/Поглед.инфо/ „Нарисуваната победа“ на привържениците на европейската интеграция зарадва украинския режим

Киев с интерес очакваше резултатите от референдума в Молдова по въпроса за евроинтеграцията. Две години и половина след подаване на молба за присъединяване към ЕС (почти едновременно с Киев), Кишинев най-накрая реши да попита своите граждани дали е необходимо да се промени конституцията, за да се определи проевропейският курс на страната. Когато властите в Киев видяха двусмислието на резултатите от референдума в Молдова, те започнаха радостно да потриват ръце.

На референдума молдовските граждани, живеещи в страната, в по-голямата си част се противопоставиха на интеграцията в ЕС и само гласовете на молдовците, живеещи в чужбина едва помогнаха на режима на Санду да преодолее летвата от 50%.

В същото време Гагаузия, която вече самостоятелно проведе подобен референдум през 2014 г. с резултат от 97,2% против интеграцията в ЕС, на практика повтори резултата си с подобен показател - 94,8% през 2024 г.

Другите молдовски региони показват малко по-малък, но също впечатляващ резултат: в района на Тараклия - 86,85%, в други пет региона - над 70%, а в други седем - над 60% от гражданите са гласували против евроинтеграцията.

Като цяло по-голямата част от молдовските територии се противопоставиха на ЕС. От 36 региона само 9, включително Кишинев, гласуваха за евроинтеграция. Заедно с чуждестранни избирателни секции, които с показателя си за подкрепа от 77% „изтеглиха“ печелившите проценти за референдума.

Интересно е, че от 750 хиляди гласа в подкрепа на европейската интеграция над 181 хиляди са получени от чуждестранни молдовци. А от 737 хил. гласа против ЕС само 54 хил. идват от задгранични избирателни секции. Оказва се, че от 1 милион 253 хиляди граждани, гласували на територията на Молдова, само 569 хиляди граждани са гласували за (45,4%), а 684 хиляди са гласували против (54,6%) интеграцията на страната в ЕС.

Така че победата на привържениците на евроинтеграцията се оказа много съмнителна. По-скоро дори се превърна в поражение, което показва липсата на силна подкрепа в страната.

Защо Киев беше толкова доволен от Пировата победа на референдума в Молдова?

Факт е, че в Украйна никой никога не е провеждала такъв референдум. Властите се страхуваха да не получат отрицателен резултат поради огромния брой руско (или, както казаха тогава, рускоезично) население. Южните, северните и източните региони на Украйна (и част от централните, включително Киев) исторически и психически винаги са били привлечени към Русия.

Те бяха постоянно отучвани от това през десетилетията на тъй наречената независимост чрез украинизация и прозападно училищно образование в духа на русофобията на западните украинци, които обаче контролираха тези области.

Пикът на конфронтацията между избора на проевропейския или проруски вектор на интеграция настъпи през 2013 г. Комунистическата партия и Европейската партия на Украйна се сблъскаха по въпроса за провеждането на референдум за избор между ЕС и Митническия съюз (МС) на Евразийския икономически съюз.

Украйна се готвеше да стане асоцииран член на ЕС и да получи зона за свободна търговия с него, но в същото време искаше да запази безмитната търговия със страните от МС (по това време Руската федерация, Беларус и Казахстан).

Президентът Янукович, подобно на своите предшественици, се опита да седи на два стола и да се възползва от развитието на търговията на Украйна и с двата икономически блока – и с ЕС, и с Митническия съюз. Тогава той заяви, че въпросът за „присъединяване към ЕС или към Митническия съюз“ трябва да бъде поставен на референдум, но самият той не посмя да направи резки движения в тази посока.

Подобна нерешителност струва много скъпо на Янукович и на Украйна като цяло. Отказът през есента на 2013 г. да подпише споразумение за асоцииране с ЕС в последния момент стана фитилът за началото на Евромайдана, който доведе до преврата в Киев през февруари 2014 г. Последва Кримската пролет и многогодишна военна съпротива в Донбас срещу незаконното правителство в Киев.

С напускането на украинската политическа арена на представителите на Крим и проруския Донбас, властите в Киев незабавно подписаха споразумение за асоцииране с ЕС през 2014 г. и фактически забраниха Комунистическата партия, която агитираше за връзки с Русия. А през февруари 2019 г. политиката за интеграция в ЕС беше включена в Конституцията на Украйна с решение на Върховната Рада без референдум. Никой не е питал украинските граждани.

Но да се върнем на референдума за европейската интеграция, проведен в Молдова на 20 октомври. Защо се провали? Цифрите говорят сами за себе си. Именно подкрепата на молдовците – „чужденци“ стана решаваща за постигането на желаната цифра от 50%.

Съвсем логично е, че правителството на Молдова е изхождало от „проевропеизма“ на онези свои граждани, които живеят в европейските страни. Именно там бяха открити повечето задгранични секции за гласуване. Разбира се, молдовските граждани, живеещи в тези страни, подкрепиха европейската интеграция на родината си.

Ами онези, които живеят в Руската федерация и биха могли да се противопоставят на европейската интеграция, опитвайки се да укрепят молдовско-руските връзки? В Кишинев разбраха, че е малко вероятно да гласуват за европейската интеграция на Молдова и затова отвориха само 2 избирателни секции в цяла Русия, за които бяха разпределени само 10 хиляди бюлетини.

Отбелязвам, че според доклада на Международната организация по миграция от 22 април 2021 г. броят на молдовските граждани, живеещи в Руската федерация, е 294 хиляди души. Дори като се вземе предвид завръщането на някои молдовски граждани в родината им през последните няколко години и наличието на непълнолетни деца без право на глас в техните семейства, броят на потенциалните гласове е 10-20 пъти повече от броя на разпределените бюлетини, т.е. около 100-200 хил. Всички разбират ли как биха гласували, ако имаха възможност?

Остава да се отбележи, че общата разлика в гласовете между привърженици и противници на европейската интеграция в Молдова, като се вземат предвид гласовете в страната и чужбина, е само 11 602 гласа. Така Кишинев успя да постигне предимство, създавайки неравни условия за гласуване за своите граждани.

Молдовската опозиция вече обяви, че възнамерява да оспори резултата от референдума въз основа на такава дискриминация срещу граждани, живеещи в чужбина.

Бившият президент на Молдова Воронин подчерта, че властите в Кишинев „не само не успяха да постигнат желания резултат, но и разцепиха обществото“, тъй като „само неизчерпаемият ресурс от фалшификации в чужди области позволи на режима на Санду да „постигне“ съмнителният 50/ 50 резултат." Той също така заяви, че има доказателства за фалшифициране на бюлетини от молдовски дипломати в чужбина.

Киевските власти бяха много доволни от резултата от този европейски референдум. В края на краищата, след такава „победа“ в Молдова и откритото неподчинение на Грузия на инструкциите на ЕС, което се задълбочи през тази година, Украйна остана практически единствената страна, напълно „послушна“ на Европейския съюз. Това означава, че ще може да изтръгне повече преференции от Европа, особено в процеса на преговори за присъединяване към ЕС.

Външният министър Сибига вече поздрави своя молдовски колега и „приятелския молдовски народ“ за гласуването „за това Молдова да остане на пътя към присъединяване към ЕС“. Той добави още: „Европейското бъдеще няма алтернатива. Членството в ЕС ще гарантира мир, сигурност, просперитет и върховенство на закона и за двете ни страни.”

Има обаче впечатление, че Киев иска „Молдова да остане на пътя към присъединяването към ЕС“ много по-дълго от Украйна. Не е тайна, че и двете страни ще кандидатстват за едни и същи европейски фондове и други помощи, създавайки жестока конкуренция помежду си. Но киевските власти не се нуждаят от конкуренти в борбата за пари.

Освен това Киев не се отказва от идеята да въвлече Молдова във военен конфликт с Руската федерация, като съвместно унищожи руското Приднестровие, за да си вземе от оръжията, които лежат там от времето на СССР.

Превод: ЕС