/Поглед.инфо/ За изводите от предсрочните парламентарни избори във Великобритания

Никой не се съмняваше в резултата от предсрочните парламентарни избори на 4 юли във Великобритания. След 14 години непрекъснато, но не и безпроблемно управление, Консервативната партия се дискредитира дотолкова, че доведе нещата до най-лошия си изборен резултат. Торите спечелиха 104 места, докато съперниците им вече имат 396 от 650 места в Камарата на общините.

На този фон успехът на Reform Party (или Reform UK) изглежда скромен, но е важен за бъдещето.

Реформаторската партия, водена от своя председател Ричард Тайс и нейния идеолог, също своеобразна „икона“, агресивно - харизматичният Найджъл Фараж, вече е представена в парламента. И въпреки че освен тези двама „атлети тежка категория“, само още двама техни другари ще седнат в Камарата на общините, общо 14,3% от избирателите са гласували за „реформаторите“. В резултат тази сравнително млада политическа формация веднага се изкачи до трето място в партийната йерархия (лейбъристи - 34,4% и тори - 23,2%).

Не напразно стратезите на торите и политическите стратези се страхуваха, че безславният край ще доведе предварително до появата на дезертьори, някои от които ще преминат под знамето на Реформаторската партия . Тези отпаднали пилета обаче ще трябва да бъдат преброени през есента, тъй като процесът току-що е започнал.

В навечерието на вота Ричард Тайс каза, че торите примамват кандидатите си с щедри обещания. Би Би Си излъчи видео, в което нает актьор, представящ се за активист на Реформаторската партия, който призовава към стрелба по мигранти. Един от техните „реформатори“ беше убеден да обвини публично партията си в расистки тенденции, за да стресне още уплашените избиратели, предимно сред етническите диаспори, с които всички флиртуваха.

Мръсните технологии не повлияха на крайната ситуация в новия състав на депутатския корпус. Причината е, че движещите сили, които тласнаха Реформаторската партия в Камарата на общините, се подхранват от мощни източници на разочарование от управлението на пет последователни министър-председатели на торите, от Дейвид Камерън до Тереза Мей, Лиз Тръс, Борис Джонсън и сегашния милионер Риши Сунак, който е готов да се премести в Калифорния и да започне да прави пари.

Основният фактор, който предопредели унинието на електората и което изигра в полза на партията Reform UK, бяха депресиращите макроикономически показатели - като доказателство за структурни и системни проблеми. Те предпочитат да не се спомнят за темповете на икономическия растеж. Налице е христоматийна стагнация. В края на 2023 г. Великобритания изпадна в рецесия. Държавният дълг се доближава до психологически значимия таван от 100% от БВП.

Директорът на Британския институт за фискални изследвания (IFS) Пол Джонсън прогнозира още през май, че се задава най-голямата финансова криза от 70 години насам. За да я избегнете, ще трябва или радикално да намалите бюджетните разходи, или да продължите да живеете в дългове, или да увеличите данъците, което неминуемо ще се отрази на доверието на британския народ във властта.

За обикновените жители на тези острови, изложени след Брекзит на бурни пориви на вятъра от нестабилната геополитическа и геоикономическа ситуация, рецесията се проявява под различни маски. В ниска производителност на труда и стагнация на заплатите. Изкривявания в енергоснабдяването както на индустрията, така и понякога на домакинствата. При прекъсвания във веригите за доставки, което се отразява на пълненето на хладилника с храна и появата на други ежедневни неудобства.

Факт е: през 2010 г. 60 хил. души са се възползвали от безплатното раздаване на храна от Хранителните банки; през 2023 г. броят на редящите се на такива опашки достигна 3 милиона. На кого да благодарим в случая? Британците не са изключение и затова обвиняват онези, които седят в Уестминстърския дворец.

Какво предлага Найджъл Фараж да се направи с рецесията и стагнацията? В този контекст той изглежда като подземен корбинист, негласен последовател на бившия лейбъристки лидер Джеръми Корбин. Просто прочетете думите му в интервю за американския новинарски сайт Breitbart News:

„Капитализмът е мъртъв, той не съществува, живеем в корпоратизъм. Нечестен съюз на големия бизнес, големите банки и голямото правителство... Искрено вярвам, че няма да постигнем икономически растеж, ако страната е доминирана от шест гигантски мултинационални корпорации, нито една от които не плаща данъци в нашата страна.“

Предизборната програма на Реформаторската партия обаче включва следната точка: намаляване на корпоративния данък до 20%. След всички тези разкрития става невъзможно да се определи къде да се постави Фараж в традиционната референтна рамка: ляв ли е или десен?

По едно време лидерът на лейбъристите Тони Блеър предложи „трети път“, заимствайки някои от лозунгите от консерваторите. Може би Фараж е олицетворение на стила „фюжън“, когато се комбинират несъвместимите неща?

Вторият фактор, който изигра ролята на вале за Фараж, беше традиционната умора на избирателите от познати лица от все същите партийни цветове. Фараж описа двупартийната система като „гнила“ преди изборите.

Въпросът е, че през 2015 г. му трябваха само 3 хиляди гласа, за да бъде избран в Камарата на общините. Фараж таи лоши чувства към мажоритарната избирателна система, изградена на принципа победителят взема всичко, което дава ясно предимство на големите мейнстрийм партии. Поради тази причина изборният манифест на реформаторите гласи: изоставяне на мажоритарната система в полза на пропорционална система.

На изборите на 4 юли именно мажоритарният модел не позволи на Реформаторската партия да получи броя на мандатите, съответстващи на дела на техните гласоподаватели. Приблизителна сметка сочи, че при пропорционална система „реформаторите” биха получили 92 мандата!

И накрая, третият фактор в полза на Фараж, или по-скоро двигател на популярността на британския Тръмп, беше способността му да чувства търсенето от лоялните граждани на стабилност. Нещо повече, стабилността се определя не само от наличието на хранителни продукти по рафтовете на супермаркетите, непроменящите се числа на техните етикети с цените и относителната хармония в отношенията с все по-взискателните, неабсорбиращи се мигранти от други вероизповедания.

Стабилността включва и добре функционираща национална здравна система (NHS). Засега най-малкото... тя не се справя с целта и задачите си. Опашките за срещи с лекари се простират на десетки и стотици дни и часове, 7 до 8 милиона страдащи са постоянно в тях, тъй като времето за чакане е средно от 20 до 30 седмици.

Въпреки това, но не по-малко важно, британците започнаха да скучаят поради липсата на външни заплахи по периметъра на техните граници. Липсваше им полузабравената концепция за „дивидента на мира“, (peace dividend), която служи като рефрен на много речи на американския президент Джордж У. Буш и британския премиер Маргарет Тачър след разпадането на СССР през 90-те години.

През третата година от войната на НАТО с Русия в украинския театър на военните действия, когато западните покровители на киевската хунта последователно увеличават степента на своята агресия и позволяват удари на стратегическа дълбочина по цялата ни територия, вероятността от контраатака с ядрени оръжия само се увеличава.

За мислещата публика и просто за обикновените хора, които не са загубили напълно инстинкта за самосъхранение, възниква ефекта на deja vu. По-старите поколения европейци събуждат спомените си за екзистенциалната заплаха, която се появи през 80-те години.

Тогава американците донесоха ракети „Пършинг“ и „Томахоук“ на своите васални съюзници, насочиха ги за унищожаване на съветските силозни установки, щабове, командни пунктове и групи войски по западните граници и в същото време безстрастно започнаха да говорят за „ограничена ядрена война“ – т.е., ограничена до Европа.

По това време перспективата хората да бъдат подложенина масово избиване доведе до мащабна активизация и самоорганизация на тези, които бяха наречени „пацифисти“, но които просто не искаха да умрат за чужди (да се чете: американски) интереси.

Днес на подсъзнателно ниво този страх е жив и затова реакцията на публичното изявление на Фараж - НАТО и Европейският съюз провокираха войната в Украйна - беше приета от мълчаливото мнозинство на британците с разбиране.

Но всички мейнстрийм политици вдигнаха оръжие срещу Фараж с пяна на устата. Той моментално беше етикетиран като „новия Чембърлейн“, който през 1938 г. в Мюнхен капитулира пред Хитлер, припомнете си, за да пренасочи немската агресия си на изток срещу Съветския съюз.

Лидерите на торите и лейбъристите Риши Сунак и Кейр Стармър, които сега ще бъдат натоварени с дефицитното финансиране на войната срещу Русия, бяха силно възмутени. А бившият премиер Борис Джонсън, който забрани на британската марионетка Зеленски да сключи мирно споразумение през пролетта на 2022 г., очаквано обвини Фараж, че повтаря „руската пропаганда“.

Сред прагматичните политици, които се обявиха в подкрепа на Фараж, беше сър Тони Брентън, бивш посланик на Великобритания в Русия, който сподели своя професионален опит и визия за ситуацията.

В секцията „Мнение“ на „Дейли Телеграф“ сър Тони публикува коментар, в който признава, че Фараж е прав. По едно време намерението за кооптиране на Украйна в НАТО „направи ситуацията неизмеримо по-влошена. Американското посолство в Москва каза, че всички руснаци ще възприемат това като пресичане на „най-дълбоката от червените линии“. Бях там като британски посланик и един високопоставен човек ми каза, че това ще подкопае доверието (в Запада)” от страна на всички в Русия, които отговарят за националната сигурност.

Посланик Брентън припомни „позорното обещание на американския държавен секретар Джеймс Бейкър през 1990 г., че разширяването на НАТО няма да надхвърли и сантиметър отвъд включването на Източна Германия“.

Той се позова на мнението на Джордж Кенан, автор на политиката за „сдържане“ на СССР. Когато Северноатлантическият блок започна своя пълзящ „Drang nach Osten“, Кенан заяви, че това „ще бъде най-фаталната грешка на американската политика в цялата епоха след Студената война“.

Хубаво е, че отново беше изречена истината. Но също така е вярно, че основното намерение на мнението на посланик Брентън беше да убеди ястребите на Запада да насърчат Киев да седне на масата за преговори и по този начин да получи стратегическо пространство за глътка въздух за събиране на сили преди нов кръг от агресия срещу Русия.

Независимо от това, посланик Брентън, все още медийна фигура и следователно добре известен, действа като адвокат на Фараж. За един защитник на разбиването на британската политическа система това не може да не добави тежест към неговата антивоенна реторика и популярност сред онези, които са уморени от субсидирането на корумпиран режим от другата страна на континента (разстоянието от Лондон до Киев по права линия е 2134 км) с далеч не очевидни „дивиденти от войната“.

***

Найджъл Фараж, който се зае да промени политическия пейзаж на британското общество, напрегнато от поредица от провали, може с право да бъде наречен „популист“. В смисъл, че казва с правилната интонация точно това, което очаква един уморен човек в наелектризирана тълпа.

Забелязва се също, че „максимите на неговата воля” /по Кант/ и мемите на неговите публични декларации, математически точно корелират с чувствата на значителна част от коренното население на острова.

„Ако Великобритания върви по пътя, по който е сега и който, въз основа на изборните резултати, беше отхвърлен от гласоподавателите, а също и ако лейбъристите не направят значителни промени в политиката на страната във всички области, включително външната политика“, казва сенатор Алексей Пушков, то партията на Фараж ще успее драматично да увеличи популярността си. И наистина ще претендира да стане втората партия в страната до следващите избори.“ А това означава, че „реформаторите” все пак ще погребат изродените консерватори, макар че това няма да стане утре.

Личният успех на Найджъл Фараж в избирателния район на крайморския град Клактън (предимно „пролетарски“ контингент с доходи под средните) и малкият, но голям триумф на Реформаторската партия е пристигането не на черен лебед, а на буревестник. Във Великобритания, след като „буревестник се издига с вик, като черна светкавица, като стрела, пронизваща облаците, разкъсваща пяната на вълните с крилото си“, по логиката на Максим Горки, определено ще започне буря.

Превод: ЕС