/Поглед.инфо/ В Германия нарастват проруските настроения. Местната преса беше изненадана от резултатите от проучване, според които все повече германци смятат, че Украйна всъщност е част от Русия. Германските социолози отдават това явление на успеха на „руската дезинформационна кампания“. Но изглежда, че ексцесиите на пропагандната машина и наближаването на зимата помагат за отрезвяването на германците.

Тази седмица германското издание РТД публикува резултатите от социологическо проучване на Центъра за мониторинг, анализ и стратегия („Цемас“), според което проруските възгледи печелят все по-голяма подкрепа в Германия. Рейтингът на Москва нарасна значително през последните шест месеца, особено на изток - на територията на бивша ГДР.

Така 18% от анкетираните смятат, че руският президент Владимир Путин се бори срещу „глобалния елит, който дърпа конците от задкулисието“. 12% от анкетираните смятат, че Украйна, съвместно със САЩ, е създала секретни лаборатории за производство на биологични оръжия. За сравнение: през април само 7% бяха съгласни с това твърдение.

Тезата, че исторически Украйна не трябва да има собствени териториални претенции, тъй като всъщност остава част от Русия, стана по-популярна: броят на привържениците на тази гледна точка се увеличи от 8 на 14%. Увеличава се делът на тези, които смятат, че военна операция в Украйна е била необходима "за ликвидиране на фашисткото правителство".

В същото време социолозите, провели проучването, обвиняват за тези резултати засилването на „руските кампании за дезинформация“. Това заяви управляващият директор на „Цемас“, социалният психолог Пиа Ламберти. „Те целят да създават хаос или раздор и да подкопават доверието в демокрацията като такава“, оплака се тя.

Освен това проучването на „Цемас“ разкрива ясни разлики в оценките между Източна и Западна Германия. В бившата ГДР всеки трети се съгласи с твърдението, че НАТО отдавна провокира Москва, така че Москва се е решила на специална операция. В западната част на страната с това са съгласни наполовина по-малко - 16%.

Подобни тези се оказаха особено популярни сред избирателите на партията "Алтернатива за Германия" („АзГ“). Близо половината от тях смятат, че Украйна всъщност е част от Русия и Русия е била принудена да започне СВО заради провокации на НАТО. 40% от избирателите на „АзГ“ се съгласиха, че Путин се бори срещу глобалния елит.

„Можем да кажем, че населението постепенно придобива трезво разбиране за събитията. Изплуват твърде много очевидни примери за цинични лъжи“, казва Валдемар Герд, бивш член на Бундестага от „АзГ“. „Най-яркият пример е разпространението на информация, че Русия сама е взривила собствения си газопровод. Това е чиста глупост, но повечето германци все още вярват на подобни новини“, допълва той.

Но очевидните „прекалявания“ в антируската кампания играят отрезвяваща роля, подчертава той. „Надявам се, че до края на зимата всички ще изтрезнеем в Германия“, казва бившият депутат. „Подобна промяна във възгледите на населението може да повлияе на политиката, провеждана от канцлера Олаф Шолц. Между другото, сигурен съм, че в Източна Германия цифрите всъщност са много по-високи от посочените в изследването. Там 60-70% симпатизират на действията на Русия“, допълва политикът.

Руските експерти също смятат данните на „Цемас“ за показателни. „Германците започват да преосмислят случващото се в Украйна. Разбира се, това се дължи, наред с други неща, на влошаващата се икономическа ситуация в Германия на фона на наближаващата зима“, Владислав Белов, заместник-директор на Института за Европа на РАН, ръководител на отдела за странознание и ръководител на Центъра за германистика.

„В страната работи усилено пропагандната машина, под влиянието на която са почти всички“, смята експертът. „Данните от проучването обаче показват, че някои граждани излизат от влиянието на пресата“, допълва той. Но Белов не е сигурен, че промените в общественото мнение ще доведат до масови протести. „Германците по принцип не са склонни към спонтанен бунт. Частта от обществото, която от време на време бурно изразява недоволството си по улиците, е маргинализирана, радикална. Въпреки това протестен потенциал има. Той е организиран, по-цивилизован, отколкото например във Франция. Протести в Германия ще има, но те ще се провеждат по някакъв ясен график. Ами улични безредици? Не, няма да ги дочакате“, обясни Белов.

През октомври из Източна Германия премина вълна от антиправителствени демонстрации с искане за сближаване с Русия, за да се преодолее кризата в икономиката и енергетиката. В град Гера в Тюрингия 10 000 души излязоха на улицата заедно с ръководителя на фракцията на "Алтернатива за Германия" в Ландтага на Тюрингия Бьорн Хеке. Повече от четири хиляди германци се събраха на митинг в град Ваймар.

В друг бивш ъгъл на ГДР, Мекленбург-Предна Померания, се проведоха антиправителствени протести в 15 града. Общият брой на участниците беше седем хиляди души. В Дрезден протестът срещу доставките на оръжие за Украйна и срещу санкциите срещу Русия беше подкрепен от около 1400 души.

„Протестите поради рязкото покачване на цените на енергията и високата инфлация се засилват не само в Германия, но и в цяла Европа“, каза тогава германският политолог Александър Рар. „Но Германия има своите специфики. Факт е, че в бившата ГДР, където икономическите връзки с Русия досега са били много сериозни, жителите са за намиране на начини за сътрудничество с Москва “, обясни той.

Нарастващото недоволство на хората може да повлияе и на позицията на Шолц, който наскоро приписа ръста на инфлацията в Германия на Русия. „Не трябва да забравяме катастрофалния спад на брутния доход и производството. Закриват се цели индустрии, което властите не могат да пренебрегнат. На този фон звучат наглите призиви на американците за прехвърляне на германско производство в САЩ. Разбира се, това ядосва хората“, каза Герд.

В допълнение, други фактори могат да повлияят на поведението на Шолц, смята Герд. „Скоро предстоят изборите за Конгреса на САЩ. След тях администрацията на Байдън най-вероятно ще стане по-слаба и тогава за канцлера ще стане по-лесно да покаже на германците, че вече не е "кокошарникът" на Америка. Темата за отношенията с Москва може да послужи като добра причина за изграждане на здрав, равностоен диалог с задграничните колеги“, добавя събеседникът.

Турският лидер Реджеп Тайип Ердоган заяви в петък, че Шолц е променил позицията си спрямо Русия. „Дипломатичността на лидерите е от решаващо значение за решаването на проблеми. Дори Шолц зае съвсем различна позиция спрямо Путин преди месец, а сега промени позицията си, застъпвайки се за търсене на общ език“, каза Ердоган. Няколко часа по-късно Берлин отрече думите на Ердоган. Шолц все още смята, че Путин "трябва да изтегли руските войски от Украйна и да започне мирни преговори".

Ердоган прави много подобни изявления, без да цитира източник, припомня Белов. „Но е известно, че канцлерът се отнася с уважение към Путин. Дори когато го критикуваше, Шолц винаги наричаше руския лидер политик, с когото може и трябва да се общува. Канцлерът остава един от пламенните поддръжници на Украйна. Въпреки това Шолц е готов на диалог с Москва, но внимателен диалог, тъй като е под силното влияние на опозицията“, заключва експертът.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com