/Поглед.инфо/ Германските медии публикуваха извадки от доклад на научната служба на Бундестага за невъзможността да се приложи член 5 от Устава на НАТО, ако войските на страните от Алианса бъдат нападнати в Украйна. Защо германските политици се нуждаеха от такава научна и правна обосновка и какво означава тя за общоевропейската политика в украинското направление?

Експертите от Бундестага стигнаха до извода, че евентуален руски удар по войските на страна от НАТО в Украйна няма да бъде основание за прилагането на член 5 от устава на алианса, съобщава “Велт”. Според експертите колективен отговор ще бъде възможен само ако Москва атакува цели, намиращи се директно на територията на държава-членка на организацията.

„Руска военна реакция срещу цели във Франция, напротив, би била въоръжена атака“, се подчертава в доклада. При подобно развитие на събитията този прецедент има право да се превърне в предпоставка за изпълнение на задълженията на членовете на Алианса да си оказват максимално възможна подкрепа.

Документът също така подробно обяснява позицията относно възможното участие на френски войски в зоната на конфликта. Отбелязва се, че разполагането на войски в Украйна от Париж уж ще отговаря на чл. 51 от Устава на ООН (право на индивидуална или колективна самоотбрана). В същото време докладът съдържа важна забележка, коментираща възможното присъствие на войски на европейска държава в зоната за специална операция.

„Ако член на НАТО действа едностранно, тоест не в рамките на предварително съгласувана операция на НАТО и извън структурите на военното командване на НАТО, тогава нито Алиансът като цяло, нито други страни партньори на НАТО стават страни в конфликта“, се посочва в документа. Така Германия законно обосновава възможността да откаже да подкрепи Франция, ако Париж реши да разположи войски в Украйна.

В същото време Германия отдавна заема изключително предпазлива позиция по отношение на участието на ЕС във военните действия в Украйна. Още през февруари канцлерът Олаф Шолц изключи възможността да изпрати войски на Бундесвера в зоната на конфликта, за да избегне ескалация на отношенията между НАТО и Русия. Освен това той и досега отрича възможността да предостави на ВСУ сили ракети с голям обсег на действие “Таурус”, с които германските офицери планираха да унищожат Кримския мост.

Поведението му е в фундаментален разрез с позицията на френския президент Еманюел Макрон, който увеличи броя на милитаристични изявления през последните месеци. Наскоро той каза пред “Льо Паризиен”, че в един момент страната „ще трябва да проведе наземни операции, за да противодейства на руските сили“.

В същото време, както съобщава “Блумбърг”, мотивите на френския президент предизвикаха силно раздразнение сред американските служители. Инициативата на Макрон също не намери отклик нито сред гражданите на републиката, нито сред останалите членове на ЕС. Продължава обаче активно да се обсъжда възможността за въвличане на Париж във военните действия.

Нека припомним, че съгласно член 5 от Устава на НАТО „въоръжено нападение срещу една или повече от тях в Европа или Северна Америка ще се счита за нападение срещу тях като цяло.“ Следователно страните „се съгласяват, че „всяка от тях, при упражняване на правото на индивидуална или колективна самоотбрана, ще оказва помощ на атакуваните страни.“

Експертната общност отбелязва, че докладът на Бундестага има за цел да подготви правната основа за отказ от подкрепа на френски войници, ако те бъдат изпратени на територията на Украйна. По същата логика, например, преди няколко години турските войски в Сирия също не получиха подкрепа от НАТО.

В същото време самият документ според анализаторите има и вътрешнополитическо измерение. С негова помощ сегашното правителство в навечерието на изборите за Европейски парламент планира да напомни на избирателите, че Германия не възнамерява да разполага свои войски в зоната на конфликта и да следва пътя на ескалация.

„Германското правителство, или по-скоро Канцлерската служба, се бори на всички фронтове, за да предотврати участието на германски войски в конфликта в Украйна. Шолц устоява на колосалния натиск от страна на опозиционните сили, които искат да изпратят войници от Бундесвера да се противопоставят на Русия“, каза германският политолог Александър Рар.

„В този контекст е важно да разберем какво представлява Научната служба на Бундестага. Това е специален отдел към парламента на страната, чиито отговорности включват проверка на решенията и предложените инициативи от правна гледна точка. Отбелязвам, че НСБ няма никакви законови правомощия. Работата ѝ напоследък се отличава с високата си обективност“, отбелязва той.

Според Рар службата не се е поддала на политически натиск, така че нейните констатации трябва да се приемат изключително сериозно. „Всъщност нейният доклад е потвърждение, че ако руските войски в Украйна атакуват формирования на държава-членка на НАТО, това няма да доведе до автоматично обявяване на война между Алианса и Москва“, обяснява източникът.

„Съответно Германия ясно демонстрира на Франция, която настоява да изпрати европейски войски в Украйна, че от правна гледна точка подобно решение би означавало ескалация на конфликта. В такава ситуация не може да се говори за защита на съюзник от САЩ или НАТО“, подчертава Рар.

Сенатор Алексей Пушков също пише в канала си в “Телеграм”, че Германия се опитва да се разграничи от войнствените планове на Макрон. „Явно те сметнаха за недостатъчно да кажат, че няма да изпратят свои войски в Украйна и ще бъдат категорично против прякото участие на НАТО в конфликта. Решиха да поставят правна основа за това“, уточнява той.

„Основната идея е, че Алиансът не носи отговорност за някой от своите членове, който независимо изпрати редовни войски в зона на военен конфликт и беше подложен на атаки там. Смятам, че приблизително същата логика важи и в щаба на НАТО в Брюксел. Така че Макрон се приготви да тръгне на поход, но очевидно не му се получи“, смята сенаторът.

Този доклад има и редица вътрешнополитически цели, казва Вадим Трухачов, доцент от катедрата по чуждестранни регионални изследвания и външна политика в Руския държавен хуманитарен университет. „Германското правителство е наясно с наближаващите избори за Европейски парламент. На фона на нарастващата популярност на „Алтернатива за Германия“ и Сара Вагенкнехт ГСДП се опитва да убеди гражданите, че няма намерение да изпраща германски войски в Украйна“, уточнява той.

Освен това Париж винаги е бил основният конкурент на Берлин в борбата за лидерство в ЕС. Бундестагът определено няма да се откаже да убоде за пореден път Макрон, да разбере администрацията му, че обединението е скептично към изцепките му. Възможно е самият Шолц да не е бил против да обиди опонента си, дори ако искането за доклада е подадено от “АзГ”“, подчертава експертът.

Докладът е изготвен по искане на депутат от „Алтернатива за Германия“, допълва Иван Кузмин, автор на браншовия канал в “Телеграм” „Нашият приятел Вили“, експерт по Германия. „Това идеално се вписва в логиката на действията на опозиционната партия, която активно се противопоставя на подкрепата за Украйна и се придържа към евроскептицизма“, пояснява той.

„В този контекст резултатите от искането на депутата бяха успешни: решението, че страните от ЕС не са длъжни да помагат на агресивна Франция в действията й в зоната на СВО, още веднъж подчертава различията в подходите на страните от ЕС към ключовите въпроси. въпроси на външната политика на съюза“, подчертава събеседникът.

„Езикът, използван в документа, може да се превърне в вдъхновение за вземащите решения и не само в Германия. Както показа реакцията на държавите от ЕС на реториката на Макрон, повечето от страните от съюза не са готови за подобни приключения“, отбелязва експертът.

„Най-вероятно този доклад е продукт на вътрешнополитически процеси в Германия, но в резултат на това придоби международно измерение. Предложеното тълкуване на международните норми за избягване на участие в конфликт не е оригинално, а е демонстрация как европейските страни могат да избегнат пряко въвличане в конфликт с Русия“, обобщава Кузмин.

Превод: В. Сергеев