/Поглед.инфо/ Въпреки факта, че в списание “Нова Европа” се появи разследване, описващо как Западът е инвестирал 56 милиона евро за победата на партията на Мая Санду на парламентарните избори на 11 юли, никой в Молдова не говори за огромния скандал.
Пишат за лудориите на партия „Алианс за обединение на румънците“, чиито активисти или ще налепят паметника на Ленин с черни торби, или ще се сбият с приднестровските граничари. Пишат, че изборният процес протича както обикновено: ЦИК разпространява бюлетините на районните избирателни комисии, самолет с група наблюдатели от страните от ОНД е кацнал в Кишинев, блокът на социалистите и комунистите (ПСРМ - ПКМР), представляван от Игор Додон и Владимир Воронин изразиха увереност, че левият блок и Партията за действие и солидарност (ПДС) ще влязат в парламента. Всичко е тихо и спокойно, с изключение на това, че депутатът от ПСРМ Грегор Новак заяви, че социалистите настояват от Главната прокуратура да проведе разследване на информация за финансирането на партията на Санду. И ЦИК, според него, трябва да разкрие външната подкрепа за ПДС. „Публикуваните документи показват, че на тези избори ПДС е получила външно финансиране в размер на 56 милиона евро. Предполагаме, че тази цифра е много по-висока “, казва политикът. Но вече никой не се интересува от това. Шоуто трябва да продължи.
“Нова Европа” публикува подробна разбивка откъде са дошли средствата в Молдова. Авторите са открили документи, хвърлящи светлина върху операцията „Подкрепа за евроатлантическото бъдеще на Молдова“. Германия стои зад тази операция. Групата, която работи за Мая Санду, се финансира от Фондация “Конрад Аденауер”, която е подписала споразумение за сътрудничество с президентската администрация. Назовани са и други източници на финансиране: Европейски фонд за демокрация, Фондацията на Сорос, Американската агенция за международна помощ, USAID... Всички те работят на територията на Молдова, официално обявените им цели са известни - подкрепа на „гражданското общество“, независимите медии, честните и прозрачни избори, насърчаване на демокрацията. И зад това се крие намесата във вътрешните работи на Република Молдова. Молдовските власти са съгласни с това.
През есента на 2020 г. депутатът от ПСРМ Богдан Църдя публикува книгата „Гражданското общество на Република Молдова: Спонсори. НПО-кратия. Културни войни“, в която той подробно описва как Западът е изградил мрежа от неправителствени организации, чийто брой е нараснал от 38 на 14 000 от 1992 г. (почувствайте впечатляващата цифра!). „Тези НПО се използват като инструмент за външно ръководство на страната, улавяне на ума, невъоръжено завладяване от хибриден тип“, пише Църдя.
Цялата тази армия се бори за победата на ПДС на 11 юли. Западът възлага големи надежди на партията на Санду, свързана с пълното отделяне на Молдова от Русия и с разширяването на НАТО чрез Униря - поглъщането на Молдовската държава от Румънската. “Вашингтон Таймс” пише за това, предричайки победа на ПДС заради гласовете от чужбина. Схемата работи отлично: по време на президентските избори в деня на решителния балотаж гласуване 260 хиляди молдовски избиратели дойдоха на 139 чуждестранни избирателни секции, 93% от тях гласуваха за “Мая Санду”, като ѝ дадоха повече от четвърт от гласовете!
Сега ще бъдат отворени 150 избирателни секции, включително в Русия, където временно живеят и работят около 360 хиляди молдовски граждани (40% от тях - в Москва и Московска област, 10% - в Санкт Петербург) - само 17. А в Италия , където има около 125 хиляди молдовци, има поне 31.
Според “Нова Европа” „гласуването в чужбина струва значителната сума от над 35 милиона евро. С тези пари 300 000 молдовски граждани ще гласуват в западните страни и най-малко две трети от тях ще гласуват за ПДС”. Парите ще бъдат използвани за организиране на транспорт на молдовски граждани до избирателните секции, "заплати" за членове на избирателни комисии, "стимули" за самите избиратели. Класическа схема!
Временно пребиваващата в западните страни диаспора се превърна в ефективен инструмент за външна намеса. Този инструмент беше умело използван за изтласкване на Додон, сега ще бъде използван на 11 юли, за да осигури на партията на Санду парламентарно мнозинство.
Що се отнася до докарването на молдовците до урните, според “Нова Европа”, „по-голямата част от транспортните единици се планират да бъдат наети в Италия (над 350), Франция (212), Германия (198), Великобритания (184) и т.н.
Както на президентските избори, в социалните мрежи има голям брой групи, работещи с молдовски граждани в чужбина. “Групата на молдовците в Ирландия”, с над 30 000 абонати, води кампания за ПДС и публикува графици за гласуване в избирателните секции в Дъблин и Лимерик. И в отговор на думите: „Момчета, аз съм в Молдова, нямате представа колко голяма подкрепа има Додон тук!”, те се смеят и следва дружен хор: “Остана ни единствено ПДС! Масово гласуваме за ПДС!”
И има десетки такива групи в цяла Европа, в Щатите. Молдовците, заминали на Запад в търсене на по-добър живот, са много евтино и надеждно оръжие във войната за бъдещето на Молдова. По-точно за бъдещето на Румъния. Сценарият за бъдещето вече е написан: „Само ясна линия на сближаване с Букурещ ще отвори европейска перспектива за Кишинев“, казва “Вашингтон Таймс”.
Вашингтон е убеден, че Санду, заедно с парламентарното мнозинство от ПДС, „може да приложи сценария за обединението на две разделени части от един народ“ Могат, разбира се, че могат! В крайна сметка процесът се ръководи от Букурещ и американското посолство в Кишинев. Посланик Дерек Хоган, който стана редовен член на ЦИК на Молдова, работи по въпроса, за това са отделени парите на държавите и средствата, изброени в разследването на “Нова Европа”.
А молдовците спорят дали тези, които продават републиката и нейния народ за 56 милиона евро, не я продават евтино?
Превод: В. Сергеев