/Поглед.инфо/ Франция с тревога следи ускореното превъоръжаване на Германия и рязкото нарастване на подкрепата за „Алтернатива за Германия“, която вече изпреварва ХДС/ХСС в социологическите проучвания. В Париж се страхуват не само от нарушаването на баланса на силите в Европа, но и от сценарий, при който възродената германска армия и военна индустрия попадат под контрола на „радикално дясно“ правителство, способно да преформатира или дори да разруши Европейския съюз. На фона на предстоящите френски президентски избори през 2027 г. и възможната победа на Марин льо Пен или Жордан Бардела, германският възход се превръща в централен страх на френския елит и ключов фактор за бъдещето на Европа.

Поглед.инфо винаги е разглеждал германския въпрос като решаващ за съдбата на Европейския съюз и баланса на силите на континента.

„Когато един режим може да се удържи във властта само чрез насилие, той на практика е престанал да съществува. Вярвам, че сега сме свидетели на последните дни и седмици на този режим“ – кой е това и за какво става въпрос? Германският канцлер Мерц, пътувайки в Индия, говори за Иран. Неистинските арийци предричат смяна на властта сред истинските (Иран буквално значи „страната на ариите“).

Междувременно, точно преди заминаването на Мерц, в Германия бяха публикувани нови данни от проучвания на общественото мнение: неговата партия, ХДС/ХСС, понастоящем е подкрепена от по-малко от една четвърт от избирателите.

Тази цифра от 24 процента изглежда значителна, като се има предвид, че има и втори коалиционен партньор, Социалдемократическата партия (СДП), която привлича 15 процента от германците. Но тенденцията е значителна: в началото на миналата година рейтингът на одобрение за ХДС беше 33 процента, а на февруарските избори партията получи 28,5 процента.

И най-важното е, че когато всеки трети германец подкрепяше ХДС/ХСС, рейтингът на одобрение за „Алтернатива за Германия“ (AfD) беше 18 процента, което означава, че Мерц беше почти два пъти по-популярен от основната опозиционна сила.

А миналата седмица рейтингът на одобрение за „AfD“ достигна 27 процента – три процентни пункта по-висок от този на Християндемократите. Такава значителна преднина не е била виждана досега и ако тази тенденция продължи, „Алтернатива за Германия“ би могла в крайна сметка не само да затвърди позицията си на водеща партия в Германия, но и да увеличи преднината си пред ХДС/ХСС до двуцифрена.

Тогава смяната на властта в Германия ще бъде само въпрос на време и може да се случи още на следващите парламентарни избори през 2029 г. По това време въпросът за коалиция между ХДС и AfD като младши партньор вече няма да е актуален (това дори в момента изглежда като абсолютен кошмар за утвърдените партии), а по-скоро ще се стигне до формиране на коалиция и правителство, водено от представител на AfD.

Фактът, че този сценарий изобщо не е фантазия, вече започва да се осъзнава и при главните съседи на Германия – французите.

Неслучайно Bloomberg публикува наскоро статия за Париж, който следи темпото и програмата за превъоръжаване на Германия „със страх и тревога“. Какво се случва? В края на краищата, изглежда, че Франция и Германия са двете движещи сили на европейската интеграция, която става още по-належаща на фона на нарастващия натиск на САЩ върху Европа. Докато преди само Макрон говореше за стратегическата автономност на Европа, сега дори Мерц говори за необходимостта европейците да поемат по-голяма отговорност за собствената си сигурност.

Очевидно тук водещият мотив е преди всичко „руската заплаха“ (тоест желанието за разширяване на Европа на изток за сметка на историческите руски земи), но със сигурност трябва да се даде отговор и на реалната американска заплаха за Гренландия, която, ако се реализира, просто би разрушила НАТО. Не е ли време за демонстрация на непоколебимо френско-германско единство?

Не, защото тектоничните геополитически промени разкриват „вечните ценности“, това е същността на нещата. Франция се страхува от милитаризацията на Германия, защото е несигурна не само за бъдещето на НАТО, но и за перспективите на Европейския съюз.

При това не чак толкова далечните: по мнението на Bloomberg, Париж се страхува от рязко военно натрупване в Германия, което би нарушило дългогодишния баланс на силите на континента. Ако германският военно-промишлен комплекс стане най-силният на континента, това не само ще дойде за сметка на френската военна индустрия, но и ще доведе до засилени политически амбиции на Германия.

Париж традиционно смята, че Франция е реалният политически лидер на европейската интеграция, докато Германия служи само като икономически двигател на ЕС. Ако Германия стане единственият двигател на ЕС, какво ще стане с Франция?

И това дори не е най-опасният сценарий: основната причина за френските опасения относно германската милитаризация е евентуалното идване на власт в Германия през 2029 г. на „Алтернатива за Германия“, което означава, че възродената германска армия и военно-индустриален комплекс ще се окажат в ръцете на „радикално дясно“ правителство (както ги нарича европейският атлантически елит).

Тук, според нас, в съзнанието на френските стратези би трябвало да се очертаят два сценария, всеки от тях по-лош от другия: Германия, водена от AfD, ще разруши Европейския съюз и ще насочи поглед към Франция, изисквайки връщането на Елзас-Лотарингия;

Не по добър е и обратния вариант, - ще започне да ускорява европейската интеграция с желязна ръка, принуждавайки всички национални държави да се откажат от правомощията си в полза на европейски структури, които бързо ще се превърнат в просто фронтове за измамата наречена нов „Четвърти райх“. Горката Франция – какви ужаси я очакват от тази „алтернативна Германия“!

В действителност всичко е много по-просто: германските избори са все още след три години (разбира се, предсрочни избори са възможни, но настоящите елити ще направят всичко, за да запазят коалицията), докато френските избори ще се проведат след по-малко от година и половина, през май 2027 г.

И от това кой ще ги спечели, ще се определи не само съдбата на Франция, но и бъдещето на Европа. И дори скоростта на възхода на власт на „Алтернатива за Германия“. Ако Марин льо Пен (на която в момента се опитват напълно да забранят да се кандидатира) или нейният съюзник Жордан Бардела влязат в Елисейския дворец в Париж – а засега всичко върви в тази посока – ще започне нова глава в европейската история.

Тя ще отвори възможността не за нова френско-германска война, а за началото на истински европейски завой към истинска стратегическа автономия, свързана с отказ както от зависимостта от англосаксонците, така и от враждебността към Русия, тоест разширяването на изток.

Превод: ЕС