По този начин средната цена на януарските фючърси на платформата ICE Futures падна малко под $ 1400, а на спотовия пазар, според Dutch Spot TTF, същият показател беше почти $ 1340, което е почти седем пъти по-високо в сравнение със същия период миналата година.
Собствено, това и трябваше да се докаже: първият етап на преформатиране на европейските енергийни пазари, независимо дали на някого това се харесва или не, беше стартиран.
А цените на газа на спот най-вече са в съответствие с тези в Азия.
А това е принципиално различна ситуация, преди всичко за изключително енергоемката европейска индустрия, която губи очевидните си конкурентни предимства в сравнение с американските и, което е много по-опасно, с южноазиатските си колеги. Което не може да не се отрази на световната икономика като цяло: такива "размествания" не се случват без системна криза, уви.
Въпреки че това, очевидно, още не е история на утрешния ден.
Разбира се, ситуацията на европейските пазари не е много приятна, но засега, за щастие, тя далеч не е катастрофална: северозападният (балтийски, или, ако говорим съвсем цинично, германоцентричен) индустриален клъстер, точно както и по-малко значимите за Европа, но не по-малко разумно мислещи Сърбия и Унгария например се чувстват доста защитени благодарение на "дългите контракти" с руския "Газпром". При които цената на газа се изчислява в обвръзка с формулата за цената на петрола.
Но тук си струва да припомним, че, първо, дори при дългосрочни договори, сега се взема предвид корекцията на спот цените, макар и с забавяне във времето. Това означава, че ехото от ценовото рали рано или късно ще догони и германците, и унгарците. И още как.
И второ, недостигът на енергия някак изведнъж се оказа глобален и дългосрочен фактор. И за съжаление тук проблемът не може да бъде решен чрез изравняване на спотовите цени на газа на европейските и първокласните пазари на Югоизточна Азия.
Дори, да речем, незабавното пускане на изградения Северен поток 2, чието сертифициране се отлага, очевидно, до лятото, няма да може окончателно да го реши. Отлагане, срещу което, между другото, самият руски Газпром също не възразява особено: за тях като цяло ситуацията вече е близка до идеалната и няма смисъл да я „подобряват“.
Всъщност, повече за това по-долу.
А сега междувременно – за основните бенефициари от сегашните страшни събития на континенталните енергийни пазари, които тихичко се превръщат не в креативни британски финансисти и брокери, а в сурови немски индустриалци и енергетици. Е, които, разбира се, също не са бели и пухкави. И не се свенят нито от търговска печалба, нито от банални спекулации: как продаваха руския газ от хранилищата си на поляците на 3-4 пъти по-високи цени по реален реверс при пиковите цени - беше прекрасна и не по-малко поучителна гледка.
Но сериозно, ако просто съберете капацитета на съществуващия газопровод Nord Stream и наскоро завършения и вече измъкнал се от преките санкции на САЩ, газопровод Nord Stream 2, ще получите точно 110 милиарда кубически метра годишно (всъщност, възможно е и повече, до 130 милиарда кубически метра, ако се ускори изпомпването, но това не е толкова важно).
Което е доста сравнимо с украинската ГТС в не най-лошите й години. И ако добавите и Турски поток там, тогава това ще бъде повече и от най-добрите й години, но това е съвсем друга история.
Е, защо мислите, че при такъв сценарий новата, вече базова транзитна страна няма да започне да установява своите правила на играта на пазара? След като е положила такива усилия за да преформатирате този пазар под себе си? И както стана в епохата на Меркел, заради това е готова дори да отиде на известен конфликт с политическия си отвъдокеански надзирател?
Ами да.
Немците като цяло, ако изнесем от скобите радостно галопиращата творчески-политическа общност от всякакви „зелени“ и „дъгови“, винаги са били смятани сред сериозните хора за доста силни и изключително корави играчи. А това, че истинската им цел е – да, засега само икономическото – господство в Европа – е някак глупаво да не се съобразяваме с това, извинете.
Тук е достатъчно да си припомним как доста дръзко Бон първо смаза Берлин, а след това и всички останали „млади източноевропейски демокрации“, понякога действайки дори не на ръба, а отвъд ръба на приличието. Попитайте например унгарците и още повече българите какво стана със земеделието и преработващата промишленост на селското стопанство, което навремето беше почти образцово за страните от социалистическия лагер.
А сега селскостопанската преработка просто я няма.
Тя беше просто унищожена и понякога с доста варварски методи: защо германците трябва да имат конкуренти, извинете ме, че и да ги плодят? Особено в толкова чувствителна зона.
А що се отнася до скачащата "зелено-дъгова публика", тя също не трябва много да си разиграва коня - ще я сложат на място, освен това старшият отвъд океана даде да се разбере, че ще си затвори очите за това. И големият бизнес просто започва да се отегчава от тази лудница.
И сега генералният секретар на управляващата СДПГ Кевин Кюнерт в интервю за Reuters казва за „Северен поток 2“: „Този проект беше планиран и насърчаван дълго време, многобройни опасения бяха претеглени и взети под внимание“ ( ! ). Добавяйки буквално, че газопроводът "всъщност фактически вече е в мрежата" и остават да бъдат решени само отделни "правни въпроси".
Е, собствено това следваше да се докаже. Вероятно е време да се спре да се върти опашка, а да се признае най-простото нещо: „Северен поток 2“ е преди всичко немски проект, второ е паневропейски проект и едва на трето място е руски проект. За руснаците това е просто увеличение на допълнителния обем на и така рекордно високите продажби - нещо, разбира се, приятно, но изобщо не жизнено необходимо, особено в настоящата среда.
Сега нека се опитаме да обясним защо.
Въпреки че всъщност тук дори няма какво да се говори: руският президент Владимир Путин е казал всичко за това няколко пъти и съвсем образно, при това той е доста авторитетен в този смисъл. Постановката на задачите е проста: приоритетите на работата на Газпром за следващия период са вътрешните пазари и техният растеж (само си припомнете продължаващата газификация, например, това е, на официален език, „формирането на постоянно растящо вътрешно търсене“).
А известното, бихме казали, „ново развръщане на изток“? И в никакъв случай, извинете ме, не е случайно, че Западът вече не е разтревожен от сертифицирането на Северен поток 2, а от внезапния реален напредък на проекта „Силата на Сибир-2“,- това е газопровод, който е проектиран от доста дълго време между находищата на Западен Сибир (това е важно) и Синдзян-Уйгурския автономен район в западната част на Китай. Прогнозният капацитет на „Сила Сибири – 2“ е 50 милиарда кубически метра синьо гориво годишно.
Обявената планирана дата за започване на реалното строителство на новата магистрала е 2024 година.
И е много ясно защо европейците са толкова загрижени за това: ако първата Сила на Сибир имаше за ресурсна база находищата на Източен Сибир, то Силата на Сибир - 2, роден преди години като газопровода „Алтай“, е, извинете ме , с газ от Ямал. Тоест от основната ресурсна база за почти една трета от доставките на газ за Европа.
Тук и най-спокойните ще започнат да се притесняват по малко.
Освен това започват да се появяват известни съмнения дали многострадалният Северен поток 2 изобщо не е последният за самите руснаци голям газопровод към Европа.
И те вече няма да строят нищо подобно, дори и много силно да ги помолят за това. Защото концепцията, виждате ли, се е променила.
И ако се съди по настоящите тенденции, ще трябва да ги помолят...
Затова, собствено, руснаците вече за никъде особено не бързат.
Просто наблюдават, с интерес.
А европейските пазари, изглежда, ги чакат доста интересни и доста бурни времена, германците охотно ще ги създадат за всички: на „голямата енергийна дъска“ играта просто преминава в мителшпил. И в тази ситуация, както Северен поток 2, така и Силата на Сибир - 2, с цялото ми уважение към тези проекти, не са смисълът на играта, а само значими, но доста проходни фигури на тази огромна дъска.
Превод: ЕС
