/Поглед.инфо/ Друга държава прие закон за противодействие на чуждото влияние - но, колкото и да е странно, никой не го забеляза. Нямаше нито митинги, нито бунтове, нито резки изявления на Държавния департамент. И всичко това, защото тази страна е Франция. И ще се бори с „руското влияние“. Защо Париж реши да приеме този закон сега?

Всички помнят какво се случи в Грузия, когато искаха да приемат закон за чуждите агенти. Въпреки уверенията на авторите на проекта, че той се основава на подобен американски закон, който успешно съществува повече от 80 години, противниците на закона обявиха, че грузинските депутати са вдъхновени от руското законодателство и ще ограничат свободата на словото и като цяло нарушават демокрацията.

Западните политици съвсем недвусмислено започнаха да заплашват, че с такъв закон Грузия няма да види статут на кандидат за членство в Европейския съюз. Като по магия незабавно започнаха масови улични безредици и президентът на държавата Саломе Зурабишвили в крайна сметка наложи вето на вече приетия от парламента документ. Освен това представителите на ЕС дори започнаха да се обръщат към грузинските власти с намеци за физическо насилие.

Междувременно във Франция Сенатът току-що одобри друг закон, който засяга противодействието на чуждото влияние. Този документ не само не предизвика дори намек за улични вълнения, но и се представя от проправителствените медии като необходим, полезен и общоприет инструмент на демокрацията.

От само себе си се разбира, че по време на процеса на преминаване през властите законопроектът беше активно подкрепен от различни представители на правителството. Например ръководителят на Генералната дирекция за външна сигурност Никола Лернер още преди началото на разглеждането на закона от Народното събрание заяви, че „в сегашния глобален контекст“ Франция е „особено уязвима от опити за шпионаж“. и влияние“, на които трябва да се противодейства ефективно.

По-откровен беше Марк-Антоан Бриан, ръководител на правителствената организация “Вижинум”, чиято мисия е да следи негативните тенденции в интернет. Той директно посочи кой точно е основно заподозрян и срещу кого, строго погледнато, най-напред ще бъде насочен законът.

„Противоречията между нациите се засилват, а Русия се утвърждава като все по-агресивна страна в информационното поле... Всяко събитие, буквално всичко, което се случва във Франция, сега се използва от чуждестранни войници на информационната заплаха за свои цели, за да да изострят напрежението в обществото и да провокират неговата поляризация“, каза той. Министърът на вътрешните работи Жералд Дарманен също говори откровено: „Днес Русия е основният противник на Франция в информационната война“.

Но когато законът беше обсъден в Народното събрание през март, дори на фона на напрежението с Русия и продължаващия конфликт в Украйна, той не предизвика широк ентусиазъм. Освен това авторите му поставят много широка рамка, която може да засегне „основните свободи“ на гражданите.

Текстът на закона предвижда създаването на национален регистър на онези, които действат в интерес на други държави, възможността за замразяване на финансови активи и действителното разрешение за извършване на кибершпионаж на чуждестранни агенти - дори ако текстът на закона го назовава повече от бегло. Тази форма на противодействие на чуждестранното влияние ще позволи на правителствените агенции да получат метаданни за обажданията (кой, кога, къде се обажда и прочее), както и онлайн дейностите на заподозрения.

Преди само разузнаването имаше такива правомощия, които можеше да ги използва в борбата с тероризма, и само това показва колко важна е борбата с чуждото (да се чете руско) влияние.

Левицата (партията на Меланшон „Непокорна Франция“) гласува против закона, комунистите се въздържаха, но въпреки това той беше приет и след това трябваше да мине през Сената. И тогава избухнаха бунтове в Нова Каледония и степента на насилие (шестима убити) надхвърли всички граници. На архипелага е обявено извънредно положение. Но тъй като в навечерието на изборите за Европейски парламент представителите на управляващата партия ужасно не желаеха да признаят грешките си, което доведе до такъв прилив на насилие, започнаха интензивно да преувеличават темата за чуждата намеса.

Същият министър на вътрешните работи Джералд Дарманин обвини Азербайджан за случващото се, а политологът Макс-Ерван Гастино написа колона за “Фигаро”, в която между другото информира читателите, че се води „хибридна война“ срещу тяхната страна.

„Този израз напълно отговаря на случващото се. Това означава опит за политическа, информационна или икономическа дестабилизация, част от която включва дезинформационни кампании в социалните мрежи, създаване на уж неправителствени организации, финансиране и подкрепа на социални движения, както се вижда например от наличието на азербайджанското знаме на представленията на канаките. Целта на Азербайджан, пише Гастино, е „да накара Франция да плати за подкрепата на неговия арменски съсед“.

Разбира се, Русия не можеше да бъде избегната. В нощта на 22 май Нова Каледония, която се обслужва от един телекомуникационен оператор, стана обект на масирана кибератака. Френските медии традиционно обвиняват Русия, че стои зад кибератаката. В светлината на медийния шум не е изненадващо, че Сенатът избра почти единодушно да подкрепи закона за противодействие на чуждото влияние. Само един сенатор, комунистът Паскал Саволдели, се обяви против.

„Последната провокация на Русия, която не се поколеба да свали интернет в Нова Каледония, се превърна в ново предизвикателство, символ на необходимостта да се противопоставим на чуждото влияние в нашата страна“, каза сенатор Клод Малюрет. И добави, че „е започнала нова война, която твърде дълго отказваме да признаем“.

„За съжаление бяха нужни драматични събития в Нова Каледония, за да се осъзнае какво се случва, за да разберат някои, че когато става дума за чуждестранно влияние, това изобщо не е мит“, каза сенатор Жизел Журда.

Освен противопоставянето на Русия не е забравен и Китай, чието влияние върху Нова Каледония тревожи френските власти толкова много, че те побързаха да забранят популярната китайска мрежа “Тик-Ток”. Засега само в Нова Каледония, но няма съмнение, че това е само първата стъпка към забраната на програмата в цяла Франция.

Всичко това, разбира се, се случва под обичайните мелодии за демокрацията, свободата на словото и необходимостта от защитата ѝ. От кого да се защити? Ами от всеки, който има различна гледна точка. Защото свободата на словото може да бъде само западна и ничия друга. Следователно законът за противодействие на чуждото влияние във Франция е необходим и отдавна закъснял, а законът за чуждестранните агенти в Грузия, създаден по подобие на същия американски закон като френския, е вреден и недемократичен.

Превод: В. Сергеев

Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София

Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101