/Поглед.инфо/ В един от извънредните си репортажи в популярния медиен пул „Велтвохе“ известният швейцарски журналист Роджър Кьопел заяви наскоро: „Швейцарци, пазете се от Европейския съюз!“ А по-нататък, както всякога, журналистът се обоснова, но не му беше трудно.

Поводът за призива е продиктуван от сегашната политиката на Швейцария, в ежедневието на която вече се забелязват симптоми на, откровено казано, ерозия на прословутия, общоизвестен и популярен статут на страната като най-неутралната нация в света. Това че започнаха да си модернизират армията е повече от нормално за една високо развита икономическа страна. Заедно с това обаче все по-активно започнаха да се включват в подкрепата за Украйна и то във военния й аспект. Отскоро в противоречаща на всякаква банкова практика управляващите се включиха в дискусия за това, какво и как може да се вземе от руските авоари в швейцарските трезори. Което е директен удар върху имиджа на страната и банковите й позиции, които от векове са се подчинявали на едни и същи принципи на необвързаност и неутралност, да не говорим, за всеизвестната гаранция на банковите влогове там. Външният министър на Швейцария няколко пъти полуофициално, дори лично рискувайки живота си посети Киев за да прегърне на място изстрадалия украински президент и да подчертае решимостта на Швейцария да подкрепя борбата му срещу Путин. Ако това го наблюдаваме в политиката на страни от Европейския съюз, няма да обърнем кой знае какво внимание, но става въпрос за Швейцария. И тук почва на човек да му става малко кривичко, защото явно останаха далеч онези времена, когато и в най острите, жестоки, унищожителни конфликти на войните в Европа Швейцария беше оплотът на неутралността. Явно вече са налице симптомите в политиката на Швейцария, за които говори Кьопел и които подсказват, че вече и тя се е заразила от онова, което върши Европейския съюз.

В Швейцария без въоръжено око се вижда, че проблемите на европейската икономика вече се отразяват на живота там. В ежедневието на швейцареца започнаха да се появяват грижи, които до този момент му бяха непознати. Животът на швейцареца по принцип винаги е бил подреден по начин той да се чувства защитен точно чрез икономиката на своята страна. Не случайно нивото на живота в Швейцария както и на други подобни страни от този вид като например Лихтенщайн, който си е част от Швейцария де факто, и Люксембург е такова, че икономически поддържа една баражна система, която защитава страната от процесите на инфлация, на настъпващата разруха и на прочие сътресения в световната икономика. Това, за съжаление, вече е минало. В момента животът в Швейцария започва да носи същите белези на инфлацията и поскъпването, каквито ги има и в Европейския съюз. Тоест тази икономическа бариера, която да защити швейцарците от проблемите на останалите страни, членове на Европейския съюз започна да поддава и през нея на поток навлизат най-неприятните тенденции в развитието на икономическата обстановка в Европа. Винаги по принцип е стоял въпросът, дали да запази тя себе си като неутралната страна или все пак да се присъедини към семейството на европейските народи. Сега обаче близостта с Европейските съюз започна да създава едно не съвсем приятно усещане за швейцареца, че много скоро и на негова територия ще се появят бедите, които в момента тровят живота на европейците.

Истината е, че не само швейцарците, но и маса други народи вече не харесват Европейския съюз. Или по-точно, не са против съюза, но не го приемат в сегашното му състояние. Някога водещата европейска формация в момента заради малоумните брюкселски директиви едва ли не става обект на присмех, на крайни критики и злостни бележки дори от изконни партньори като САЩ. С Европейския съюз вече внимателно общуват някогашните им партньори - мощните икономики като на Китай, на Индия, на Турция, че дори и на Япония. Те запазват привидно доброжелателното си отношение към Европейския съюз, но вече много внимателно прецизират и осъществяват икономическото сътрудничество с европейските страни, в повечето случаи поддържайки баланс в своя полза. Никой вече не разчита на Европейския съюз за някакво дългосрочно сътрудничество и като производство и като потребление. Най-верният признак, който потвърждава горните разсъждения е актуалното положение на европееца в момента. Едва ли има страна от Европейския съюз, в която би могло да се твърди, че хората живеят както доскоро - в изобилие, с гарантирани доходи и с поминък, който не им създава грижи. Изключение може би правят северно-европейските народи. При останалите обаче май вече сме на път да заприличаме на страните от някогашната соцсистема. В най-застойни времена, когато икономиката там не вървеше, когато животът на хората беше някак си много особен, Окуджава в своя стил изпрати посланието си към велможите от политбюро в една от песните си. „Животът е прекрасен, изпя той, ако съдиш за него по докладите…“ При нас стана същото. Да, обаче ние си нямаме Окуджава, а и ако той се беше появил от някъде, нямаше да му дадат да изпее песента си. Седиш и се чудиш, що така се получава в края на краищата, хем ти казват, че живееш в благоденствие, хем пък не ти се получава номерът. Кой лъже? Май този сакрален въпрос не само у нас, а и в другите европейски страни започва да кънти по улиците и площадите, а от него се ражда онова скрито в душите ръмжене, което избликне ли, ще помете всичко.

Най им е лесно на политиците ни да посочат като главна причина за всичко конфликта в Украйна. Тогава обаче остава неотговорен въпросът, това че толкова време проблемът там не е решен, не подчертава ли фактът, че Европейският съюз като цяло и като лидери по отделно се оказа абсолютно некадърен да се справи с това налетяло ни зло. Това че си натънал във военен конфликт с някогашния си първостепенен партньор и от регионален сблъсък си на път да направиш глобален, без да можеш да намериш нужното решение, безспорно е верен признак, че повече за нищо не ставаш като формация, че не си способен нито да защитиш себе си, нито да оправиш някого. И щом като е така, на какво могат да разчитат тогава швейцарците общувайки с Европейския съюз? Как да оспорим онова, с което Роджър Коепел се обърна към своите съграждани - едно изключително важно за момента предупреждение. Защото е казал народът, когато някой се дави, е добре да се опиташ да го спасиш, но трябва да внимаваш той да не те повлече във водата със себе си. А това че проблемът на давещите се е проблем на самите давещите се, това вече и ние в България го разбрахме.

Пряко отношение към посочените налични възможности на лидерите на Европейския съвет да решават жизненоважни въпроси на своите избиратели е нагледно демонстрираното тези дни в тяхно поведение в навечерието на срещата в Аляска. Какво ли не се опитаха да направят, само и само да я провалят. Вой по медиите, ежедневни консултативни и оперативни срещи с комюникета задължаващи, заплашващи Тръмп да не направи някоя грешка, насъскани коментарии, че срещата на двамата президенти е чиста загуба на време. Да се шашне човек като слуша, че разговорите на лидерите на двете най-мощни ядрени сили в света са без значение за останалата му част. В току-що даденото пресконференция от срещата на „желаещите“ Мерц прочете петте конкретни задачи, които Тръмп трябва да изпълни. Ако не слуша, както се разбра от думите на Мерц, го чакат сложни времена. Зеленски също хрисимо се присъедини към заплахите. Наистина е за чудене, докъде немощта на евролидерите ни ще стигне. Има обаче и по-смели решения, които биха приличали на амбициите на такъв фюрер като Мерц. Защо например да не се вземе решение в отговор на отказа на Тръмп да включи в разговорите Зеленски, САЩ да бъде изключена от НАТО. След това пък ЕС да наложи санкции като се откаже да се дават 600 милиарда за инвестиции. А накрая да се забрани на Тръмп да се меси в действията на ЕС срещу Русия. Това не мяза ли на смело решение на самоуверени в силата си и решени хора да се справят с европейските проблеми? Къде обаче гащи за такива работи.