Набират сила позициите в противопоставянето „за“ или „против“ прибързаното ни приемане в еврозоната. Привеждат се само захаросаните преимущества от това действие. Подценяват се или нарочно не се подлагат на дискусия важни за развитието на Държавата и обществото проблеми, а не само дребни и подложени на текущо влияние предимства. Няма отговори и дискусия в повдигнатите въпроси в статията „Дължими отговори от ЕЦБ, Еврокомисията, МФ и БНБ във връзка с приемането на еврото и приемането на България в еврозоната“ от 0.08.09.2024 (https://pogled.info/bulgarski/dalzhimi-otgovori-ot-etsb-evrokomisiyata-mf-i-bnb-vav-vrazka-s-priemaneto-na-evroto-i-priemaneto-na-balgariya-v-evrozonata.173182). Навярно въпросите са основателни, а отговорите биха дискредитирали привържениците за членство в еврозоната. Може би и затова не беше допуснат референдума, защото има страх от дискусия относно суверенитета на България при членство в Еврозоната.
На какво трябва още да се обърне внимание:
Първо: Според вицепрезидентът на ЕЦБ Луис де Гиндос: „Суверенните уязвимости се задълбочават. Въпреки неотдавнашните намаления на съотношенията дълг/БВП, фискалните предизвикателства продължават да съществуват в няколко страни от еврозоната, изострени от структурни проблеми като слаб потенциален растеж и повишена политическа несигурност.“
В последния си преглед на финансовата стабилност от ноември 2024 г. ЕЦБ предупреждава, че тези фактори, съчетани с геополитическото напрежение и политическата несигурност, могат да възродят страховете от криза на държавния дълг, подобна на сътресенията отпреди десетилетие.
„Повишените нива на дълга и високите бюджетни дефицити, съчетани със слаб дългосрочен потенциал за растеж, увеличават риска фискалното отклонение да разпали отново опасенията на пазара относно устойчивостта на държавния дълг“, посочва паричната институция.
Нарастващите разходи за дълг повишават рисковете за финансовата стабилност ЕЦБ предупреждава, че ерата на евтините заеми окончателно е приключила. Един от аргументите за ползите от влизането в еврозоната отпада и се потвърждават констатациите и изводите в спомената статия!
Докато средното съотношение на дълга към БВП на еврозоната възлиза на 88,1%, според последните данни на Евростат, тази цифра крие ярък контраст.
Гърция води с огромен коефициент на дълг от 163,6%, следвана от Италия със 137% и Франция със 112,2%. Междувременно фискално дисциплинирани страни като Германия и Холандия могат да се похвалят с много по-ниски съотношения, съответно 61,9% и 43,2%.Общо за страните от ЕС това съотношение е 81,6%. Задлъжнялостта на държавите от еврозоната е по-висока и там средното съотношение дълг към БВП е 88,2%.
Международният валутен фонд (МВФ) в последния си октомврийски фискален монитор прогнозира, че до 2029 г. съотношението дълг към БВП на Франция ще се повиши от 112% на 124,1%, докато това на Италия ще скочи до зашеметяващите 142,3% спрямо 136,9%. Очаква се дългът на Белгия също да нарасне рязко от 105% на 119%. Тези цифри подчертават нарастващата уязвимост, която може да накара силно задлъжнелите нации да се борят да управляват фискалния натиск в среда на по-високи лихвени проценти и слаб икономически растеж. „Високите разходи по заеми и слабите перспективи за растеж продължават да тежат върху корпоративните баланси, като фирмите от еврозоната отчитат спад в печалбите си поради високи лихвени плащания“, посочва ЕЦБ.
Въпреки това взаимосвързаността на суверенните и банковите рискове – известна като „примката на гибелта“ – остава повод за безпокойство. Влошаването на суверенната кредитоспособност може да подкопае балансите на банките, потенциално да предизвика по-широка финансова нестабилност.
Предупреждението на ЕЦБ е ясно: еврозоната не е извън гората. Повишеният дълг, слабият растеж и фискалното отклонение полагат основата за потенциални пазарни сътресения.Броят на компаниите в Германия, изпаднали в несъстоятелност през миналата година, са се покачили до нива, сравними с финансовата криза през 2009 г. През 2024 г. общо са регистрирани около 121 300 производства по несъстоятелност.
За цялата 2024 г. БВП на ЕС се е повишил с 0,8 на сто, а на еврозоната с 0,7 на сто, според сезонно и календарно коригирани данни на Евростат.
Следва, че прибързаното влизане в еврозоната за България е риск, докато за ЕЦБ е от полза, за да ползва финансовия ресурс на БНБ. Дори българските фирми трябва да наблюдават и контролиран финансовото състояние на своите германски партньори и да търсят алтернативни такива, при проблеми в реализацията на продукцията. И не само тях, но и другите страни, членки на Еврозоната.
В бизнес отношенията да се прави бизнес със задлъжнял партньор е като игра с отровна змия-не се знае кой кого ще ухапе смъртоносно.
Трябва да се отбележи като предизвикателно и силно смущаващо решението на гуверньорите на Европейската инвестиционна банка от ноември 2024 г. да се разреши задлъжнялост на банката до 290% за Стратегическата пътна карта на банката за периода 2024 — 2027 г. и да инвестира 95 млрд. долара през 2025 г. при динамичната и нееднозначна международна обстановка.
Второ: От датата, на която броят на управителите достигне 22, управителите ще бъдат разпределени в три групи:
- първата група ще бъде съставена от петимата управители, които се
класират най-високо въз основа на техният дял в съвкупния брутен вътрешен продукт по пазарни цени в държавите членки от еврозоната;
- втората група ще бъде съставена от половината от общия брой на
управителите. Тази група се състои от управителите на НЦБ на държавите-членки, заемащи следващите позиции в класацията въз основа на горните критерии;
- третата група ще бъде съставена от всички останали губернатори.
Четири права на глас ще бъдат дадени на първата група, осем на втората и три на третата.
Поради това, че делът на България в БВП на ЕС е около 6%, то мястото й ще бъде в третата група. Това означава, че тя много рядко ще бъде канена да гласува като се прилага ротационния принцип, но решенията се изпълняват безпрекословно.
Следва, че гуверньорът на БНБ ще бъде един добър слушател и съвестен изпълнител, независимо дали това е изгодно за икономическото развитие на България или не. Няма ли да поставим условия за правата на България при членство в Еврозоната и те да се подложат на обществено обсъждане? Следва ли да станем послушни изпълнители на прищявките на ЕЦБ?
Трето: Освен другите негативи от членството ни в еврозоната, анализирани в статията: забрана за провеждане на собствена парична политика, контрол върху фискалната политика, респ. провеждане на целенасочено подпомагане от държавата на важни за икономическото развитие и националната сигурност отрасли и предприятия. А това би включвало субсидии и субвенции, частична или пълна национализация на обекти, предоставени на концесии (което е международна практика), предоставяне на преференциални условия при търговия с определени пазари и страни ( т.н. ажио, дизажио). Поради това, че България не е разработила досега и няма приета икономическа визия за структура на перспективните и важни за авторитета и суверенитета на България отрасли, няма визия за баланса на видовете собственост (държавна, частна, кооперативна, обществена/публична) то след влизането в еврозоната за всяко решение на съответното правителство относно тези аспекти на управлението ще се изисква разрешението на ЕЦБ.
Четвърто: В случай, че ни приемат под политически и друг натиск и се тръгне към казуса с Гърция, то трябва да стане известно на обществото, че поради това, че около 80% от държавната собственост е приватизирана е възможно европейски фирми институции да се възползват от „Услугите на държавно управление“ заложени в Приложение № 3 към чл.8, ал. 3 на Закона за концесиите, който гласи: С концесия за услуги може да се възлагат социални или други специфични услуги по приложение № 3. Когато част от услугите са социални или други специфични услуги по приложение № 3 и стойността им е по-голяма от стойността на останалите услуги, се прилагат правилата за социални или други специфични услуги по този закон.
Тези услуги включват:
Код по СVР Наименование
75100000-7 Услуги на държавното управление
75110000-0 Услуги по общофункционално управление на държавата
75124000-1 Услуги на държавното управление в областта на отдиха, културата, спорта и религията
75130000-6 Спомагателни услуги за държавното управление като цяло
75200000-8 Услуги на държавното управление за обществото като цяло
75211000-8 Услуги в областта на външните работи
75211100-9 Дипломатически услуги в чужбина
75211110-2 Консулски услуги в чужбина
75211200-0 Услуги, свързани с външноикономическа помощ
75211300-1 Услуги, свързани с външна военна помощ
75230000-7 Услуги на правораздаването и съдебната дейност
В Приложението към закона тези услуги не са дешифрирани, а само са изброени кодовете им съгласно CPV (единна класификационна система на дейностите и доставките, приети с Регламент (ЕО) № 213/2008). Може би е направено умишлено, за да не се разкрие и този подводен камък в спорния Закон за концесиите, в сила от 02.01. 2018 г.
Следва, че ако ЕС, респ. ЕЦБ ни задължи да предоставим тези услуги на чужди фирма, то с това ще завърши напълно колонизирането на Република България. Същевременно няма никакви гаранции от ЕС, че с еврото няма да има проблеми. Няма и застраховки срещу неговото девалвиране, от което следва, че всички членове носят доброволно щетите от това. Това ще навреди на българския бизнес и българското население. Това е равносилно на предателство към Родината. Според Шар дьо Гол „В политика става така, че или предаваме своята страна или своите избиратели“. И точно това се случва сега, тъй като избирателите не са информирани, дори манипулирани само с захаросани преимущества от членството на България в Еврозоната. Алия Изатбегович обаче предупреждава предателите, че за тях „Деветият, най-лошият кръг на Ада е предназначен за предателите“. Той се обитава от Сатаната и затова тези, които тласкат България към еврозоната трябва да се определят на кого служат-на Бога или Сатаната!
Информационни източници:
- Eurozonesovereigndebtcrisis? ECB warns of fiscal and growth risks, https://www.euronews.com/business/2024/11/20/eurozone-sovereign-debt-crisis-ecb-warns-of-fiscal-and-growth-risks
- ДОКЛАД относно проекта на решение на Съвета за изменение на Устава на ЕИБ, https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/A-10-2024-0013_BG.html
- Държавният дълг бързо нараства, https://trud.bg/a/articles/%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B3-%D0%B1%D1%8A%D1%80%D0%B7%D0%BE-%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0 - Евростат обяви с колко расте икономиката на ЕС, няма данни за България. | Actualno.com, https://www.actualno.com/economy/evrostat-objavi-s-kolko-raste-ikonomikata-na-es-njama-danni-za-bylgarija-news_2385523.html - Voting arrangements in the ECB’s Governing Council, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/HTML/?uri=LEGISSUM:l25065
