Много е вероятно до студения сезон, когато натоварването на електрическата мрежа ще се увеличи, много страни от ЕС да се сринат, което ще има ефект на доминото.
Някои държави се опитват да установят сътрудничество по този въпрос. По този начин беше заявено, че Франция е готова да осигури доставки на газ за Германия, тъй като последната сега доставя електроенергия на Франция. Но при растящите цени на енергийните ресурси и поради липсата на допълнителни мощности това едва ли ще нормализира кризисната ситуация.
Проблемът е, че европейските политици не се съобразяват със собствената си статистика, а продължават упорито да вярват в чудото на антируските санкции, които ги правят много по-зле.
Така според Евростат (данни за 2020 г.) изкопаемите горива все още играят ключова роля в енергийния микс на Европа (34,5% от петролните продукти, 23,7% от природния газ, 17,4% от възобновяемите енергийни източници, 12,7% от ядрената енергия, 10,2% твърди изкопаеми горива).
В същото време зеленият дневен ред не предоставя поле за стратегически маневри в енергийния сектор на ЕС. През юли и декември 2021 г. Европейската комисия предложи мерки (Fit for 55) за постигане на своите климатични цели за 2030 г.
Предложенията, направени там, включват по-строги разпоредби и емисионни стандарти за индустрията; по-високи цени за въглеродни емисии; затягане и разширяване на системата за търговия с емисии на ЕС; огромни инвестиции във възобновяеми технологии и енергийна ефективност, както и декарбонизацията на сектора на природния газ.
Ключов елемент от политиката на ЕС относно изменението на климата и енергийния преход е разширяването на възобновяемите енергийни източници. Комисията също така предложи актуализиране на Директивата за енергия от възобновяеми източници (RED II) и повишаване на настоящата цел за 2030 г. за постигане на дял от 32% от възобновяемите източници в общия енергиен микс на ЕС до 40%.
Вече беше ясно, че в светлината на планираната електрификация на топлофикационния, транспортния и промишления сектор в ЕС, търсенето на електроенергия ще нарасне рязко. В същото време беше напълно неясно дали в рамките на ЕС може да се осигури по-високо търсене на зелена енергия.
Оптимистите смятат, че вносът на електроенергия, генерирана от възобновяеми източници, може да помогне за стабилизиране на електрическата мрежа и постигане на целите за климата.
Тогава взаимното свързване на европейското електроенергийно пространство със съседните страни и региони става важно. Особено внимание беше отделено на страните, богати на слънчева и вятърна енергия.
Ясно е, че подобно европейско търсене на чист водород, без което е трудно да си представим декарбонизацията на производството на цимент и стомана, както и химическия сектор, ще изисква поне частично внос от неевропейски страни.
Ето защо ЕС и Германия планират не само да разширят местния производствен капацитет, но и да създадат и развият международни партньорства в областта на климата и енергията.
Търсене на спасение в Източното Средиземноморие
В този контекст Източното Средиземноморие заслужава повече внимание. Брюксел и Берлин разглеждат с голям интерес огромния потенциал на региона в областта на слънчевата и вятърната енергия, както и перспективите за сътрудничество в областта на търговията с възобновяема електроенергия и вноса на водород.
През март 2021 г. енергийните министри на Гърция, Израел и Кипър подписаха меморандум за разбирателство за изграждането на интерконектора ЕвроАзия, който трябваше да бъде пуснат в експлоатация през 2025 г.
Интерконекторът е подводен захранващ кабел, който ще свързва европейската и близкоизточната електрическа мрежа в две секции: от Израел (Хадера) до Кипър (Кофину) и оттам до Ираклион (Крит).
През октомври 2021 г. министрите на енергетиката на Гърция, Кипър и Египет се споразумяха за декларация за намерение за изграждане на интерконектор ЕвроАфрика за свързване на африкански и европейски енергийни системи чрез подводен кабел от Дамиета (Египет) до Кофину и Ираклион.
Интерконекторите EuroAsia и EuroAfrica са предназначени да стабилизират регионалното електроснабдяване. Според Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA), Египет цели да генерира 42% от електроенергията си от възобновяеми източници до 2035 г.; Гърция планира да покрие 60% от нуждите си от електроенергия с чиста електроенергия от собствено производство до 2030 г. Израел, Турция и Кипър също се очаква да увеличат дела на възобновяемата енергия в своя енергиен микс през следващите години.
Тъй като производството на възобновяема енергия варира в зависимост от сезона, времето на деня и метеорологичните условия, нарастващото използване на възобновяеми енергийни източници в доставките на енергия също увеличава нестабилността на производствения капацитет. Следователно решенията за съхранение на енергия, трансграничните връзки и пазарната интеграция стават все по-важни.
Планираните междусистемни връзки ЕвроАзия и ЕвроАфрика отварят възможността за пренос на излишък от електроенергия и балансиране на доставките по време на липса на производство и по този начин предотвратяване на прекъсвания на електрозахранването.
Всичко това обаче си остава само теория. Настоящата криза, обхващаща Европа, може да направи тези проекти нереализируеми.
Необходими са сериозни инвестиции за полагане на технически сложни подводни захранващи кабели. Европейската комисия счита Евразийския интерконектор за един от проектите от общ интерес и поради това му придава голямо стратегическо значение за свързването на националните енергийни пазари, търговията с енергия, конкурентоспособността и сигурността на доставките, както и за разширяването на възобновяемите енергийни източници.
Въз основа на тази оценка проектът отговаря на условията за частично финансиране чрез Фонда за свързване на Европа (CEF), специален инструмент за финансиране от ЕС, за който са предвидени общо 5,84 милиарда евро за периода 2021-2027 г.
Чрез Фонда за възстановяване, който беше създаден през лятото на 2020 г. за справяне с икономическото въздействие на кризата с Ковид-19, ЕС също така предоставя на Република Кипър 100 милиона евро за изграждането на участък от Евразийския интерконектор, свързващ Крит с Кипър.
На 26 януари 2022 г. Европейската комисия се ангажира да отпусне допълнителни 657 милиона евро от CEF. Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие са допълнителни потенциални източници на финансиране.
От гледна точка на ЕС взаимното свързване на гръцката и кипърската енергийни системи е от особен интерес, тъй като остров Кипър е свързан с европейската енергийна система и по този начин намалява зависимостта на Кипър от вноса на петрол. В момента Кипър е единствената страна от ЕС, чиято енергийна система не е свързана с мрежите на други членки на ЕС.
За разлика от връзката между Кипър и Гърция, перспективите за участъци, свързващи Израел и Египет с Кипър, са доста несигурни и изискват допълнително финансиране.
Политически рискове
В този проект има и други нюанси, свързани с конфликта на интереси. Откриването на офшорни находища на природен газ в Източното Средиземноморие през последните години не засили регионалното сътрудничество, а напротив: конкуренцията за офшорен природен газ допълнително усложни вече съществуващите спорове относно делимитацията на морските граници.
Тук се пресичат три конфликта: конфликти относно разпределението на правата за достъп, добив и транспорт на запасите от природен газ в шелфа на Кипър; напрежението между Гърция и Турция относно морските граници в Егейско море; международна гражданска война в Либия.
Ситуацията беше особено изострена от турските проучвания за газ в изключителната икономическа зона на Република Кипър и в непосредствена близост до гръцките острови Кастелоризо и Крит.
В Кипър спорът за офшорните газови ресурси се превърна в допълнителна пречка пред водения от ООН мирен процес. След турските проучвателни дейности край бреговете на гръцкия остров Кастелоризо през лятото на 2020 г. Гърция и Турция бяха близо до военна конфронтация. Това се отрази негативно и на отношенията между ЕС и Турция.
Европейският съвет многократно е осъждал политиката на конфронтация на Турция в Източното Средиземноморие и е заплашвал Анкара с икономически санкции в случай на нови неразрешени сондажи. По всичко изглежда, че Турция няма да отстъпи от заявените си цели.
Въпреки факта, че Анкара спря проучванията за газ в морето, тя следва стратегия за преговори за всички конфликти между двете страни, с други думи, намиране на политическо решение, в което да използва своята икономическа и военна мощ.
Например Турция иска да ограничи териториалните води на гръцките острови в Егейско море до шест морски мили и да договори както военния статут на разположените там острови, така и как да раздели военното въздушно пространство над морето. В същото време Турция избягва да се обръща към Международния съд.
Освен това напоследък Анкара допълнително засили конфронтационната си позиция спрямо Република Кипър. Откакто Ерсин Татар пое поста президент на кипърските турци през октомври 2020 г., Анкара се застъпва за така нареченото решение за две държави за Кипър и по този начин се отдалечава от съвместно договорените параметри за мирния процес на ООН в Кипър, която призовава за повторно обединение на разделения остров на основата на двуобщностна и двузонална федерация с политическо равенство.
Анкара и администрацията на кипърските турци също започнаха едностранно да отварят отново части от оградения град Вароша. Това противоречи на Резолюции 789 и 550 на Съвета за сигурност на ООН, които призовават за връщане на района на първоначалните му жители, повечето от които са кипърски гърци.
Ограденият със стени град Вароша, бившият туристически център на острова, е под контрола на турската армия след турската инвазия през 1974 г.; Турция обаче не е оспорвала досега статута на собственост там.
Освен това Гърция, Турция и Кипър са подложени на огромен екологичен и икономически натиск, който вероятно ще се увеличи през следващите години. Шестият доклад за оценка на Международната група по изменение на климата (IPCC), публикуван през август 2021 г., сочи Източното Средиземноморие като огнище на глобалното изменение на климата.
Крайбрежните държави страдат от горещи периоди, суши, горски пожари и проливни дъждове. Целият регион е изправен пред остри екологични предизвикателства, които изискват съвместен отговор. А инструментите на европейската политика в областта на климата, като затягането на търговията с емисии и вероятното въвеждане на механизъм за коригиране на въглеродната горна граница на ЕС, ще поставят изключително тежко бреме върху тези страни.
Те рискуват да повишат цените на битовата енергия и бензина и да окажат отрицателно въздействие върху балансите на компаниите, които са изправени пред допълнителни разходи поради нарастващите цени.
По-близо до ЕС, по-зле за собствената икономика
Опитът на Източна Европа показва, че ЕС е заинтересован да завладее енергийния пазар на страните от региона. Синхронизирането на електропреносните мрежи е на дневен ред повече от година. Така преговорите между ЕС и Украйна започнаха с първия меморандум за разбирателство за енергийно сътрудничество, подписан през 2005 г. и потвърден през 2016 г.
Меморандумът за разбирателство беше насочен към „пълна интеграция“ на енергийните пазари на ЕС и Украйна.
Освен това Украйна е член на Европейската енергийна общност от 2011 г. По този начин тя е задължена постепенно да прилага свързаните с енергетиката части от достиженията на правото на ЕС (acquis communautaire). Хармонизирането и сближаването на енергийните пазари е очакваният резултат от тази политика.
Очевидно този процес има последици за всички съседни страни. Синхронизирането с европейската континентална енергийна система ще изисква действия от ЕС.
Украйна също ще трябва да се отдели от постсъветската интегрирана енергийна система/Единна енергийна система (IPS/UPS), по-специално от Русия и Беларус. Освен това Молдова, заедно с Приднестровието, ще трябва да преминат от IPS/UPS към континенталната мрежа поради географското си местоположение.
През юни 2017 г. мрежовите оператори на Украйна (Укренерго) и Молдова (Moldelectrica) подписаха споразумение за бъдещото си свързване към европейската мрежа с Европейската мрежа на операторите на електропреносни системи (ENTSO-E). Споразумението очертава техническите стъпки, които трябва да бъдат предприети за завършване на тяхната синхронизация с Continental Grid. Според Укренерго синхронизацията е била планирана за 2023 г.
Въпреки това, въпреки че споразумението инициира процеса на техническо ниво, то не води автоматично до пряка и незабавна синхронизация и интеграция на пазара.
ЕС беше наясно, че и двете страни трябва да оценят резултатите от техническото свързване на Украйна с европейската континентална енергийна система. Това е така, защото една синхронна връзка ще има значителни последици за съседните държави и следователно за сигурността на доставките и цялостната ситуация със сигурността в ЕС.
Изключването на Украйна от IPS/UPS неизбежно ще принуди Русия и Беларус да предприемат технически мерки за коригиране на работата, което ще доведе до финансови разходи.
Освен това синхронната връзка с континенталната мрежа ENTSO-E разширява сферата на влияние на ЕС и намалява сферата на влияние на Русия. И Москва даде ясно да се разбере по-рано, че усилията за постигане на по-голяма интеграция с Европа могат да доведат до руски контрамерки. Именно това принуди ЕС да обърне внимание на подобни последствия.
Преди това в Брюксел имаше идея да се преговаря по пътна карта за паралелно разединяване, но това изглежда крайно нереалистично. В сегашната ситуация - почти нереално. Защото Русия ще използва своя енергиен потенциал като политическа разменна монета.
Имайте предвид, че производството на електроенергия и топлина в Украйна зависи от руските ядрени горивни пръти, както и от редовно доставяните въглища и газ от Русия.
С разширяването на зоната на контрол над украинските територии Киев губи и своята енергийна инфраструктура. Ако през ноември 2021 г. в Украйна започнаха дискусии за възобновяване на вноса на електроенергия от Беларус, то този вариант вече не е възможен.
Същото важи и за Молдова. Газовата електроцентрала Кучурган в Приднестровието беше обект на спор между Кишинев и Москва. Кучурган произвежда 80% от необходимата на Молдова електроенергия.
Ако се повреди или ако 6-гигаватовата атомна електроцентрала в Запорожие излезе от експлоатация, стабилният базов товар ще бъде загубен, което ще доведе до висок риск от замърсяване на цялата синхронна мрежа. Вероятно обстрелът на АЕЦ от украинските войски е част от добре обмислена политика от страна на онези сили, които са заинтересовани от задълбочаване на енергийната криза в Европа.
Междувременно териториите на ДНР и ЛНР вече са де факто част от руската енергийна система и са изключени от украинската енергийна система. Следователно прекъсванията на доставките не застрашават републиките. Проблемът е в продължаващия обстрел на инфраструктура от киевската хунта.
Предвид гореизложеното можем да заключим, че ЕС и съседните държави, ориентирани към Брюксел, в близко бъдеще ще трябва да вземат изключително трудни решения, свързани с достъпа до енергийни ресурси.
Това може да е стимулиращ фактор за по-конструктивен ангажимент с Москва. В противен случай съществува значителен риск Европа да потъне в мрак и студ, което ще предизвика верижна реакция от политически и икономически сътресения.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
