„Всичко е извън контрол: ковид, тероризъм. Еманюел Макрон тича отзад: той тича след думите, след мъртвите, войнствен, безпомощен.”, пише френският бивш депутат, политик и държавник Филип дьо Вилие на страниците на Le Figaro. Според него изразът „ние сме на война“, използван от пролетта, днес изглежда излишен и неподходящ, тъй като както епидемията, така и терористите продължават своето движение.
Междувременно в съзнанието на обърканите французи се пуска идеята, че страната не се управлява, а държавата е в ръцете на „шайка дилетанти“, отбелязва авторът. Некомпетентността на властите, които се очаква да водят две войни едновременно, става очевидна поради разликата в отношението им към двата вируса. За да защити населението от вируса, застрашаващ санитарната сигурност, правителството реши да „заключи“ французите и да ги постави под „домашен арест“. „Тъй като не можем да затворим държавните граници, ние възстановяваме вътрешната граница“, заявява политикът. Властите ограничават свободите, „изтощават“ икономиката и прекъсват връзките на „предприемчива Франция“, вярвайки, че защитата на здравето е по-важна от всякакви свободи.
Срещу друг вирус - „вирусът на ислямизма“ - наистина агресивен и бързо разпространяващ се, държавата отказва да предприеме военни мерки, аргументирайки се, че те могат да ограничат свободите и да предизвикат критики от страна на съдебната власт, отбелязва Де Вилие. „Ние не признаваме съществуването на фаталната верига: имиграцията е почвата за исляма, която е почвата за ислямизма, която е почвата за тероризма. Отказваме да отговорим на война с война и позволяваме на нашето население да им прережат гърлото“, оплаква се авторът.
Според бившия депутат смелостта на правителството, когато става въпрос да ни „затворят устата на улицата“ и налагането на използването на бариерни защитни средства в ежедневието, контрастира със снизхождението към ислямистите. Отказът да се посегне на отворените граници и правото на убежище направи Франция „световен кръстопът на убийците на цивилизацията“, сигурен е Де Вилие. Според политика, след остри разговори с президента Макрон по тази тема, той е в състояние да обясни причините за разликата в отношението към двата вируса. „Глобалистката култура на нашите елити, която прониква в президентството на Макрон, допринесе за развитието на хедонизъм и индивидуализъм, които унищожиха нашата имунна защита“, убеден е държавникът.
Хедонизмът, изразен в обожествяване на пазара, е мутирал в състояние на „хигиенизъм“, когато биологичното оцеляване е поставено над живота, привързаността, творчеството, работата и емоциите. Този държавен „хигиенизъм“ - „диамантеният връх на материалистичния хедонизъм“ - убеждава французите, че здравето е единствената ценност в живота, което означава „можете да убивате ембриони за удобство и да осъждате възрастните хора на смърт в домовете за стари хора, за да не виждате картината на отиващото си здраве“. Според Де Вилие глобалистичната хигиена е сиамският близнак на индивидуализма, който чрез прокламацията на „върховенството на закона“ се стреми само да защити индивидуалните права в техните най-ексцентрични прояви. „Народът някога беше Върховният съд. Днес народът вече не решава нищо. Над него има четири върховни съдилища, които решават вместо него.“, подчертава авторът на статията.
Невъзможно е да се водят две войни наведнъж: „едната срещу французите, другата срещу враговете на Франция“, войната трябва да бъде оставена за тези, „които се бият с нас“, настоява политикът. Според него на война не се отговаря със свещи, увещания или дори закони. „На войната се отговаря с война“, казва Де Вилие. И френската конституция предвиждаше тази ситуация: това е „обсадно положение“, което може да бъде въведено от Министерския съвет „в случай на непосредствена опасност, произтичаща от война между държавите или въоръжено въстание“. В този случай военните власти имат право да извършват обиски, да отстраняват подозрителни лица и да наказват за държавна измяна.
Авторът нарича „лицемерие“ да се говори за „сепаратизъм“, срещу който трябва да се борим във Франция. „Врагът не е в сепаратизма, той не иска да се отдели от нас, той иска да ни завладее“, подчертава държавникът. Може би Франция, „бедна стартираща нация в края на жизнения си цикъл“, живее последните часове на мир, прогнозира авторът.
Превод: М.Желязкова
