/Поглед.инфо/ А няма ли да сполети същата съдба и Полша?

Безпрецедентен по своята интензивност през последните десетилетия и дори на най-високо ниво, спорът между Германия и Полша за следвоенните граници и репарациите, разбира се, има подчертано украински оттенък. В унисон се чуват и уверенията на съюзниците от НАТО и партньорите от ЕС за монолитна позиция в отстояването на неприкосновеността на украинските граници.

И сякаш всички дружно помагат на Киев – кой с оръжие, кой с пари. Но вече западните страни – съседи на многострадалната Украйна, все по-откровено говорят за несправедливостта на присъединяването на бившите им земи към нея и неизбежността от разделянето на нейната територия. В Румъния (Буковина и Бесарабия) бившият министър на външните работи Марга изложи подобни твърдения на публична среща под аплодисментите на публиката.

В Унгария (Закарпатието, което за кратко време притежаваше и Чехословакия) изтече информация за закрита среща с подобен дневен ред, проведена от премиера В. Орбан.

В Полша много хора говорят за това дали им е достатъчна Галиция („източните креси“) или, ако тръгваме, то да идем до самия Днепър! Първите 1500 дела за връщане на собственост в Западна Украйна от поляци, живели на нейна територия преди войната, или техни наследници бяха изпратени до европейските съдилища с пълна правна валидност.

Но това, което се случва сега в отношенията между Германия и Полша, повдига летвата още по-високо, тъй като не само е изпълнен с евентуална подготовка за разделянето на Украйна, но е изпълнен с потенциално преразпределение на самите полски земи. В бъдеще подобно развитие неминуемо ще доведе до разцепление в НАТО и ще придаде военно-политическо измерение на общоевропейската икономическа криза.

Анализаторите смятат, че зад официалното предложение на висшите полски власти към Германия да изплати на Варшава репарации за Втората световна война в размер на 1,3 трилиона долара стои желанието тя да бъде „обезоръжена“ при евентуалното разширяване на границите на Полша на изток.

Досега едно от възпиращите претенции на поляците към Западна Украйна беше, че в замяна те получиха от Сталин много по-развитите германски земи в Силезия и Померания. И винаги е имало риск, когато Варшава анексира украински земи, германците да поискат те да върнат своите.

Сега лукават полска логика е горе-долу следната: ако пред Берлин се предявят прекомерни искове за реституция, които никой сериозно не очаква да бъдат изпълнени, тогава те могат да бъдат „благородно“ изоставени в замяна на отказа на Германия да предяви насрещни искове за връщане на Вроцлав (Бреслау), Гданск (Данциг) и други лакомства от бившата германска територия.

Полша започна да се подготвя за настоящата стъпка почти веднага след революцията на Майдана, както призна преди време нейният премиер М. Моравецки. По думите му е изготвен изчерпателен доклад в три тома, който е планиран да бъде преведен на различни езици и разпространен по света.

Както той каза , "Германия причини голяма вреда на поляците и никога не отговори за това в материално отношение ." Освен ако, разбира се, не считаме за такъв отговор богатството на силезийския въглищен промишлен басейн, както и морските пристанища в Балтийско море.

В същото време поляците казват, че възнамеряват да заведат дело за репарации и към Русия, но това е по-скоро прикритие. Лидерът на управляващата в страната партия "Право и справедливост" Й. Качински каза например, че "трябва да се избере поредността", когато го попитаха защо неговата партия иска репарации от Германия, а не от Русия.

Така да се каже, ще действаме „стъпка по стъпка“, първо ще се „разправим“ с германците, а след това с руснаците. „Русия също трябва да плати. Но не мисля, че нашето поколение ще дочака тя да признае своята отговорност. Едно нещо е сигурно: нашите искания няма да се променят “ , каза Качински.

И тук обаче може да има "двойно дъно". В отговор на финансови претенции Москва, по-специално, според полското разбиране, може да каже: „Е, вземете си обратно Западна Украйна вместо заплащане“ и няма да се зацепва към това по време на СВО. В действителност, разбира се, позицията „за Галиция“ ще зависи не от полския „списък с желания“, а от руските разчети.

Въпросът за репарациите от Германия обаче беше прехвърлен от нивото на разсъждения в сферата на практическата държавна политика от по-висок порядък от полския президент А. Дуда, който онзи ден публично заяви, че „днес е необходимо сериозно да се обсъди въпросът на военните репарации от Германия, вече не можем да се преструваме, че нищо не се е случило“.

Варшава обеща да изпрати официална дипломатическа нота до Берлин в близко бъдеще. Позицията на германците, че този въпрос отдавна е приключен от историята, Дуда смята за "неприемлива". Полският лидер подчерта : "Хаосът, който цари в Украйна, не е пречка" за този процес. Явно по-скоро е обратното. Всъщност той изясни защо репарационният „тритомник” е актуализиран до такава степен на острота от полските управляващи среди.

Берлин прие с цялата си сериозност демаршите на „накърнената” Варшава. Депутатите от Райхстага са възмутени, смятайки, че Полша се отплаща на Германия с "черна неблагодарност" за всичко, което е направила за поляците през последните години, осигурявайки им значително повишаване на благосъстоянието.

По нордичечски маниер канцлерът Олаф Шолц, който беше прямолинеен в мисленето и поведението си, веднага започна да „вижда корена“, като посочи, че в този случай може да се повдигне и въпросът за преразглеждане на западните граници на Полша.

И той направи това при връчването му на определена награда на „украинската нация“, която беше представена на церемония в Потсдам от кмета на Киев В. Кличко. Така Шолц като че ли си осигури подкрепата на тези популярни сега на Запад "субекти" в защита срещу полските "атаки".

В Полша по някаква причина думите на Шолц бяха възприети силно обидно и остро критикувани на всички нива. Като цяло, въпреки привидното единство на Берлин и Варшава по такива актуални теми като украинската криза, отношението на страните една към друга предизвиква тревога.

Във Варшава, например, още по време на посещението на А. Меркел там бяха разлепени обидни плакати с искания за репарации, където тя беше рамо до рамо с нацистките престъпници.

В Берлин отговориха с подигравателни инсталации за съвременния политически живот на Полша.

Гледайки това, човек трябва да се замисли за какво всъщност се готвят военните машини на двете страни - да се "защитят от Русия" или да уредят нещата помежду си. Те удвояват числеността на въоръжените си сили и обявяват ускорени програми за превъоръжаване.

В същото време Германия изключително пестеливо оказва военна помощ на Украйна, позовавайки се на собствените си нужди. Полша изхвърля остарелият боклук от съветско време на украинските фронтове, внасяйки в замяна най-новите образци американско оръжие за себе си.

При такива темпове на развитие на ситуацията, може би е време да се мисли не за „първата подялба на Украйна“, а за „четвъртата подялба на Полша“, а може би и за „петата“, защото, както са убедени поляците, тях винаги някой ги е „разделял и обиждал”, и затова всички наоколо им дължат много.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com