/Поглед.инфо/ Германският министър на отбраната и същевременно председател на Германския Християндемократически съюз Анегрет Крамп-Каренбауер предложи миналата седмица да се създаде зона за сигурност в Северна Сирия под контрола на НАТО. Това предложение не беше подкрепено от никоя от страните членки на блока.

Всъщност Крамп-Каренбауер изрази консолидираното мнение на германския политически елит, недоволен от ролята на САЩ в Близкия изток и планира да засили германското присъствие там. В отговор на пасивното поведение на партньорите в блока, германското правителство реши да продължи военните операции в Сирия и Ирак. То обяви, че операциите с участието на изтребители "Торнадо" и самолети-цистерни, разположени в базата “Ал-Азрак” в Йордания, ще продължат до март 2020 г. Центровете за обучение на Бундесвера в централен Ирак и кюрдските райони на Сирия ще продължат да работят до октомври 2020 г.

Идеята за създаване на зона за сигурност в Северна Сирия не беше оставена настрана. В момента предложението се разработва и обсъжда в Бундестага. Предполага се, че 30-40 хиляди военнослужещи на НАТО от Европа трябва да бъдат настанени в зоната за сигурност. Германия е готова да изпрати 2,5 хиляди войници. Според германските военни зоната за сигурност трябва да бъде разделена на 4 сектора, дълги 30 км и широки 40 км. В един от секторите Бундесверът ще ръководи международните сили и ще осигури за това три батальона - заредени с боеприпаси и боеспособни. Берлин е готов да предостави на своите войски „пълен пакет за сигурност“ - разузнаване, специални части, бронетанкова техника, тежко оръжие, артилерия, инженерни войски (сапьори). Може да се осигури и въздушна поддръжка - разузнаване с помощта на “Торнадо” и борба с бронираните цели на място с помощта на “Юрофайтър”.

Желанието на германците да продължат военните операции в Сирия, подготвяйки се за мирно уреждане, не можеше да не привлече вниманието. World Socialist Web пише: „Целта на германците не е борбата срещу тероризма, а достъпът до петрол в Близкия изток, подчиняването му и завръщането на милиони бежанци от Европа в зоната на войната.

Дебатът се разви около предложението на Крамп-Каренбауер в Бундестага, но никоя от фракциите не постави под въпрос целесъобразността на вкарването на Германия в сирийската криза. Тази позиция беше най-ясно дефинирана от заместник-ръководителя на фракцията ХДС/ХСС в Бундестага Йохан Вадефул: „Това, което се случва в Сирия и Ирак, трябва да бъде във фокуса на нашите интереси за сигурност... Намесата в Близкия Изток отразява нашата отговорност. Ние сме най-силната държава в Европа. В момента сме временен член на Съвета за сигурност на ООН. Нашият Бундесвер е една от най-силните армии в западния свят. "

Вадефул подкрепя плана на Крамп-Каренбауер. Той заяви, че Ангела Меркел никога не би се осмелила да каже нещо подобно: „Трябва да се признае, че САЩ са в отстъпление и не могат да изпълнят задълженията си на световен полицай и пазител на западните интереси. Заключението на германските елити е недвусмислено: Берлин и Европа трябва да заменят САЩ като световна полиция в бъдеще. " Членът на комисията по отбрана на Бундестага, депутатът от Алтернативата за Германия (“АзГ”) Херолд Отен, се присъедини към тази позиция. Според него Германия няма необходимото влияние поради „десетилетия доброволно приета пасивност“.

Александър Ной, представител на лявата партия в комитета по отбрана, не възразява срещу инициативата на Крамп-Каренбауер и призова канцлера официално да заяви, че Турция нарушава международното право в Сирия. Представителите на “Зелените” и свободните демократи говорят в същия дух.

Всичко това не е празна реторика. С постепенното оттегляне на Ангела Меркел от властта в Германия (през октомври 2020 г. нейните правомощия изтичат) борбата между силите, които се стремят да определят политическото лице на страната, ескалира. Радикалните елементи активно се проявяват, като правят предложение за по-забележима и вероятно водеща роля на Германия в западната политика. Те вече не са доволни от старата формула „Германия е икономически гигант и политическо джудже“. В техните очи Германия трябва да се превърне в политически гигант.

Традиционно силните немски атлантисти са готови да поемат лидерство в западния свят. Това сериозно приложение не намира възражение в общественото мнение, тъй като в очите на германците САЩ компрометират себе си като лидер. За управляващата коалиция ХДС/ХСС - ГСПД това създава възможност да поведат новата вълна. Тази тенденция отприщва германския национализъм. World Socialist Web нарича това „възраждане на германския империализъм“.

Превод: В.Сергеев