/Поглед.инфо/ Европейският съюз най-накрая реагира на протестите в Беларус и тяхното насилствено потискане. Лидерите на страните от ЕС се събраха зад мониторите, казаха няколко големи думи и наложиха санкции срещу Александър Лукашенко и неговите привърженици. Не е изненадващо, че европейските активисти за правата на човека и белоруските протестиращи бяха недоволни от тази реакция.

Ситуацията в Беларус се променя в полза на Александър Лукашенко. Залогът на протестиращите на блицкриг не успя - президентът не само се съпротивлява, но и успя да мобилизира някои от своите привърженици. В същото време липсата на харизматично ръководство и тактиката на опозицията за сваляне на Батька на сила (без предателство на елитите и пасивността на силите за сигурност, както беше в Украйна), както и акцентът върху антируския характер на промените (чрез състава на Координационния съвет на опозицията и програмата на Тихановская, водят до задъхването на протеста.

Протестиращите нямат надежда, че той ще бъде подпомогнат от администрацията на Лукашенко. Батька отказва да седне на масата за преговори и по този начин да легитимира самоназначения съвет за координация, като предлага вместо да измисля портфейли в кабинета, да вземе в ръце метли и лопати.

Единственият шанс е заряд отвън. Активистите се надяваха, че ще бъдат категорично и недвусмислено подкрепени от ЕС, който отглежда белоруската опозиция и в чиито интереси тя всъщност работи.

Отбелязаха се

В сряда трябваше да се проведе среща на високо равнище на ЕС, на която Европа може да наложи строги санкции срещу Лукашенко, да обяви морална и материална подкрепа за протестиращите и също така да постави ултиматум (подкрепен от заплахи) на Владимир Путин с искане за ненамеса в белоруските дела. Срещата на високо равнище се състоя. Резултатите му обаче бяха разочароващи за белоруската опозиция.

Да, на срещата бяха казани силни думи на подкрепа. Европейският съюз обяви, че вече не смята Лукашенко за президент на Беларус. „Изборите на 9 август не бяха нито честни, нито прозрачни. Ние не признаваме резултатите от изборите, обявени от белоруските власти “, заяви председателят на Европейския съвет Шарл Мишел.

Той също така обяви въвеждането от страна на Европейския съюз на лични санкции срещу „значителен брой хора, отговорни за бруталността, репресиите и изборите. Точният им списък ще бъде публикуван по-късно.

Освен това, най-вероятно, държавите-членки на ЕС ще наложат лични санкции на национално ниво, които (ако става въпрос, например, за забрана за влизане) ще се прилагат за целия Европейски съюз. Така Александър Лукашенко също е в литовския черен списък от 32 души. Проблемът е, че тези лични санкции няма да причинят особени неудобства за белоруския елит.

Първо, защото местните служители по сигурността и представители на органите, свързани с президента, едва ли ще рискуват да посетят европейските страни сега.

Второ, както правилно пише „Дойче веле“, „Лукашенко е израснал в условията на санкции. Забраната за влизане в страни от ЕС не означава нищо за президента, който лесно може да прекара ваканцията си в руския Сочи “.

Санкциите срещу белоруската икономика щяха да бъдат много по-сериозни, но те не бяха подкрепени от редица държави. По-специално от Полша.

Що се отнася до помощта на протестиращите, ЕС стана щедър и им отпусна цели 53 милиона евро, които ще отидат директно в ръцете на организации и нуждаещи се лица, тоест заобикаляйки белоруските власти. Вярно, че 94% от разпределената сума (тоест 50 милиона) ще отидат за подпомагане на „бизнеса и здравната система на страната, засегната от коронавируса“.

Жертвите на насилие от страна на белоруските власти ще получат само около 2 милиона евро. Като се има предвид, че към 13 август в страната са задържани около седем хиляди души, а освен тях хиляди протестиращи (надишали се със сълзотворен газ, пребити от силите за справяне с безредиците) също ще се присъединят към броя на "жертвите", резултатът е мижава сума на глава. Още милион евро ще бъдат изразходвани за подкрепа на „независимите медии“, тоест главно за заплатите на поляците и литовците, откъдето сега излъчват тези „независими медии“.

Допряха се до границите

Каква е причината за такава скромна реакция? Според някои експерти ЕС се страхува да не прекали. Той смята, че твърде строгите санкции ще изплашат Лукашенко и ще го тласнат към Русия.

Вече се почувства толкова смел, че дори пренебрегна обажданията на Ангела Меркел - лидерът на Европейския съюз каза, че тя се е опитала няколко пъти да се свърже с Батька, но той отказва да говори с нея. Той предаде през Путин, че ЕС не трябва да се меси в белоруските дела.

Разбира се, този страх не би съществувал, ако ЕС беше сигурен, че подкрепеният от него белоруски протест може да събори Батька и да доведе лидерите, необходими на Брюксел за власт в Минск. Европа обаче разбира, че това няма да се случи. И има няколко причини за това: тактическа, стратегическа и глобална.

Тактически протестът започна с фалстарт. Да, Западът чрез Полша и балтийските държави култивира белоруската опозиция в продължение на много години, но до момента на настоящите протести тя все още не беше дорасла до необходимото ниво - възможността за организиране на преврат. В нея няма ярки харизматични лидери, няма организационна структура, не се формира силов блок и най-важното - не е изграден общ „правилен идеологически заряд“.

За западните страни протестът, в която и да е постсъветска държава, има смисъл само като инструмент за промяна на геополитическата ориентация на тази страна, като инструмент за превръщането ѝ в част от антируския проект, а у белорусите (въпреки всички усилия на Запада и Александър Лукашенко, който му помага), русофобията не можеше да бъде култивирана.

В резултат на това, веднага щом западните страни се опитаха да формализират широкия белоруски протест като антируски (чрез създаването на един и същ координационен съвет с русофобския интелектуален и идеологически блок), протестът започна да се разпада.

От стратегическа гледна точка Западът е изправен пред границите на своите възможности, определени от Русия. Съвместният опит за разрешаване на кризата в Молдова не стана за Путин основание да преговаря със западни партньори в конфликта с Беларус, а противоречията от последните месеци между Москва и Минск не станаха причина Кремъл да предаде Беларус на Европейския съюз.

Русия ясно е научила уроците на украинския Майдан и вече не вярва, че местните протести, насочени от западните сили (дори и да имат вътрешнополитически основания и са оправдани в исканията им), не застрашават руските интереси.

Опозицията може да бъде отгледана , човек може по някакъв начин да постигне споразумение с Русия, но ЕС не може да се измъкне от глобалната пречка по пътя на организиране на цветната революция в Беларус и други постсъветски страни. И тази пречка се нарича "украински Майдан".

Не е достатъчно просто да се направи революция, а е необходимо след нея да се осигури компетентно „съпровождане“ на новите власти, което ще гарантира превръщането на страната в „маяк на свободата и демокрацията“. Маяк, който ще създаде много повече проблеми на руската политика, отколкото агресивен и саморазпадащ се антируски проект, в какъвто се превърна Украйна.

Белорусите видяха какво е станало и разбраха, че превратът може да доведе собствената им страна по същия път. В резултат няма да получи свобода, просперитет и демокрация, а опустошение и нова социална и политическа реалност. Реалност, в която плурализмът на мненията се наказва, а заставането на държавниците с изпъната ръка в поздрав се оказва нещо естествено, нормално и дори безспорно.

Превод: В. Сергеев