/Поглед.инфо/ Ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви, че ЕС възнамерява да има своя армия, за да не разчита на САЩ за отбрана.

Непосредствената причина за това решение беше афганистанското фиаско на американците. Според фон дер Лайен това „повдига сериозни въпроси не само за блока на НАТО, но и за страните-членки на ЕС“.

С което човек не може да не се съгласи. Импулсивният характер на решенията, включително военни, взети от Съединените щати, които не дават задоволителна информация за тях на никого - включително на най-близките си съюзници - напряга европейците и ги склонява към идеята, че военното развитие в Европа трябва да бъде делона самата Европа.

И все пак е по-добре да не сте толкова зависими от САЩ заради тяхната грация на хипопотам. Нещо повече, това не е само въпрос на грация, но и на факта, че цялата американска политика - както вътрешна, така и външна - сега изпитва голямо объркване и колебания. И по такива чувствителни въпроси като армията е по -добре да се дистанцирате донякъде от задграничния хегемон с неговата непредсказуемост и открито пренебрежително отношение към съюзниците.

Не че Европа има желание да се бие някъде, особено по границите си. Такава отчаяна смелост се демонстрира само от балтийските граници. Но осъзнаването, че Европейският съюз, съизмерим със САЩ по отношение на населението и икономическата мощ, в същото време е военно джудже, не може да не потисне европейците. Тъй като подобна диспропорция засяга техните амбиции не само във военната сфера - да предположим, че сега европейците са станали пацифисти - но и във външнополитическата сфера. "Колко дивизии има Брюксел?", това е много варварски въпрос, но е правдив. Суверенитетът и военният потенциал, каквото и да кажете, е трудно да се отделят един от друг.

Не случайно въпросът за независимите въоръжени сили в Европа постоянно възниква от 50-те години на миналия век. Парижките споразумения от 1954 г. са именно за това. Същото се случва и с насилственото напрежение между Париж и Лондон в началото на 60 -те години. Дьо Гол разглежда Лондон като троянски кон на САЩ, торпилиращ усилията на Париж да изгради европейска армия.

И дори да не ходите толкова далеч в миналото, то съвсем наскоро - през 2018 г. - френският президент Макрон каза: "Съединените щати са нашият исторически съюзник и продължават да бъдат. Но да бъдеш съюзник не означава да бъдеш васал. Ние не трябва да зависим от тях”. Това отново са собствени въоръжени сили.

Включването на шефа на Европейската комисия в играта обаче придава на сериозната военна тема донякъде клоунски оттенък.

Същата фрау фон дер Лайен, която сега е готова да стане почти главнокомандващ на европейската армия, само преди четири години, когато беше министър на отбраната на ФРГ, заяви: „Не, няма да има европейска армия . " И подчерта, че Европейският съюз няма да се конкурира с НАТО по въпроса за националната отбрана, припомняйки, че „ЕС допринася за сигурността дори без армия“. През 2017 г. той е допринасял, а сега, следователно, престана да допринася.

Нека приемем, че това може да се обясни и с бързо променящия се световен пейзаж, а оттам и с промените в потенциалния театър на военните действия. "Целият свят се променя, всичко се втурва напред, а аз да не посмея да наруша нито дума?"

Но тук има още един нюанс. През петте години и половина (2013-2019 г.), през които фон дер Лайен беше министър на отбраната на Федерална република Германия, тя не успя изобщо да засили германските въоръжени сили. Един от нейните предшественици на този пост, военният министър при канцлера Кол Руперт Шолц, нарече състоянието на Бундесвера при министър на фрау "катастрофално". Липсата на боеприпаси е широко разпространена - от изправните танкове до войнишкото бельо. Основната единица стрелково оръжие, щурмовата пушка на “Хеклер и Кох Г-36”, трябваше да бъде премахната от експлоатация, тъй като се оказа, че ако цевта леко се прегрее, вече не е възможно да се уцели. Експедиционните сили в Афганистан нямаха бронежилетки, германците ги молеха от други европейски другари по оръжие. И като венец на всичко - неясни отстъпки и такси към консултантски фирми на трети страни.

Фон дер Лайен може да е Брунхилда или Валкирия по дух, но ѝ би било прибързано след такова национално фиаско да ѝ поверете изграждането на европейска армия, където целта на министерската амбиция трябва да бъде точното напасване на боеприпасите.

Всичко това, разбира се, по принцип не отменя съображенията в полза на ЕС да има свои малки войници, смели деца под единно върховно командване. Но в същото време кадрите решават всичко и от сегашните европейски кадри остава много да се желае.

Превод: В. Сергеев