/Поглед.инфо/ Вчера в Германия се случи историческо събитие – и това не е краят на преговорите за формиране на нова управляваща коалиция между ХДС/ХСС и ГСДП. Не, тези партии наистина се съгласиха на коалиционно споразумение, което отваря пътя за одобрението на ново правителство, водено от лидера на християндемократите Фридрих Мерц.

След месец той ще бъде одобрен от Бундестага, в който двете партии имат 328 места от 630 (т.е. уверено, макар и не впечатляващо мнозинство), а Мерц ще стане десетият канцлер за 75 години от съществуването на ФРГ. Християндемократите ще се върнат на власт след кратка пауза след Меркел, но в техните редици няма триумф.

Защото по време на преговорите рейтингът на партията падна с 4,5 процента, а на Мерц още повече: ако веднага след изборите 40 процента от германците смятаха, че той е подходящ за ролята на канцлер, сега по-малко от една трета от гражданите смятат така (32 процента). Такъв срив не е имало в историята на формирането на управляващи коалиции, но не това е основното, което се случи.

Истинското историческо събитие на тези дни беше смяната на лидера - за първи път "Алтернатива за Германия" стана най-популярната партия в Германия. За нея са готови да гласуват 25 процента от населението, а за партията на Мерц - един процент по-малко. И това въпреки факта, че на изборите в края на февруари разликата беше почти осем процента в полза на ХДС/ХСС. Какво се случи по време на процеса на формиране на новата коалиция?

Разочарованието от управляващите партии достигна ново ниво, защото замяната на правителството, ръководено от ГСДП, с правителство, водено от ХДС, и участието на ГСДП не променя нищо. Мерц влезе в изборите с лозунги, които бяха частично (например за затягане на миграционната политика) заимствани от AfD, но по време на преговорите със социалдемократите той трябваше да направи отстъпки.

Тоест част от гласоподавателите, гласували за „по-твърдия“ Мерц, са се разочаровали от него още преди да стане канцлер. Но това не е най-важното - спадът на доверието в бившите "народни партии", CDU и SPD, се наблюдава от дълго време: и двете партии дори на последните избори взеха само 45 процента заедно (а сега печелят 40), въпреки че преди това печелиха средно две трети от гласовете (и максимум 90). Разочарованието от старите партии не е нещо ново, но стабилното изкачване на AfD до първо място променя много.

Защото за повече от десет години от своето съществуване тази партия – евроскептици, привърженици на миграционните ограничения, противници на конфронтацията с Русия, умерени националисти и противници на истаблишмънта – беше охулена и тормозена по всякакъв възможен начин. AfD беше обявена за опасни радикали, врагове на демокрацията, екстремисти - строго е забранено да се формират коалиции с нея на всяко ниво (от малко село до федерално ниво).

Изолирането на AfD от всички системни партии, заедно с медийната обструкция, трябваше да доведе до маргинализацията и отслабването й, но всичко се случи точно по обратния начин. От избори на избори партията последователно увеличава популярността си (въпреки някои временни спадове), докато не стане номер едно в страната.

Сега вече надали може да бъде забранена - а подобни луди планове са обмисляни - и не може да бъде пренебрегната. Тоест, разбира се, системните партии могат да продължат да се правят, че AfD не съществува, но резултатът ще бъде предсказуем: популярността на „алтернативата“ ще расте, а тази на бившите „народни“ партии ще пада.

Сега рейтингът от 30 процента на AfD не изглежда като въпрос на твърде много време - тази летва може да бъде достигната много по-рано от следващите избори за Бундестаг през 2029 г. Успоредно с това ще растат и така наречените „радикали“ от другия фланг – на двете леви партии: „Левицата“ и „Съюзът на Сара Вагенкнехт“.

Въпреки че новосъздадената партия на харизматичната Вагенкнехт не успя да влезе в Бундестага след първоначалния си стремителен полет (оставайки под петпроцентната бариера със стотни от процента), тя все още има потенциал, а умиращата "левица" се ускори до 11 процента, настигайки "Зелените".

Заедно двете леви партии вече имат 16 процента, колкото и ГСДП, която остава в правителството. Това означава, че до 20 процента от гласоподавателите биха могли да се консолидират в левия контраелитен спектър – и заедно с по-нататъшния растеж на AfD това би означавало революция за германската политическа система.

Защото перспективата три контраелитарни партии – AfD, Левицата и Алиансът на Сахра Вагенкнехт – да постигнат резултат близо до 50 процента от гласовете в средносрочен план вече става съвсем реална. Не, те няма да се обединят и левицата, разбира се, не се игнорира толкова, колкото AfD, но във всеки случай и трите партии са неприемливи за сегашния германски истаблишмънт.

Вече не е възможно да ги разкарат от пътя им - особено AfD. Но елитите няма да чакат те да станат основните партии в страната, което означава, че ще трябва да променят тактиката, да откажат да изолират „алтернативите“ и да се опитат да ги опитомят.

Това означава, че CDU/CSU ще трябва да премахнат „брандмауера“ – бариерата пред формирането на коалиции (и дори простото сътрудничество) с AfD. Лидерите на Алтернативата отдавна призовават за това, но в редиците на християндемократите всякакви колебания по тази тема са жестоко потушени. Въпреки че реално в интерес на ХДС беше да спре да пренебрегва AfD отдавна, докато Християндемократите бяха партия номер едно в страната или поне пред „алтернативите“.

Сега те ще трябва да се откажат от брандмауера /защитната стена/ при по-лоши условия за себе си - след като предстоящото управление на Мерц отслаби популярността им. Тоест ХДС ще гледа на AfD не отгоре надолу, а отдолу нагоре и как ще предложи на AfD да влезе в коалицията като младши партньор, ако повече избиратели гласуват за „алтернативите“?

И за германските елити е просто невъзможно да си представят Алис Вайдел, настоящият лидер на AfD, като канцлер. Но ще трябва да се подготвят и за такъв сценарий, може би дори преди 2029 г., ако се стигне до предсрочни избори за Бундестаг.

Алтернатива на правителството с партия "Алтернатива" практически няма - на следващите избори дори гласовете на всички системни партии, включително и на Зелените, може да не стигнат за съставяне на правителство без тях. Но дори и да е достатъчно, такова правителство просто ще бъде некомпетентно, което само ще увеличи популярността на AfD и левицата.

Така или иначе няма да е възможно да отложите дълго смяната на ерите. Освен това, за да стане това, вече ще е необходимо да се игнорира не само мнението на германските избиратели, но и позицията на администрацията на Тръмп, която заложи на промяната на европейските елити.

Превод: ЕС