/Поглед.инфо/ Темата за дълговете на страните-членки на ЕС стана актуална през последното десетилетие. Започнаха да говорят за европейската дългова криза, която засегна периферните страни на ЕС (Гърция, Ирландия) през 2010 г., а след това се разпространи в други страни, предимно тези от еврозоната. Кризата беше причинена от положението на фалит на Гърция на пазара на държавните облигации през есента на 2009 г.
Ето ги суверенни дългове на държавите-членки на ЕС в края на 2019 г. (млрд. долари): Италия - 2.697.8; Франция - 2.664.6; Германия - 2.298.3; Испания - 1.330.9; Белгия - 523.0; Холандия - 441,8; Гърция - 370.6. Членките на ЕС извън еврозоната имат по-малко държавен дълг. Например, Полша има 274,9 милиарда, Унгария 105,1 милиарда долара.
Гърция държи европейския рекорд по относителни нива на дълга повече от десет години. В края на 2019 г. стойността на държавния дълг спрямо БВП е 176,6%. Гърция е последвана от (%): Италия - 134.8; Португалия - 117,7; Франция - 98,1; Испания - 95.5. Премахването на прекомерната дългова тежест и предотвратяването на банкрута по държавния дълг е постигнато чрез преструктуриране на дълга. Тоест, част от дълговата тежест е премахната, за която притежателите на дълговите ценни книжа на съответните страни доброволно се съгласяват. Основните притежатели на такива ценни книжа са банки, фондове и други институционални инвеститори на държавите-членки на еврозоната. Кризата с европейския дълг беше преодоляна и с помощта на заеми и финансова помощ чрез МВФ, ЕЦБ, ЕК и Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ).
В края на ХХ век ЕС създаде своя Централна банка (ЕЦБ) и все още няма свое общоевропейско министерство на финансите. Има само оскъден европейски бюджет, който Европейската комисия наблюдава. Европейският седемгодишен бюджетен план за 2014-2020 г. вече приключва. Планираният седемгодишен бюджет е под един трилион евро, което е около 1% от общия БВП на страните членки на ЕС. Мисля, че реалният размер на бюджетните разходи и приходите на европейската хазна ще бъде още по-малък. През февруари 2020 г. беше свикана извънредна среща на върха на ЕС за обсъждане на бюджета за 2021-2027 г. Във връзка Брекзит се оказа проблематично изготвянето на бюджет дори в обема на бюджета от предишния седемгодишен план. Нещо повече, допълнителни проблеми сполетяха и Брюксел. Първо, Лондон категорично отказа да плаща големи суми задължения и задължения, свързани с напускането на ЕС. И Брюксел много се надяваше с помощта на тези пари поне частично да затвори дупката в европейския бюджет, възникнала заради Брекзит. Второ, от края на февруари европейската икономика беше разрушена от коронавируса и бяха нужни огромни нови пари, за да поддържа икономиката на повърхността.
Първият източник на пари е ЕЦБ, която започна да произвежда нови евро с помощта на печатница. През март ЕЦБ обяви програма за обратно изкупуване на пазара на активи в размер на 750 милиарда евро. Съответно паричното предлагане в евро трябва да се увеличи със същата сума.
На 17-21 юли в Брюксел се проведе поредната среща на високо равнище на ЕС - първата след карантината. Основният въпрос в дневния ред отново беше бюджетът на ЕС за 2021-2027 г. Веднага се появиха остри противоречия. Страните, наречени "северната група" (Швеция, Дания, Финландия, Австрия, Холандия) категорично отказаха да дадат ръка на страните от "южната група" (Италия, Испания, Португалия, Гърция), както и на "източната група" (Полша, Унгария) и т.н.). При такава острота на противоречията не може да се говори за единно европейско министерство на финансите. Медиите съобщават, че на срещата е постигнат разклатен консенсус за размера на европейския бюджет - 1,074 милиарда евро, но още на 23 юли Европейският парламент отказа да одобри този бюджет, заявявайки, че съкращаването на бюджета противоречи на целите на Европейския съюз.
Може би най-интересното нововъведение, прието от последната среща на високо равнище на ЕС, е антикризисният план на ЕС от следващото поколение за 750 милиарда евро, който се роди в ожесточена борба. Планът предвижда помощ за страните, които са най-засегнати от коронавирусната икономическа криза; парите ще бъдат концентрирани в специален фонд за възстановяване, който ще бъде контролиран от Европейската комисия. Като се вземат предвид прогнозния седемгодишен бюджет и размера на фонда за възстановяване, общият размер на финансовата помощ в ЕС през 2021-2027 г. трябва да възлиза на 1,8 трилиона евро. Проектът за антикризисен план беше предложен от Германия и Франция. Първоначално проектът предвиждаше парите на фонда да се предоставят на най-засегнатите страни изключително под формата на безвъзмездни средства. Въпреки това, под натиск от "северната група", те най-накрая се договориха за следното: 390 милиарда евро ще бъдат отпуснати под формата на безвъзмездни средства (субсидии), а останалите 360 милиарда евро - под формата на заеми. Крайният срок за падежа им е 2058. Германският “Цайт беше скептично настроен към идеята за създаване на такъв фонд. Германия трябваше да бъде на страната на „северната група“, но Меркел застана на страната на „южната“ и „източната“ групи. За да демонстрира европейска солидарност, Брюксел посегна на остатъците от суверенитета на европейските държави. Германия и някои други богати страни (същата "северна група") ще спонсорират бедните съседи. Европейският съюз се превръща в голям общински апартамент. Никой от Брюксел не попита германците дали искат да действат като благодетели през целия си живот за повечето други страни. Решението на последната среща на високо равнище на ЕС е да потъпка остатъците от европейската демокрация, пише”Цайт”.
След края на срещата се появиха някои подробности относно антикризисния план и фонда за възстановяване. Оказва се, че фондът трябва да се формира не за сметка на вноските на страните-членки на ЕС, а чрез пускане на дългови ценни книжа на финансовия пазар. За цялата стойността на фонда, т.е. 750 милиарда евро, eкспертите и журналистите казват, че поставянето на ценни книжа ще се извършва за пет години, средно 150 милиарда евро годишно. Това е повече от двойно очакваното нетно предлагане на германски облигации през 2020 г. Ценните книжа на възстановителния фонд ще имат статут на инструменти за държавен дълг - същите като например облигациите на американските или германските хазни.
Подобни новини повдигат редица въпроси. Много европейски политици са възмутени от решението на срещата, считайки, че фондът за възстановяване с дълговите му ценни книжа е незаконна институция. Нито ЕК, нито ЕС като цяло са институции с атрибути на суверенна държава. На какво основание ще емитират дългови ценни книжа със статут на държавни суверени? Оказва се, че Германия ще поеме задължения (действа като гарант) за пари, които нямат нищо общо с бюджета ѝ и не се контролират от нейния парламент. Европейската комисия със своя фонд за възстановяване се превръща в квази-държава, която може да действа автономно от държавите-членки на ЕС.
Разбира се, някои от институциите на Европейския съюз практикуват емитиране на собствени дългови ценни книжа. Брутните годишни емисии от Европейската инвестиционна банка, ЕС, Европейския фонд за финансова стабилност и Европейския механизъм за стабилизация са средно 67 милиарда евро годишно през 2015-2019 г. Това е несравнимо по-малко от това, което възстановителният фонд планира да издаде. Освен това ценните книжа на тези институции имаха някои характеристики, които не позволяват да бъдат наречени аналози на държавния дълг.
Членът на ръководството на партията "Алтернатива за Германия" Алиса Вайдел заяви: "Настъпи окончателното грехопадение на Европа. Така нареченият възстановителен фонд е незаконен. Европейският съюз поема дългове, без да притежава атрибутите на държава или висш финансов орган. Германия ще заема пари, които са извън контрола на парламента и бюджета ”.
Облигациите на фонда на Европейската комисия ще станат съвместни и няколко задължения на целия Европейски съюз, а не на отделни държави-членки. А финансовите експерти, които не са много смутени от нелегитимността на новите дългови ценни книжа, обръщат внимание на потенциалното им предимство - надеждността. Те казват, че ще могат да се конкурират с ценните книжа на САЩ, които се считат за най-популярните инструменти на финансовия пазар.
Експертите оценяват, че ценните книжа на фонда ще имат най-високата оценка за надеждност - AAA. Нека ви припомня, че днес толкова висок рейтинг в ЕС има дългът само на една държава - Германия. И каква може да бъде доходността на новите ценни книжа? Доходността по 10-годишни облигации в Германия, която се счита за консервативен актив, е около минус 0,45%, а по-рисковите облигации в Италия - около плюс 1,1%. Според експерти дългът на ЕС може да има междинна стойност - някъде минус 0,25%. Общите европейски облигации могат да станат по-привлекателни за инвеститорите от американските трежърис и ценните книжа на отделните държави-членки на ЕС. Търсенето на новия финансов инструмент може да се окаже толкова голямо, че ЕС ще се изкуши да увеличи лимита на емисиите за фонда за възстановяване. Много е вероятно Европейската централна банка да играе главната роля при закупуването на общоевропейските. Тя, както казах, включи печатницата с пълен капацитет, изкупувайки предимно дълговите ценни книжа на страните-членки на еврозоната. И когато се появят общите европейски документи, ще ги погълне с голям апетит. Идеята за общоевропейско министерство на финансите като "естествен партньор" на ЕЦБ все още не е получила подкрепа от ЕС, но е възможно такъв партньор да бъде възстановителният фонд.
И тогава Европа ще направи поредната стъпка към укрепване на наднационалната надстройка, която отслабва централните банки и министерствата на финансите на страните-членки на ЕС.
Послепис: Най-изненадващото е, че в многобройни материали и коментари за създаването на европейски фонд за възстановяване, аз никъде не намерих отговор на най-важния въпрос: как ще се обслужва и погасява дългът на този фонд? В крайна сметка се предполага, че повече от половината от всички събрани средства на фонда се разпределят под формата на безвъзмездни средства и субсидии. Една от версиите на отговора: обявената сума от 750 милиарда евро е само началото; фондът ще нарасне над определената сума, а следващите милиарди и десетки милиарди ще бъдат издадени на държавите-членки на ЕС изключително под формата на заеми. С течение на времето всички държави-членки на ЕС ще трябва да се хранят изключително от ръцете на наднационални институции - ЕЦБ и фонда за възстановяване.
Превод: В. Сергеев