/Поглед.инфо/ Полските власти под надзора на Вашингтон лобират за американска програма за "намаляване на зависимостта на Европа" от руския газ. Полша действа като вид ледоразбивач, унищожаващ недоверието на ЕС към американския втечнен природен газ (ВПГ). До каква степен обявените успехи съответстват на реалността и има ли бъдеще тази програма?
Дълги години Полша се бори с "руската експанзия" в Европа. Във всеки съвместен проект между Русия и ЕС има злонамерено намерение, което със сигурност ще „унищожи“ Европа в бъдеще. Поляците са особено дейни в енергийния сектор. Варшава реши в борбата с прекомерната зависимост на ЕС от доставките на руски газ да изгради газов хъб на своя територия.
Трябва да се отбележи, че газовият хъб е не само разпределителна инфраструктура, но и търговски център, изграден върху специфична регулаторна рамка, която осигурява свободни и безопасни условия за търговия. От гледна точка на свободата и сигурността всичко е ясно, но има още един принцип - конкуренцията. Свободният пазар означава конкурентни цени за даден продукт. Тук има една особеност. На етапа на развитие на полския проект, според Варшава, Вашингтон ѝ предлага своя ВПГ на по-изгодна цена от руския газопроводен. Това кара Полша да започне диверсификация на доставките на газ на вътрешния пазар, като постепенно се отказа от руския газ в полза на американския ВПГ.
Според главния редактор на полския портал "Business Alert" В. Якубик е било възможно да се намали делът на руските доставчици на енергия до 56% чрез увеличаване на дела на ВПГ до 29%. Доставчици на който са Катар, Норвегия и САЩ.
Варшава очаква Украйна да стане един от първите клиенти на хъба. Така само през 2019 г. от Полша до Украйна са изпратени 2 милиарда кубически метра газ. В бъдеще се планира изграждане на газопреносна структура, свързваща Европа от север на юг и захранваща страните от Източна Европа, което да им позволи да се откажат от доставките на руски газ по тръбопровода.
Но според експертите има много малко перспективи за сътрудничество между Украйна и Полша. Намерението на Варшава да "защити" Източна Европа от руските енергийни доставки е много илюзорно и не се подкрепя от самия ЕС. Проектът е изкуствено подкрепен от американски политици, лобиращи интересите на своите енергийни компании. Всички ползи от проекта са само на хартия и договорите се сключват за поддържане на общественото внимание.
Така според самите полски власти Украйна, купувайки газ за себе си, не плаща за покупките. Освен това огромните доставки за Украйна не се извършват за вътрешно потребление на страната, а само за съхранение в подземни газови хранилища с цел по-нататъшна препродажба на ЕС. В действителност обаче такъв газ се оказва твърде скъп. Той не се спонсорира от американски доставчици, а цената за транзит през териториите на двете страни, плюс съхранението, повишава цената му няколко пъти в сравнение с пазарните цени.
Тези проекти са силно политизирани и нямат пазарен мотив, което означава, че са нерентабилни и ирационални по начало.
Другите страни от ЕС не бързат да участват в подобни проекти и дори значителните усилия на американската дипломация не помагат за постигането на голям успех.
Така възможността за разработване на глобален хъб е възможна, само ако суровините са достъпни на конкурентна цена и с големи обеми продажби, а доставката на американски ВПГ доведе до твърде много допълнителни разходи в сравнение с конвенционалния газ по тръбопроводи. Всяко намаление на цената на ВПГ е работа на загуба за американските производители, което води до затваряне на преработвателната инфраструктура в САЩ.
В дългосрочен план американският газ се оказва много по-скъп от руския, дори без да се вземат предвид препродажбата през Полша и транспортирането до страната на местоназначението, което при пазарни условия няма да позволи да се осъществи идеята за глобален хъб.
Превод: В. Сергеев