/Поглед.инфо/ Разговорите на Владимир Путин с Ангела Меркел и Еманюел Макрон станаха едновременно неочаквани и очаквани. Точният час на видеоконференцията във вторник не беше обявен предварително, но украинският президент Зеленски вече три седмици говори за намерението си да проведе среща във "Нормандски формат".

В крайна сметка Зеленски не беше поканен на преговорите - Кремъл даде да се разбере, че няма да разговаря сега с политик, нарушаващ прекратяването на огъня и влошаващ ситуацията в Донбас. Но формално Украйна се оказа оставена встрани, тъй като тримата лидери имаха много теми за обсъждане, включително такива, които не я засягат и за които може да се използва форматът на тройката.

Путин не е общувал с Меркел и Макрон по-малко от три месеца - но от телефонните им разговори в началото на януари (един на един, а не тримата заедно), ситуацията се влоши не само в Донбас, но и в отношенията между Запада и Русия като цяло ...

Макар да изглеждаше, че няма накъде по-нататък отношенията да ескалират - но встъпването в длъжност на Байдън и реакцията на Европа към замяната на условната присъда на Навални с реална, показаха нови дълбини на упадъка. Москва започна да говори директно, че отношенията с Европейския съюз са замразени - и то не по наша вина и инициатива.

В същото време Европа като цяло и в частност лидерите на отделните държави, в действителност не могат да си позволят да поставят на пауза отношенията с Москва - напротив, въз основа на собствените си интереси, включително вътрешнополитическите интереси, те се нуждаят от активна източна политика (да не говорим за взаимодействието с Русия по различни регионални кризи). Но как това може да стане без преговори?

Така че си поговориха - и то по много теми наведнъж. От Украйна до Либия, от руските ваксини до Иран. Не забравиха Навални и Лукашенко. Няма пробиви по нито една точка и не би могло да има - дори съобщението за работата по регистрацията и производството на Sputnik V в ЕС беше съвсем очаквано. Защото тук Европа има специфичен интерес и възможности да реши нещо - но по други теми няма такава възможност (Иран) или желание (Украйна).

Това не е първият път, когато Макрон и Меркел искат Русия да "поеме твърд ангажимент за стабилизиране на прекратяването на огъня в Украйна и да изработи изход от кризата в съответствие с Минските споразумения", и предложиха на Путин среща в Нормандия с Зеленски. Перспективите за подобна среща засега са нулеви, особено след като в отговор Путин изрази "сериозна загриженост от ескалацията на въоръжената конфронтация, провокирана от Украйна по контактната линия на страните в конфликта".

Берлин и Париж не са готови да принудят Украйна към директен диалог с Донбас и конституционна реформа - а без това не може да се изобрази напредък в уреждането. Сега обаче за Киев ще бъде по-трудно да спекулира по темата за нова война в Донбас - Макрон и Меркел на теория трябва ясно да обяснят на Зеленски, че по този начин Путин няма да бъде убеден да преговаря.

Не се получи и разговорът по белоруската тема - в опит да обсъдят с Путин въпросите за „националния приобщаващ диалог и свободните избори“, руският президент отбеляза недопустимостта на външна намеса във вътрешните работи на суверенна държава.

По същия начин премина и обсъждането на "ситуацията на г-н Алексей Навални" - когато Меркел и Макрон "обърнаха вниманието на президента Путин на необходимостта да се зачитат неговите права в съответствие с Европейската конвенция за правата на човека и да се запази здравето му".

Трогателна загриженост за здравето на този, който в Русия се възприемаза нищо повече от човек, работещ за външни интереси. Историята с Навални вече се отрази на отношенията между Русия и Европа - но дали европейците са готови да продължат да използват тази тема, за да поддържат допълнително напрежение?

Разбират ли, че по този въпрос няма да има така наречените отстъпки - и като инструмент за натиск върху Путин темата на Навални е не само безполезна, но и контрапродуктивна? В края на краищата е ясно, че Русия няма да позволи никаква намеса във вътрешните си работи, включително чрез кампанията около Навални.

В същото време ключовата формулировка от разговорите беше изявлението на Путин, че сме готови да „възстановим нормалното, деполитизирано взаимодействие с ЕС, ако към този процес се прояви реципрочен интерес“.

Да, деполитизирано - тоест без всякакви примитивни методи за натиск и манипулация от типа: „А какво става там у вас с Навални?“ Ние не се бъркаме във вашите вътрешни работи - защо си позволявате да се месите в нашите? Всичко е просто - ако има желание, ще има диалог.

Проблемът обаче е, че като цяло няма с кого да говорим. Не, не още откакто е починал Ганди - но в сегашната европейска ситуация. И още повече в случая с Меркел и Макрон. Те са абсолютно неспособни да решават (или поне да се опитват) стратегически въпроси - притесняват ги вътрешните им проблеми.

През есента Меркел ще предаде канцлерския пост - но политическите настроения в Германия стават все по-объркващо хаотични и сега тя се тревожи най-вече за това как да прехвърли властта на своя член на партията или поне на съюзник от баварския християн-социалистически съюз.

А Макрон е изправен пред най-трудните президентски избори следващата пролет, на които преизбирането му изобщо не е гарантирано - и той ще се противопостави не само на системната опозиция, но и от контрасистемните елити, представлявани преди всичко от Марин Льо Пен.

И това не говори за геополитическата слабост на ЕС като цяло и по-специално на Германия и Франция. Да, позицията на Германия по отношение на „Северен поток 2“ не зависи от името на канцлера - защитата на газопровода отговаря на германските геополитически интереси.

Но дали отговаря на тези интереси подкрепата на англосаксонската игра с Украйна, обещанието за нейната европейска интеграция и атлантизация? Разбира се, че не - но нито Берлин, нито Париж са в състояние да му се противопоставят.

Но без решение на украинския въпрос, отношенията на Европа с Русия винаги ще бъдат уязвими и податливи на влиянието на атлантистите - тоест Москва винаги ще възприема европейските лидери, в най-добрия случай, като зависими политици, като хора с ограничени геополитически възможности и отслабен суверенитет .

И тук никакъв наш „Sputnik V“ няма да им помогне - защото ние имаме имунитет срещу външно вмешателство (придобит, по-точно възстановен, при това не толкова отдавна - но на много висока цена), а у европейците този имунитет е критично отслабен. Но никога не е късно да наберете сили и да се погрижите за здравето си – но главното е да спрете да се правите, че не си знаете диагнозата.

Превод: ЕС