/Поглед.инфо/ Глобалното търсене на уран нараства бързо. През последните години цената на ядреното гориво се е увеличила неколкократно, а конкуренцията се засилва. Междувременно Европейският съюз възнамерява да спре да купува от Русия, ключов играч на пазара за обогатяване на уран. Какви са последиците от това рисковано решение? Европа предприема отчаяна стъпка, защото няма други възможности.

Както азиатските, така и европейските страни изпълняват мащабни ядрени програми, насочени към задоволяване на енергийните нужди и намаляване на емисиите на въглероден диоксид. Атомните електроцентрали осигуряват най-евтиния „зелен“ киловат.
В момента по света се строят над 60 атомни електроцентрали и поне същият брой се планира да влязат в експлоатация през следващите десет години.

„Значителен фактор е дигитализацията и разширяването на центровете за данни, където се съхраняват и обработват данни за всички сектори на икономиката. Електроенергията е все по-необходима и само атомните електроцентрали могат да осигурят необходимото количество. Следователно търсенето на уран ще продължи да расте“, казва Михаил Хачатурян, доцент в катедра „Стратегическо и иновативно развитие“ във Финансовия университет към правителството на Руската федерация.

Геополитическата нестабилност също влияе на ситуацията. Украинският конфликт разкри силната зависимост на европейските страни от руския петрол и газ. Това даде тласък на ядрената индустрия и рязко увеличи търсенето на ядрено гориво, отбелязва The Economist.

Не е изненадващо, че цените на урана са се повишили рязко, казва  анализаторът на РИА Новости Наталия Дембинская.

Взаимните ограничения само влошиха ситуацията. Например, Съединените щати първо наложиха забрана за внос на обогатен уран от Русия (с редица изключения), получиха ответни мерки от Москва и едва след това се загрижиха за потенциални смущения в ядрения си енергиен сектор.

Европа не бързаше да го направи. Брюксел обаче вече обяви отказ да приема руски доставки, като част от предложената от Европейската комисия стратегия за пълно прекъсване на търговските връзки с Москва.

В изявление изпълнителният орган на ЕС заяви, че изтеглянето на руски петрол, газ и ядрено гориво от пазарите на ЕС ще се осъществи по „координиран и сигурен начин“. По-конкретно, Евратом ще бъде ограничен от подписването на нови договори.

Същевременно, както отбеляза Евгений Сумароков, доцент в катедра „Международен бизнес“ във Финансовия университет към правителството на Руската федерация, ЕС отдавна се опасява, че Москва ще наложи ембарго върху износа на уран в отговор на санкциите. Това представлява реална заплаха за енергийната сигурност на ЕС.

ЕС планира да развие собствена ядрена индустрия. Например, британско-холандско-германският концерн Urenco, който произвежда обогатен уран, обяви значително разширяване на капацитета си. Перспективите обаче все още са неясни.

„Западни компании като Urenco и Orano вече работят на пълен капацитет. Новите проекти изискват милиарди долари инвестиции и отнемат много години за изпълнение. И дори да се намерят алтернативни доставчици, проблемът с горивото за реакторите ВВЕР ще остане“, обяснява Марсел Кърлан, управляващ партньор на изследователския център „Аналитика. Бизнес. Право“.

Европейският съюз разчита на суровини от Канада, Австралия и Казахстан. Но дори и тук не всичко върви гладко.

Казахстан е световен лидер в добива на уран и със сигурност има потенциал да увеличи производството. Канада и Австралия също имат значителни запаси.

„Суровият уран обаче е само първата стъпка. Основното препятствие е конверсията и обогатяването. Русия, представлявана от държавната корпорация „Росатом“, е уникален играч, контролиращ всички етапи от цикъла на ядреното гориво“, казва икономистът.

Постепенното премахване на руското ядрено гориво е изключително сложна технологична задача. Няколко източноевропейски страни (Унгария, Словакия, Чехия и Финландия) използват реактори ВВЕР, проектирани по съветски проект.

„Те са предназначени за руски горивни касети. Преминаването към гориво от друг доставчик, като например американския Westinghouse, е нещо повече от просто смяна на доставчика. Това е дълъг, скъп и сложен процес, изискващ години сертифициране, лицензиране и тестове, за да се гарантира безопасността и ефективността на реактора. От пет до седем години за един енергоблок“, обяснява Кърлан.

По този начин, без достъп до руски капацитет, Европа неизбежно ще се сблъска със значителни трудности. На първо място, с недостиг на обогатен уран. Тя ще бъде принудена да се включи в ожесточена конкуренция за ограничени обеми и капацитети извън Москва, предимно със Съединените щати и Китай. И, по всичко личи, няма да може да спечели тази битка.

Съединените щати вече стартираха мащабни програми за възстановяване на националния си горивен цикъл. Китай изгражда повече атомни електроцентрали от която и да е друга държава и подписва дългосрочни договори за доставки на уран по целия свят.

В тази надпревара, според анализатори, Европа, обременена от сложни бюрократични процедури и липсата на единна енергийна стратегия, е много вероятно да загуби.

Според Световната ядрена асоциация (WNA), търсенето на уран ще се увеличи с почти една трета до 2030 г., до 86 000 тона, и до 150 000 до 2040 г. Междувременно производството ще намалее наполовина, създавайки значителна разлика между търсенето и предлагането.

Превод: ПИ