/Поглед.инфо/ Брюксел възнамерява да похарчи стотици милиарди в чужда полза.

Новата година за Европа започна с поредица от взаимосвързани и противоречиви изказвания. От една страна, Париж и Берлин, като изразители на колективното мнение на Стара Европа, за пореден път декларираха готовност да се включат във войната за субсидии със САЩ. От друга страна, същите страни възнамеряват да откажат да финансират Китай, което може да означава спестяване на средствата, необходими за конфронтация.

В същото време цялата антикитайска стратегия има ясен американски генезис. Това е пряко свързано със състоянието на европейския бюджет, който ще бъде под силен натиск от инфлационната и енергийната криза. В съчетание с все още липсващото решение на проблема с наличните количества газ, ЕС има добри шансове да се приближи до рубежа на 2023/2024 г. в още по-трудна позиция, отколкото е сега.

Спадът на БВП

Франция иска да отговори на американските субсидии, които насърчават европейската индустрия да инвестира в Америка, а не в ЕС. Това съобщава Politico на 4 януари. Париж е готов да обяви широк набор от стимули за подкрепа на зелената индустрия във Франция в близко бъдеще, каза френският министър на икономиката Бруно льо Мер.

Това трябва да е отговор на Закона за намаляване на инфлацията (IRA), приет по инициатива на Джо Байдън. Смята се, че приетият закон ще набере 738 милиарда долара, от които 391 милиарда ще бъдат похарчени за насърчаване на зелената енергия и борбата с изменението на климата. Друг ефект от IRA трябва да бъде намаляване на дефицита на държавния бюджет с 238 милиарда долара чрез тригодишни субсидии съгласно реформата за намаляване на цените на лекарствата, отпускани с рецепта, както и данъчните промени.

Една от практическите последици от IRA ще бъдат масивни субсидии за производството на електрически превозни средства в Съединените щати - болезнен удар за европейската автомобилна индустрия. Въпреки че COVID направи своите корекции, ЕС е най-големият производител и износител на автомобилни продукти в света.

Автомобилната индустрия има важен мултиплициращ ефект, тъй като е основен потребител на продукти с ниска добавена стойност (стомана, химикали, текстил), както и с висока добавена стойност (информационни и комуникационни технологии, ремонт). Смята се, че автомобилната индустрия генерира повече от 7% от БВП на ЕС.

Най-големият производител на автомобили в Европа във времената преди Covid беше Volkswagen Group (23,9% от общите продажби на автомобили в ЕС през 2018 г.). На второ място е PSA Group (16,0% през 2018 г.), на трето е Renault Group (10,5% през 2018 г.), дяловете на останалите производители не достигат 10%.

През октомври 2022 г. страните-членки на ЕС се съгласиха с документ за емисиите на отработени газове, който ефективно ще забрани продажбата на превозни средства с двигатели с вътрешно горене (ICE) от 2035 г. Това се съобщава на сайта на Европейския парламент.

Така в средносрочен план значителна част от БВП на ЕС ще зависи от това дали европейската автомобилна индустрия може да запази позициите си в света след увеличаване на дела на електрическите превозни средства. Затова тревогата на Германия и Франция е разбираема. Допълнителен негативен фактор е цената на енергийните ресурси. В САЩ те са по-евтини, което първоначално поставя индустрията на ЕС в уязвима позиция.

Задачата пред Франция не се крие в Париж: Льо Мер каза, че новият френски законопроект трябва да допринесе за запазването или връщането на производствените предприятия във Франция. Министърът обеща да публикува законопроекта "в следващите дни".

Франция се надява да ускори собствените си национални мерки, по думите на Льо Мер, в няколко области като "зелен водород, електролиза, производство на електрически батерии, ядрена енергия и възобновяема енергия".

Льо Мер каза още, че той и германският му колега Робърт Хабек настояват партньорите от ЕС да приемат „европейски закон за понижаване на инфлацията“, който да включва „по-големи, по-бързи и по-опростени субсидии“ за „зелените“ индустрии.

Лидерите на ЕС досега са се съгласили да поискат от Европейската комисия да излезе с предложения, които да направят блока по-конкурентоспособен в лицето на американските зелени субсидии. Очаква се те да бъдат обсъдени на срещата на върха на Европейския съвет през февруари.

Къде са парите?

Не е задължително собственият пакет от мерки на ЕС да съвпада до последната цифра с размера на американските субсидии, но поне неговият порядък да бъде сравним. И още повече - в крайна сметка ЕС ще трябва да компенсира по-високите разходи за енергия, отколкото в САЩ.

Следователно говорим за общите стотици милиарди, които ЕС ще трябва да изпрати на индустрията през следващите 10 години - ако вземем същия период, както е посочен в IRA. През ноември 2022 г. бюджетът на ЕС за 2023 г. беше договорен на обща стойност 186,6 милиарда евро. Тъй като тези пари не са достатъчни, те ще бъдат допълнени от извънбюджетни субсидии от фонда за възстановяване след пандемията от COVID-19.

Бюджетът на ЕС за 2022 г. беше 183,95 евро. Европейският парламент предложи бюджетът на ЕС за 2023 г. да бъде увеличен на 187,29 евро. Предвид безпрецедентната инфлация в еврозоната, която според есенната икономическа прогноза на Европейската комисия ще бъде 6,1%, увеличението на бюджета на ЕС през следващата година с €2,65 млрд. (1,44%) не покрива загубите от инфлацията. Тоест, ЕС трябва да намери големи пари от извънбюджетни фондове.

И тук има редица забележителни обстоятелства. Същият Politico публикува статия с гръмкото заглавие „Китай, внимавай! Европа следи внимателно как фирмите инвестират в чужбина. Европейската комисия планира за 2023 г. да „проучи дали са необходими допълнителни инструменти във връзка с контрола на изходящите стратегически инвестиции“.

Идеята е на германските Зелени, които поискаха нов регламент за инвестициите в критични за сигурността зони. На първо място, става дума за Китай, който вече се е сблъсквал с подобна дискриминация - миналата година Берлин обяви, че вече няма да гарантира германски инвестиции в западния китайски регион Синцзян поради обвинения за спазването на човешките права там.

Идеята правителствата да контролират как компаниите харчат парите си в чужбина се заражда отвъд Атлантика във Вашингтон, признава Politico. Вземащите решения в САЩ се стремят да отрежат икономиката на КНР от пари и технологии, „което вероятно е бил първоначалният тласък и вдъхновение за Берлин“.

По думите на Тобиас Герке от мозъчния тръст на Европейския съвет за международни отношения би имало смисъл първо да се включат полупроводникови или високотехнологични компании. Това, подчертава изданието, би създало ясна насока за страните членки, така че парите им да не отиват за косвено финансиране на технологични разработки в страни, които се смятат за враждебни. Тоест ЕС възнамерява за пореден път отново да прибегне до непазарни механизми, законодателно блокирайки возможностите на европейските компании да направляват финансите си извън пределите на блока.

Заслужава да се отбележи, че ЕС вече има огледална норма за проверка на чуждестранните инвестиции. Съгласно съществуващите правила страните от ЕС трябва да наблюдават и да могат да блокират чуждестранни придобивания на стратегически компании и инфраструктура в рамките на блока.

Тези правила също са насочени предимно срещу Китай. „Това ще бъде нова глава в начина, по който ЕС определя отношенията си както с Китай, така и със САЩ, и каква ще бъде връзката между капиталовите пазари, националната сигурност и геополитиката. Защото всъщност няма достатъчно цялостна визия“, каза Елмар Хелендорн, експерт в Атлантическия съвет.

Жертва на собствената си политика

От горното следва, че ЕС възнамерява да похарчи стотици милиарди евро за търговска конфронтация със САЩ, включително чрез законови ограничения върху изтичането на капитали и принуда за инвестиране в рамките на европейския блок.

Успоредно с това ЕС възнамерява сериозно да намали инвестициите от Китай, може би единственият голям външен донор с необходимите бюджети, и да спре собствените си инвестиции в Китай. И най-важното е, че ЕС възнамерява да води търговска война със САЩ в рамките на условията, създадени от самия Вашингтон.

Такава стратегия, взета в комплекс, просто не може да доведе до успех. Най-вероятният резултат ще бъде влошаване на сложното финансово състояние на ЕС и още по-голяма едностранна зависимост от САЩ.

Превод: ЕС

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com