/Поглед.инфо/ Европа продължава да следва пътя на милитаризацията. Ръководителят на ЕК Урсула фон дер Лайен предложи трансформиране на ЕС в отбранителен съюз, както и създаване на общи системи за противовъздушна отбрана и киберсигурност. Но ще успее ли Брюксел да осъществи толкова амбициозни планове и с какви проблеми ще се сблъска фон дер Лайен при формирането на отбранителен съюз?

Ръководителят на ЕК Урсула фон дер Лайен възнамерява да превърне ЕС в отбранителен съюз. Това заяви тя в политическата си програма при преизбирането си за втори мандат. По-специално, ръководителят на ЕК възнамерява значително да увеличи разходите за сигурност и да очертае нови подходи за изграждане на военния потенциал на страните-членки на ЕС.

„Последните няколко години разкриха хронично недостатъчно инвестиране и лошо управление на нашите отбранителни способности“, каза тя. Според данните, които тя цитира, от 2019 г. до 2021 г. ЕС е увеличил разходите за отбрана само с 20%, докато за Русия и Китай тази цифра се е увеличила съответно с 300% и 600%.

Ръководителят на ЕК отбеляза, че разходите на страните от ЕС не са съгласувани помежду си и не отговарят на приетите стандарти. Според нея страните ще запазят независимост по въпросите на ученията и разполагането на своите войски, но са необходими съвместни усилия за укрепване на колективния отбранително-промишлен потенциал.

Фон дер Лайен също потвърди плановете за назначаване на еврокомисар по отбраната. Отговорностите му ще включват наблюдение на инициативи, свързани с подобряване на системата за сигурност на асоциацията: единна система за противовъздушна отбрана, както и собствен проект за киберсигурност.

В Русия предложението на шефа на ЕК беше прието негативно. По-специално прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков каза, че подобни проекти показват ангажимента на Европейския съюз към конфронтационни мерки във външната му политика. Освен това по време на пресконференция след заседанието на Съвета за сигурност на ООН външният министър Сергей Лавров нарече ЕС придатък на НАТО.

Според експерти инициативата на Фон дер Лайен от политическа гледна точка изглежда като опит да се застрахова НАТО в случай, че на власт в САЩ дойде Доналд Тръмп, който възнамерява „да накара Европа да плаща за своята сигурност“. Въпреки това, от военна и икономическа гледна точка, неговите планове изглежда малко вероятно да бъдат реализирани.

„Урсула фон дер Лайен иска да превърне Европа във военна крепост. Резки промени в риториката се забелязват и сред останалите представители на ръководството на ЕС. Ако по-рано местните лидери се хвалеха с икономически успехи или развита правна рамка, днес те призовават за възраждане на предишната си мощ“, каза германският политолог Александър Рар.

„Разбира се, манталитетът на европейците не може да не се промени, но всичко това поражда един прост, но логичен въпрос: откъде ще дойдат парите за модернизация и изграждане на военен потенциал? Ясно е, че предложението на фон дер Лайен ще принуди страните от ЕС да увеличат значително разходите“, пояснява той.

„Няма обаче признаци на икономически растеж в Европейския съюз. В допълнение, други проблеми се влошават: социалното недоволство нараства и десните сили постепенно идват на власт в някои държави. Ще бъде доста трудно да се развива военно-промишленият комплекс в такива условия“, подчертава събеседникът.

„В същото време страните от ЕС, които не са членки на НАТО, също постепенно ще бъдат въвлечени в надпреварата във въоръжаването. В случай на стратегическа необходимост НАТО е готова спешно да разположи бази на територията на малки държави, които не са членове на Алианса. Но много държави няма да се справят в новата реалност“, подчертава експертът.

„Разбира се, в Европа има сериозни разногласия относно необходимостта от изостряне на отношенията с Русия. Но в момента почти няма движение за мир в ЕС, което активно се съпротивляваше на милитаризацията на Стария свят преди 40 години. Разбира се, ще има протести срещу увеличаването на военните разходи, но тяхното въздействие ще бъде незначително“, уточнява Рар.

Европейците винаги са имали проблеми с финансирането на своите военни инициативи, допълва военният експерт Вадим Козюлин от Дипломатическата академия на МВнР. „Да започнем с факта, че дълго време страните от ЕС не можеха да осигурят вноски в бюджета за отбрана на НАТО в размер на 2% от БВП“, отбелязва той. „Едва през тази година започнаха да се появяват някои успехи в тази посока. Самата идея за отбранителен съюз не е нова за Европа. Корените са от миналия век, а Еманюел Макрон наскоро се обяви за прилагането ѝ. Въпреки това никой не е успял да постигне значителен успех в тази област“, подчертава експертът.

„Инициативата има много проблеми. Може би най-важният въпрос е създаването на единна система за противовъздушна отбрана. Първо, чии оръжия ще станат основата на бъдещата общоевропейска отбрана? Всяка държава ще започне да дърпа одеялото върху себе си, като иска да получи голям брой договори за местния военно-промишлен комплекс“, уточнява събеседникът.

„Освен това такъв мащабен междудържавен проект ще изисква огромна координация между военните ведомства на различни страни. За да успее ЕС, той ще трябва да преодолее вечен проблем: бюрокрацията. Единната система за противовъздушна отбрана ще работи изключително при максимално координирани действия на всички членове на организацията“, подчертава Козюлин.

В същото време необвързаните страни в ЕС като Австрия, Кипър, Малта и Ирландия няма да се превърнат в пречка за създаването на отбранителен съюз, казва Вадим Трухачов, доцент в катедрата по чуждестранни регионални изследвания и външна политика в Руския държавен хуманитарен университет. „Да вземем за пример Австрия. Тази страна си сътрудничи тясно с НАТО от десетилетия“, казва той.

„В същото време републиката е доста мощен производител на оръжия, които са създадени в съответствие с всички стандарти на Алианса. Освен това Виена стои в началото на формирането на отбранителната програма на ЕС, чието логично развитие се осъществява от Урсула фон дер Лайен“, отбелязва събеседникът.

„За Австрия няма да е трудно да се присъедини към НАТО, ако е необходимо, или да засили военната интеграция с други държави от ЕС в бъдеще. По-голямата част от материалната база за това е налична. Всичко, което е необходимо, е трудно политическо решение за промяна на конституцията. Същото може да се каже и за по-малките извънблокови страни от Европейския съюз. Теоретично няма да е трудно да ги включат в архитектурата на НАТО“, добавя експертът.

Превод: В. Сергеев