/Поглед.инфо/ Един комплекс за малоценност, свързан с колониалното минало на Ливан е причината за провала на френския президент Еманюел Макрон в левантийската страна. Но може би расистките му изказвания относно исляма може и да поправят това?
Няма ли край на гафовете на Еманюел Макрон в ислямския свят? Почти изглежда сякаш те се появяват всяка седмица и дават на журналистите още един обект като Доналд Тръмп, с когото да се занимават, отвличайки ги от курса на по-сериозните теми.
Но атаката срещу исляма не е шега. Човек трябва да се чуди дали въобще у Еманюел Макрон има някаква ментална нормалност. Точка, която беше развита от турския президент неотдавна, когато той предположи, че френският му колега е загубил ума си.
Отговорът на Еманюел Макрон, беше измежду всичко друго, както силна индикация, че може би в това обвинение има зрънце истина, така и неговото неприкрито презрение спрямо свободната преса.
Еманюел Макрон веднага отзова френския посланик в Анкара. Гневната истерия, която изглежда никога не свършва при него, трудно прави нещо за надеждността и уважението към Макрон в Близкия изток.
У ляля!
А надеждността е ключова.
Докато авторът Тарек Черкауй добре отбелязва как ислямофобската реторика от Макрон е обречена, припомняйки ни какво се случи навремето с президента Николас Саркози, когато той също използва подобен прйиом с катастрофални последствия, той все пак пропуска точката за настоящия президент и арабите.
Еманюел Макрон се вижда като своего рода Лорънс Арабски, уважаван и почитан от непокорните араби, който може да ги поведе към изграждането на собствената им съдба и връщането на достойнството им.
Но Лорънс Арабски е живял с тези хора, научил е езика им и е толкова почитан от тях, че го въздигат като един от собствените си хора, правейки го обект на омраза и подигравки от британците.
В контраст с това, Еманюел Макрон е абсолютно невеж за тези хора, тяхната история и региона. Той се проявява в Близкия изток като политически турист, който се е изгубил в дима и пепелта на бейрутската бомбена експлозия.
Кой може да забрави реакцията му на една дама, която го прекъсна веднъж за да го разкритикува? Той се придвижи бързо за да я задуши с галската си прегрътка, изкарвайки въздуха от дробовете й докато не замлъкне.
Гениално. Глухо. Отчаяно.
Истинският проблем с президента Макрон и арабския свят е, че той не си е написал домашните и въобще не иска да научи нещо за Арабия или исляма.
А арабите виждат и усещат това. Те веднага познават, когато някой им предоставя фалшиви стоки. Това е в сърцето на проблемите, пред които се изправя Макрон с някои страни, които сега бойкотират френските стоки.
Говорейки толкова негативно за исляма и окачествявайки толкова много хора със същите епитети, без дори да може да припомни и рецитира и едно изречение от Корана, или пък без да знае нищо за историята на ислямския свят, е ужасна обида, която ще се помни дълго време.
Със сигурност това няма да докара на Еманюел Макрон гласове от милионите мюсюлмани във Франция, но пък може би ще му докара избиратели от крайнодясното.
Ако той наистина разбираше исляма или терористичната идеология, която се е прикачила за него, той може би щеше да познае, че коментарите му за религията са предизвикали призив на Ал Кайда за джихадистки нападения срещу Франция.
Това е в резултат на изявленията на Еманюел Макрон, както за исляма, така и за учителската карикатура на пророка Мохамед.
Разбира се, събирайки вота на крайната десница може да е било намерението му от самото начало.
Притискан от социологическите проучвания, които показват, че е в беда ако иска втори мандат, Еманюел Макрон може би е решил да използва националистическия вот.
Политическите схеми и измами в действителност са истинските цели и същност на Еманюел Макрон. И въртенето.
Не очакваме много, със сигурност не и в Близкия изток, от френския лидер, който още ведънж доказва, че има капацитета с думите си единствено да допринася за проблемите в региона.
Той няма никаква сериозна и солидна стратегия.
Разбира се, скорошните му размени на удари с турския президент Реджеп Тайип Ердоган стават все по-дълбоки с всеки изминал ден, докато турските проучвания в Средиземно море си остават неоспорвани и свободни.
Това допълнително пъха бодила към страната на френския президент.
И все пак, провалите на Еманюел Макрон в арабския свят, включително и глупавите анти-ислямски изказвания са изключителни с това, че се усложняват от провала му да се възползва от разни възможности.
Не е ли все пак това, най-ключовата и единствена цел на всички политици? Да хванат възможностите, когато им се предоставят пред очите.
Като дебела пъстърва, която е изправена неподвижна пред течението, докато хваща мухата, която се носи покрай носа й? Удар!
О, Ливан! Какво сега?
Но не и Макрон. Ливан можеше да е възможност за него да се издигне отвъд класацията на импотентността и да постигне нещо.
Всички съставки бяха на лице. Световните медии в продължение на няколко дни бяха базирани в Ливан и бяха готови за триумфалното влизане на Макрон. Звукът на Макрон хапе, както и смелите му изявления.
Но дори и християнтие в Ливан намират намесата на Еманюел Макрон за отблъскваща.
Ливанците са много сложни и комплексни хора, които наистина взимат назаем пари, които не могат да си позволят да върнат, за да си купуват модерни атрибути, с които да впечатляват съседите си, които презират много.
Да, това са ливанците. Крехки, чувствителни, уязвими и може би най-съзнателните хора в целия регион, които мислят първо за профила и обществения си вид, преди всичко друго.
Ливанците, които ходят на спа процедури за тен, преди да отидат на плажа в грим. Същите тези ливанци, които си купуват скъпа кола, която да паркират пред блока си, за да впечатлят съседите, но не могат да си позволят да я карат всеки ден.
Ливанците са толкова несигурни, че не могат да се примирят с никакъв вид професионална критика, без практически това да доведе до грозна реакция и атака срещу тези, които предоставят съвета.
Ливанците, които са изобретили неконфронтационното общество, където приятели и колеги влизат в един вид "Трумановско шоу" всеки ден, преструвайки се за всичко пред другите.
Същите тези ливанци, които със сигурност имат най-големия комплекс за малоценност в целия арабски свят в близостта на западняците, към които са привлечени, като светулка към светлината, но които също така го мразят ярко.
Как Еманюел Макрон си представяше, че ще се появи и ще каже на Аун, Харири, Бери и всички други, да спрат да крадат пари и да станат по-добри в прикриването на корупцията.
Проблемът, който Макрон има не е само с корумпирания елит, но и с тези, които ги подкрепят.
Много ливанци просто отхвърлят предложението за помощ на Макрон, просто защото тези комплекс, които са една част от многото признаци на несигурност у тях, ги правят уникални.
Беше извадено на показ анти-колониалисткото мислене, може би дори насърчено от политическите лидери, които явно не успяха да усетят за себе си мириса на парите в предложението на Еманюел Макрон, поради което го отхвърлиха, естествено.
Думата "connerie'' (която на английски се превежда като "задник") беше модифицирана на ''Macronerie'' от някои от тези уязвими хора, които предполага се, ще седят горди, изправени и предизвикателни, скандирайки лозунгите си, докато навсякъде около тях са загинали деца, докато болниците и антибиотиците са толкова скъпи, че само елитите могат да си ги позволят.
Същите хора ли са това, които подкрепиха протестното движение (в началните дни, когато беше нещо повече от улично парти) и поискаха промяна, но не успяха да артикулират какъв точно тип промяна биха искали?
Еманюел Макрон е глупак, да, но това расистко и отчаяно отхвърляне от страна на много ливанци, удря на гигантска глупост.
Комплексите за малоценност или величие (и двата са едно и също нещо) са частично това, което създаде кризата в Ливан на първо място.
Уникалното крехко състояние на ливанците даде възможност на елитите да управляват страната, вкарвайки я в дупка и организирайки се в сетния миг, за да изнесат богатството от страната, ставайки дори още по-богати чрез сделки.
Това е същият този комплекс, който подкрепя военно-политическата система, при която хората с удобство свикнаха с техните лидери, които пък си помогнаха с милиарди долари (които можеха да се употребят за изграждането на страната).
В същото време те черпеха утеха от системата, която уж ги "защитаваше" от съседите им.
И това е същият този комплекс, който подхранваше протестното движение, чиито последователи бяха убедени, че Западът или дори страните от Персийския залив, няма да позволят на Ливан да падне в мрачната пропаст.
Ливанците знаят сега, че светът няма да ги спасява, както и че най-голямата лъжа на последните двадесет години е наратива за "рекета за защита" от страна на лидерите на милициите.
Но това е и същият комплекс, който им пречи от това да забравят религиозния си произход и да формират една обща опозиционна партия, със сенчест кабинет на министрите и лидер, който да представлява интересите им във Вашингтон, Брюксел, Страсбург, Берлин и Париж.
Смразяващите фотографии на Харири, Бери и Аоун може би са накарали мнозина да им се реве, когато бяха разпространени в средата на октомври, веднага след като Харири положи клетва като министър-председател на Ливан.
Беше обичайно да се казва "съжалявайте ливанците, защото всичко което имат са пари". Но това изглежда се промени с "всичко, което имат са трима станали за посмешище".
Антимюсюлманските изказвания на Еманюел Макрон бяха глупави и ненавременни. Но ако това може да накара комплексираните ливанци да изоставят глупавите си "колониални" песни, те може би все пак ще доведат до нещо в арабския свят.
Интервенцията на Макрон в Ливан, ако дойде с цялостна реформа на политическата система, може би ще е последният лъч на надежда, към който ливанците да се придържат.
Със сигурност отговорите на техните проблеми не са в тези трима управляващи мъже, които практически са написали наръчник "Как да правиш пари от провалена държава".
Превод: СМ
* Мартин Джей е награждаван британски журналист, работещ от Мароко, където е кореспондент на Дейли Мейл. Отразявал е Арабската пролет за CNN, както и за Евронюз. От 2012 до 2019 работи в Бейрут за редица международни издания, включващи BBC, Ал Джазира, РТ, Дойче Веле и много други.