/Поглед.инфо/ Един от лидерите на партия "Алтернатива за Германия" Тино Хрупала призова Украйна към компромис с Русия - да се откаже от присъединяването към НАТО и ЕС. Това според него е необходимо за прекратяване на конфликта. Като цяло Хрупала е прав, но в същото време увърта. А полуистините могат да бъдат по-опасни от чистите лъжи.
„Важно е Украйна да обяви, че няма да бъде член на НАТО и ЕС. Можем и трябва да говорим за компромиси.“
Тази визия за плана за разрешаване на конфликта между Русия и Украйна беше споделена от германския бояджия, член на Бундестага и съпредседател на партия „Алтернатива за Германия“ (“АзГ”) Тино Хрупала в интервю за един от немски телевизионни канали.
„Планът Хрупала“, разбира се, е „суров“ - твърде кратък. Но това далеч не е най-лошият „план“ от предложените на Запада (и по-специално в Германия, чиито власти изискват да се съсредоточим върху измамната „формула на Зеленски“).
Основното в плана е уловено: основната причина за военния конфликт беше разширяването на НАТО до руските граници, а отказът на Украйна да се присъедини към този блок или гаранциите от самия блок, че Украйна няма да бъде приета там, биха спрели СВО. Руското ръководство неведнъж е заявявало това, говорейки за причините за началото на спецоперацията.
Основата на така наречените Истанбулски споразумения, парафирани от представители на Москва и Киев на мирните преговори през пролетта на 2022 г., беше именно това - пълният и окончателен отказ на Украйна да се присъедини към Северноатлантическия алианс като абсолютно неприемлив акт от гледна точка на изглед на концепцията за национална сигурност на руската федерация.
Украйна в НАТО“ е едновременно „червена линия“, „червен парцал“ и „червен бутон“. Руското ръководство винаги е предупреждавало Алианса за това, като не се изключва дори времето на Борис Елцин. Както наскоро заяви руският президент Владимир Путин, Истанбулските споразумения все още са „на масата“ и могат да станат основа за мирен договор. Само че този път това е основата, а не цялото споразумение: ръководството на Украйна също трябва да изтегли войските от онези региони, които Руската федерация е определила като свои: ДНР, ЛНР, Запорожие и Херсонска област. За две години цената на света се повиши значително.
Именно натовски функционери попречиха на Киев да излезе много по-евтино от натовската авантюра, водени от основната си цел – сдържането на Русия. Казано малко грубо, на президента (тогава все още легитимен президент на Украйна) Владимир Зеленски беше предложено да влезе в историята и да стане рицар-победител на дракона Русия.
Вярно, западните стратези премълчаха нещо важно. Неслучайно драконът се смята за непобедим (генерира огън на базата на ядрен реактор), така че военното поражение на Русия е само „План А“. Има и „план Б“: ако такова поражение наистина се окаже невъзможно, тогава драконът все още ще бъде отслабен чрез самоубийството на Украйна за него. С други думи, рицарят постепенно ще бъде даден за храна на дракона, но на максимална цена за дракона и изгодно за Запада (по-точно за САЩ - само те печелят от конфликта, Европа получава само загуби).
Има основания да се смята, че Зеленски вече е реализирал този „план Б“ и е видял дребния шрифт в договора си с дявола, но дрогата му вдъхва увереност и му помага да отрече реалността. Така премиерът на Унгария Виктор Орбан, който сега тича наоколо в мирна мисия между Москва и Киев, Пекин и Вашингтон, по собствено признание, бил изключително изненадани, когато Зеленски обяви абсолютна увереност в победата над Русия при собствените си условия - с присъединяване към НАТО и завземане на Крим.
Зеленски вече няма да има време да осъзнае, че първата и абсолютно необходима стъпка към мира е отказът от НАТО и част от териториите – времето му изтече. Но като цяло Хрупала все пак е прав, дори ако според известната поговорка хвърля бисери пред свинете. Той греши за нещо друго: когато казва, че отказът на Украйна да се присъедини към ЕС е част от компромис.
Напротив, присъединяването на Украйна към ЕС е част от компромис между Русия, от една страна, и украинската коалиция, от друга, чиито контури бяха очертани в тези същите споразумения от Истанбул. Москва официално не възразява срещу разширяването на ЕС към Украйна, ако се вземат предвид други искания. Това е отстъпка от Русия за Украйна.
Ако погледнем ситуацията от позицията на силата и не предполагаме компромиси за Русия, присъединяването на Украйна към ЕС не е идеален вариант за „руския свят“. Но най-вероятно в крайна сметка ще се случи точно това, което се подкрепя от позициите на всички основни страни в конфликта: трима „за” и един въздържал се (Русия). Присъединяването към ЕС е мокър сън на Украйна. Европейският съюз е съгласен да го приложи, както се вижда от официалното начало на преговорите с Киев. И Съединените щати, може да се каже, настояват за това: вливането на Украйна в ЕС се съдържа във всички „стратегически концепции“, които се въртят около Вашингтон, независимо кой е техният автор: демократи или републиканци, екипът на Байдън или екипът на Тръмп.
Тук по същество вече няма спор. От руска страна спорът е за това коя част от Украйна ще се присъедини към ЕС в бъдеще, а в дългосрочен план – за това в кой град ще бъде столицата на тази Украйна. Но за Запада също е важно кой ще храни европейските останки от Украйна, ако не Русия („План А“ включва изплащане на репарации). Американците решиха, че в дългосрочен план Европейският съюз ще ги храни - така ще бъде. Европа винаги плаща за щетите, причинени от битки, започнати от американски каубой, а украинският случай е един от многото в тази поредица.
Но не всички в Европа искат да плащат. Според социологически проучвания, поръчани от брюкселски структури, нагласите за разширяването на ЕС към Украйна варират от почти единодушно „да“ (например в Португалия) до почти единодушно „не“ (например в България). Германците са по-скоро против – трима на двама. Хрупала и неговата “АзГ” са сред тези, които са категорично против - и апелират към германското мнозинство по този въпрос, като ги призовават да се подкрепят на изборите.
Отказът на Украйна да се присъедини към ЕС не е искане от Русия, а от Германия и други евроскептици. Хрупала извършва подмяна, представяйки лозунгите си за руски. Някога той наистина е бил бояджия, но отдавна е популярен и не лишен от харизма политик, който наскоро беше уверено преизбран за съпредседател на партията си заедно с Алис Вайдел. Те успяха да предотвратят видимо брожение в редиците на “АзГ”, въпреки че и там има вътрешни борби и „борби на крилата”. Може да се каже, че германските евроскептици демонстрират впечатляващо единство под външни удари: тормоз в медиите, натиск от властите и насилствените действия на радикални левичари (те наричатсебе си „антифашисти“), буквално обсаждащи всички партийни събития на “Алтернативата”.
Но за германските евроскептици това е единствената добра новина в настоящия политически сезон. Техният рейтинг е сравнително висок (около 20%), но все хащ недостатъчен, за да пробият стената на отчуждението от други партии, които са готови да се обединят срещу “АзГ” във всяка конфигурация.
Марин льо Пен загуби изборите във Франция, лишавайки германските евроскептици от вдъхновяващ пример. Дори по-лошо, “АзГ”, поради това, че беше твърде лоялна към авантюрите на Вермахта в Европа, беше изолирана от другите евроскептици и не беше приета в новата фракция на „Патриотите на Европа“ в Европейския парламент, където същите Льо Пен и Орбан ще задават тона.
Фактът, че някои членове на “АзГ” са не просто патриоти на Германия, а направо прекалени патриоти на Германия, е сериозен проблем да се възприема тази партия като евентуален съюзник на Русия в Европа. Опитът да представят своите електорални интереси и интересите на германските данъкоплатци, които не искат да спонсорират европейската интеграция на Украйна, като „компромис“ с Русия, не допринася за взаимното разбирателство между тях и нас.
Който остане последен в украинския проект, ще плаща сметките. Очевидно германците вече не могат да избегнат тази съдба. Съчувстваме, но не можем да помогнем.
За да бъдем напълно честни, ние не съчувстваме. От отдавна.
Превод: В. Сергеев