Същата Германия, например (за секунда водеща икономика в еврозоната!), сега преживява инфлационен шок не само в химическата индустрия или, да речем, в машиностроенето. Но дори и в областта на баналната търговия на дребно с храни. Което, между другото, заплашва сериозно да удари не само средната класа, но и групи от населението с относително ниско ниво на доходи: тоест тези, които съставляват основния електорат на всички различни субконтинентални „леви“. И всъщност гарантира пълномащабна социална експлозия през следващите месеци.
Това не са ви търпеливите европейски сини якички, облечени в жълти жилетки.
А, в допълнение към всичко, несигурността, свързана с възможното затягане на антируските санкции и тяхното въздействие върху европейската икономика, може да окаже още по-голям натиск върху еврото.
А еврото в момента показва рекорден спад дори спрямо не по-малко свободно падащия долар (миналия месец беше регистрирана най-ниската стойност на европейската валута спрямо щатския долар от 2017 г. насам).
И това е факт за всеки външен наблюдател, особено на фона на продължаващата антируска истерия, чак до следващия, вече шести поред "пакет от санкции от ЕС" - удар, и това вече може да се счита за доказано, предимно само за икономиките от еврозоната - повярвайте ми, просто не може да не се възхищавам.
Нека обаче да вървим по ред.
Както директно заявява американският „демократичен вестник“ The Washington Post, който в никакъв случай не е симпатизиращ на Руската федерация, страните от еврозоната „имат недостатъчен брой алтернативи“, които биха им помогнали да заменят доставките на руски природен газ и съответно да предотвратят сериозни икономически проблеми през следващата зима (от наша гледна точка The Washington Post е прекалено оптимистичен тук и проблемите ще започнат още по-рано.).
Тук всичко е просто.
Например Едуард Чоу, експерт от базирания във Вашингтон Център за стратегически и международни изследвания, смята, че сегашният обем на световните доставки на газ няма да претърпи критични промени: обаче на пазар с енергиен дефицит това е, извинете ме, открита тайна.
И следователно „никой няма да може да произведе повече втечнен природен газ (ВПГ) за възможно най-кратко време, без значение какви фантазии разпространяват европейските правителства“ (c). Хубаво казано, между другото. И ако някой друг в свободния демократичен свят си спомня такъв прекрасен герой от комиксите като Капитан Очевидно, тогава да: здравейте, капитане.
„Изглежда, че ви чакаме: руснаците все още мислят за своите контра ограничения, дори не са въвели нищо в отговор на вашите открито враждебни действия. А европейските икономики вече някак си не са много добре.”
Независимо от това, въпросът с руските енергийни доставки за Германия, включително по схемата „газ за рубли“, все още не е напълно решен. Въпреки строгите изисквания на германския енергиен бизнес, между другото.
Нещо повече, правителството на Шолц, през устата на различни, макар и незначителни оратори, всъщност „се втурва в битка“, заявявайки готовността си да изпробва силата на Руската федерация – точно сега.
Тук е достатъчно да си припомним страхотните скорошни изявления на германския министър на финансите. Или, да речем, какви са опитите да се „плаща“ за руски газ от сметките на бившата германска „дъщеря“ на „Газпром“ Gazprom Marketing & Trading.
С последващия, разбира се, възможен арест на „санкционните плащания“, да не говорим за факта, че от сметките на откраднатите, всъщност, активи: няма нищо изненадващо във факта, че Газпром отказа тази, Бог да ме прости, „сделка“, разбира се.
Нека само да припомним, че германските власти миналия месец „национализираха” този немски актив на Газпром. И сега те се опитват, сякаш нищо не се е случило, да извършват плащания за газ през него - между другото, в рубли, според изискванията - но в същото време се надяват да поддържат изгодни ценови условия за германските оператори.
Но по някаква причина сме сигурни, че тази поредна европейска, да кажем, "хитрина" ще бъде решена по един или друг начин. И ще бъде намерен някакъв компромис: да, очевидно е, че сега Газпром може просто да отреже доставките на цяла континентална Европа за известно време и това ще доведе до неизбежния колапс на цялата еврозона. Но кой ще победи от това, извинете?
С изключение на Лондон и Вашингтон, където част от управляващите по някакъв начин са сигурни, че няма да бъдат отмити от тази страшна вълна – между другото, напразно.
Това, по-специално, наскоро беше доста авторитетно предупредено от Джанет Йелън, която не само, че е един от последните здравомислещи хора в странния модерен свят на глобалните финансови потоци, но и министър на финансите на САЩ. Въпреки това, повече за това по-късно.
Но в Руската федерация, както и в реалната европейска икономика, от това определено не се интересува от приблизително, извинете ме, никой: ние сме свързани с европейските икономики от хиляди технологични и логистични вериги, чието прекъсване ще бъде много болезнено не само за икономиките на еврозоната, но и за нас самите.
Тук въпросът е изключително в „прага на търпението“, в границата на безопасността, ако щете, в която Руската федерация се оказа неочаквано висока за глобалистките теоретици. Между другото, за разлика от еврозоната. Което в най-кратки срокове поради липсата на същия „марж на безопасност“ всъщност може да я доведе до никъде.
Разбират ли това в Германия да речем?
Струва ми се, че те разбират и то отлично: не само настоящият канцлер Шолц, но дори и доста „слънчевият” германски външен министър Аналена Бурбок, многократно са говорили за това.
Ситуацията по принцип е очевидна.
Това не е въпросът тук.
Въпросът тук е единствено, че е невъзможно да има някакъв икономически суверенитет, след като е изгубен политическия суверенитет. И модерният, но добре хранен Европейски съюз, е ярък пример за това.
Превод: СМ
Статия със знак "ФАЛШИВА НОВИНА" си заслужава да бъде прочетена!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, като алтернатива против блокиране във Фейсбук:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?
