или Вашингтон.

Защото, ядосвайки Москва, е възможно да предизвика нов кръг на напрежение в отношенията, което ще се изрази в повишаване на цените на енергията (за покорното и вече съгласно с почти всичко, с изключение на рязкото влошаване на жизнения стандарт европейско население) и след като разгневят американските политици, е много вероятно да загубят безусловната подкрепа на глобалистките елити.

Как Европейският съюз възнамерява да се измъкне от капана, който си постави и сам попадна в него?

Ясно е, че в момента просто няма решение, което да устройва всички.

Следователно, когато САЩ говорят за „санкции“ на ЕС срещу Русия, те чуват от другата страна на Атлантика не ехо, а какофония.

Източната, много по-бедна Нова Европа, свикнала да живее с щедри субсидии от ЕС, търгуваща днес почти изключително с русофобия, настоява за "строги санкции" срещу страната ни. Тамошните политици смятат, че техните висши партньори – и дори не Брюксел, а Вашингтон – ще им компенсират всички хипотетични икономически щети и дори с лихвите.

Западна Европа, а две държави сега говорят от нейно име - Германия и Франция, макар и устно да подкрепят младите коалиционни партньори, се изказват много по-сдържано.

Френският президент и германският канцлер избягват както грубите думи, така и грубите интонации, защото кой, ако не германското правителство, знае, че в разгара на зимата в хранилищата за горива на страната сега има по-малко от половината от задължителните резерви, а в Франция цената на бензин отдавна надхвърли летвата от евро и половина за литър и в Елисейския дворец наблюдават цените като мляко на котлон.

Близо осем години след въвеждането на антируските санкции (както секторни, така и общи) за факта, че страната ни защити кримчани от кръвопролития и изрази политическа подкрепа за руснаците в Донбас, ЕС очевидно започва да осъзнава, ограниченията никак не са повлияли на структурата и развитието на нашата икономика, а се оказаха самоубийствени за общоевропейската.

Колкото и да се опитват да докажат обратното тези, които приеха и удължиха тези санкции.

Резултатът, ако вземем предвид само официалната статистика, не позволява двойнотълкуване (дори и да не вземем предвид пандемията).

А то е следното: покачване на разходите за живот в цяла обединена Европа, галопираща инфлация (която няма прецедент от въвеждането на еврото, тоест през последните две десетилетия) и покачване на цените на енергията.

И няма значение, че през годините ръководството на Европейската комисия се е променило и в Европейския парламент седят напълно различни депутати - днес е невъзможно да не се забележи векторът на спад в икономическата активност, за който, между другото, руските политици неуспешно се опитаха да предупреждават ЕС още тогава, през 2014 г. (Това е то нашата руска отзивчивост и желание да се грижим дори за тези, които ни смятат за враг!). И не е възможно да не се вземе предвид, дори и ако самият Вашингтон кани за участие в антируските игри.

Истерията както на украинскитеи проукраинските политици в самата Европа при най-малкото колебание в общата линия за русофобията всъщност е косвено доказателство, че “категоричността” е престанала да бъде универсален лост по отношение на страната ни.

Киев, последователно възмутен от позицията на Берлин, после от изявленията на Париж, играейки с белязани карти, хвърлени му от американските му партньори, престана да бъде убедителен в очите на онези, пред които иска да се представи като сериозна страна в международните отношения.

Колкото и да се опитва.

Париж и Берлин, запазвайки само външно загриженост, днес предпочитат предпазливи оправдания, осъзнавайки, че в случай на каша , провокирана от Украйна, те ще трябва да понесат основната политическа отговорност, както и да платят за геополитическите амбиции на Вашингтон. Ще плащат и жителите на тези две страни.

Неочакваната намеса на Великобритания в европейската геополитика (със сензацията около плановете на Москва да насади "проруски лидер" в Киев) - с грацията на слон, нахлуващ в стъкларски магазин и с приблизително същата ефективност - едва ли ще предизвика разбиране на континента.

Британците, които не могат да се разведат с Европейския съюз без скандали и претенции, сега се опитват да играят партньорство с Украйна, явно забравяйки, че Берлин и Париж, между другото като Рим и Виена, са географски и финансово по-близо до Лондон, отколкото Киев.

И тази стъпка, разбира се, не може да не предизвика скърцане със зъби сред европейските партньори на британския премиер.

В продължение на много години след Втората световна война, ако в Европа имаше хора, които искаха да забъркват кървава каша, те я забъркваха на голямо разстояние от европейските граници, в Африка или Азия.

Но с всяко десетилетие границата на войната и мира се приближава към Европа, както и последствията от раздухания - поради липса на мисъл или алчност - огън на конфликта.

Югославските уроци, когато обединена Европа за първи път се сблъска както с бежанците, така и с разпространението на оръжия на континента, не бяха научени.

Сега заплахата от конфликт, особено при доставката на смъртоносни военни оръжия в Киев, както и с пристигането на армейски инструктори, нараства значително.

Но тези, които „седят в Брюксел“ предпочитат да не забелязват тази опасност, като се преструват, че са готови да санкционират Русия за нейното „агресивно поведение“.

Сегашната ситуация напомня тази на континента в средата на тридесетте години на миналия век, когато бяха налагани икономически санкции срещу СССР, докато реалната заплаха за Европа идваше от нацистка Германия.

За съжаление уроците от онази епоха и тази история, ако се съди по това, което се случва днес, отдавна са твърдо забравени.

Затова няма да е излишно да припомним още веднъж какво се случва, когато бъркат истинските намерения на реалния, а не на измисления агресор.

Превод: В. Сергеев