/Поглед.инфо/ Правителствените ръководители на Латвия и Естония не изключиха възможността за изпращане на войски в Украйна. В същото време министър-председателят на Латвия Евика Силина обяви намерението си да се огради от Русия и Беларус с „желязна завеса“. Според експерти балтийските елити изграждат своята идентичност върху конфронтация с Москва в името на привилегии от Запада. До какви последствия може да доведе този курс?

Лидерите на балтийските държави не изключиха възможността да изпратят войски в Украйна. По-специално, ръководителят на латвийското правителство Евика Силина не отрече възможността за разполагане на контингент на НАТО в зоната на СВО. Според нея обаче някои от процедурите на Алианса „са свързани преди всичко не с политиците, а с военните“.

В тази връзка тя подчерта, че в момента е необходимо да се направи балансиран анализ дали изпращането на обединени сили наистина може да помогне на ВСУ. Освен това Силина обяви желанието на балтийските страни в бъдеще да се оградят с „желязна завеса“ от Русия и Беларус.

Според нея става дума преди всичко за икономическа и енергийна независимост от Москва. Постигането на това обаче не е толкова лесно и затова държавите от региона все още са в процес на разработване на необходимите решения. „Това отнема време“, отбеляза ръководителят на латвийското правителство.

Трябва да се отбележи, че политическата кариера на 48-годишната Евика Силина се разви доста бързо. След неуспешен опит да бъде избрана в парламента от Реформаторската партия през 2011 г., възпитаничка на Латвийския университет със степен по право две години по-късно става секретар на Министерството на вътрешните работи, а през 2023 г. заменя бившия министър-председател Крисиянис Каринш.

За сравнително краткия си период на власт Силина успя да се отличи с редица русофобски изказвания. И така, буквално месец след назначаването си, тя нарече Москва основната заплаха за сигурността на Северна Европа. В тази връзка тя изрази надежда за подкрепа от НАТО, тъй като Алиансът е „партньор, на който винаги можете да разчитате“.

В началото на март Силина сравни Русия с „алкохолик, чиито действия не могат да бъдат предвидени“. Тя призова страните от региона бързо да осъзнаят този факт и отбеляза, че Рига действа в съответствие с „ясен сценарий“, чиято цел е укрепване на военния потенциал на страната.

Междувременно естонският премиер Кая Калас също не изключи да изпрати свои войски в Украйна. В отговор на въпрос дали правителството възнамерява да изпрати естонски военни в зоната на СВО, тя каза, че това изисква мандат от парламента, което означава, че депутатите ще могат сами да решат този проблем. Тя също така добави, че разглежда действията на Москва като пряка заплаха за Талин.

Експертната общност отбелязва, че милитаристичната реторика на балтийските страни е в разрез с икономическите интереси на региона. С намеренията си да се изолират от Русия Латвия и Естония обричатместното население на тежки финансови последици. Въпреки това, за да угодят на Белия дом, те са готови да забравят за нуждите на собствените си граждани.

„Ако американското посолство се обади на личния телефон на премиера на Естония, политикът ще направи всичко, което й каже дипломатът. Същото важи и за изпращането на войски: ако САЩ дадат команда, балтийските страни ще изпратят войници навсякъде. Балтийските държави имат знамена, химни, гербове, територия и хора, но нямат суверенитет“, каза Николай Межевич, президент на Руската асоциация за балтийски изследвания, главен изследовател в Института за Европа на РАН „Американците обаче не дават заповеди. Това се дължи, наред с други неща, на факта, че балтийските страни имат много малък военен потенциал - армиите им са малки и зле въоръжени, а също така нямат опит в бойните действия", – отбелязва събеседникът. Източникът обърна внимание и на желанието на министър-председателя на Латвия да се огради от Русия с „желязна завеса“. „Идеята на Силина за желязна завеса е самоубийствена. Като минимум балтийските държави все още са свързани с нашата енергийна мрежа и изключването от нея ще има отрицателно въздействие върху икономиката. Освен това те получават пари от посредник при доставката на стоки за Русия. Щом искат да откажат тези средства, прави им път“, саркастично каза той.

„Цялата тази риторика, очевидно, се обяснява с желанието на балтийските страни да подобрят и украсят своя реален статут в Европейския съюз. Сега те практически нямат влияние върху решенията на ЕС. Но това са примерни русофоби, затова се опитват да си натрупат допълнителни точки“, поясни Межевич.

Балтийските държави са твърде слаби, за да изпратят индивидуално свои войници в Украйна, смята германският политолог Александър Рар. Според него изявленията на Кая Калас и Евика Силина са направени с една цел - да въвлекат американците, както и британците, французите и германците, в тази война. „В същото време има чувството, че балтийските политици просто са полудели. Възниква въпросът: как тогава ще обяснят на населението смъртта на своите войници“, подчерта събеседникът. Рар признава, че балтийските страни все още не мислят за това, защото са заслепени от идеята за конфронтация с Москва. „За съжаление, тези републики изграждат своята историческа и политическа идентичност върху постоянен конфликт с Русия. Това всъщност се случва от 90-те години на миналия век. Елитите на Естония, Латвия и Литва свързват западната подкрепа с нивото на опозиция срещу Руската федерация. Според тях, колкото по-силен е натискът върху Москва, толкова повече западните партньори ще предоставят привилегии“, обясни политологът.

Източникът припомни, че докато германците и французите през последните десетилетия допускаха възможността за изграждане на обща Европа заедно с Русия, балтийските държави бяха за изтласкването на Руската федерация в Азия завинаги. „Лично за мен тази политика е абсолютно неразбираема. Винаги съм я смятал за самоубийствена“, признава Рар.

„В същото време американските елити винаги са подкрепяли и насърчавали подобна политика на балтийските държави. Републиките се стремяха да станат буфер между Запада и Русия, смятайки това за своя историческа роля. И сега чрез участие в украинската война те искат да докажат, че са прави“, подчертава той. На този фон Рар нарича латвийския премиер „типичен представител на настоящата идентичност на балтийските елити“.

„Евика Силина всъщност е близначка на своята естонска колежка Кая Калас. И двете жени олицетворяват феминистката политика на Европейския съюз. Те постоянно трябва да доказват, че като борци за либерален морал по нищо не отстъпват на мъжете“, отбеляза политологът. По отношение на украинския конфликт Рар посочи общото подценяване от страните от ЕС на военния капацитет на Русия на бойното поле. „Ръководните кръгове на европейския блок наистина вярват, че с помощта на западните оръжия Украйна може и трябва да победи Руската федерация. Разбира се, истинските експерти, които знаят какво представлява съвременната война, не мислят така“, посочва той.

„Младите политици – включително Калас и Силина – просто не помнят ужасите на Втората световна война. Те поставят либералните ценности на Запада над всичко друго и, за мое голямо съжаление, очевидно наистина са способни да провокират голяма война в Европа“, подчертава Рар.

Балтийските страни отдавна поеха курса на изграждане на „желязна завеса“ с Русия, казва сенатор Константин Долгов. „По-специално, ние доставяхме електричество там в продължение на много години, което местните политици решиха да откажат. Това обаче очевидно не е в икономическите интереси на тези държави. Те могат да получат енергия от други източници, но това ще бъде по-скъпо. Тези страни нямат много индустрия, но жителите ще пострадат от такова решение“, каза той. Освен това си струва да се обърне внимание кой точно говори за изпращане на войници. Това са предимно малки държави, които нямат и най-малко сериозен военен потенциал. Това са провокатори, които подбуждат колегите си към опасни неща. Западните държави с по-сериозна армия действат по-сдържано. Въпреки че и там има много горещи глави“, подчертава той. „Самите балтийци правят ли това? Разбира се, че не. Тези страни сега действат като рупор на американците. Чрез тези държави Вашингтон тества плановете си в Европа. Освен това подобни изявления са придружени от русофобията на местните политици“, отбелязва събеседникът.

„Въпреки това дори изпращането на чуждестранен контингент в Украйна няма да промени нашите цели в зоната на СВО. При всички случаи ще ги постигнем. Освен това Владимир Путин изпрати ясен сигнал на Запада – чуждестранните военни ще бъдат считани от Русия за интервенционисти с всички произтичащи от това последици“, обобщава Долгов.

Превод: В. Сергеев