/Поглед.инфо/ Вчера, малко преди началото на забраната за всякаква агитация, пропаганда и информация, които по един или друг начин може да са свързани с изборите за Народно събрание на Франция, няколко влиятелни медии съобщиха едновременно, че „Елисейският дворец сериозно обмисля възможността на посещението на Еманюел Макрон в Киев в много близко бъдеще."

След това, няколко часа по-късно, Елисейският дворец, без да отрича самия факт на предложеното посещение в Украйна, уточни, че пътуването ще се проведе в момент, „когато ще бъде по-полезно за президента Зеленски“.

След това последваха протоколните фрази, че „Франция желае победа на Украйна, за да бъде възстановена нейната териториална цялост и конфликтът с Русия да приключи“.

Информация от този вид и на това ниво не може, особено в навечерието на първия тур на гласуване (той ще се проведе утре), просто да изтече от кабинетите на държавния глава. Ясно е също, че самата информация е оповестена, защото задачата за подготовка на посещението не само е получена, но и започва да се изпълнява.

Макрон отива в Румъния с проверка на разположените там френски военни части. Като главнокомандващ той е изпратен при войските, които са му подчинени. Подчиняват ме се само на него, безусловно и абсолютно. В края на краищата, според член 15 от Конституцията на Петата република, армейските сили могат да бъдат въведени в действие с еднолично решение на собственика на Елисейския дворец по всяко време и навсякъде по света извън страната. Президентът дава заповед на военните, докато парламентът просто трябва да бъде информиран от лидера на държавата за този акт - не се изисква съгласието на депутатите.

Притежавайки подобни, почти кралски, правомощия, които не могат да бъдат ограничени от нищо и никого, предшествениците на Макрон, разбирайки цялата тежест на отговорността пред войната, както и при евентуален мир след нея, използваха тези прерогативи като цяло по-скоро внимателно.

И колкото по-дълъг е собственият им опит на бойното поле, толкова по-малко тези президенти са склонни да размахват саби. И днес да ги наричаме "гълъби".

След като преминава през основните битки на Първата световна война, когато е лейтенант, след като е в лагер за военнопленници, Шарл дьо Гол полага всички усилия да завърши абсолютно безцелната и убийствена - включително за самите французи - дългосрочна битка за Алжир. Това му коства няколко атентата от тогавашните най-ревностни привърженици на идеята „Алжир е Франция“, но историческата правота на генерала днес е очевидна.

Той също така извади Франция от всички военни структури на НАТО, оставяйки на страната само членство в политическия съвет на Северноатлантическия алианс.

Жак Ширак, който се записва като доброволец да се бие в същия Алжир, който прекарва всичките десет години от военната кампания там, по време на президентството си, първо, отменя набора в армията и, второ, внезапно отказва да участва във военната кампания в Ирак. Въпреки че, образно казано, американците му извива ръцете, за да вкарат Франция в тази авантюра. Тогава обаче Париж се съпротивлява. И тук историческата правота на Ширак се оказва очевидна.

И Саркози, който първо заменя Ширак, и Оланд след него - никога не са помирисвали барут нито отблизо, нито отдалеч (и следователно истински „ястреби“). Те веднага изпращат в кошчето това най-важно наследство на Голизма да не се месят в чуждите (прочетете - за американски интерес) битки. Първо незабавно организират и провеждат на военна кампания, първо в Либия. И след това подкрепят в Сирия онези, които Париж нарича „умерена опозиция срещу Асад“.

В резултат на пряката френска военна намеса или на тайната военна подкрепа от френските власти, които снабдяват противниците на легитимното сирийско правителство с оръжия и инструкции, настъпва чудовищен кървав хаос и десетки хиляди хора са избити.

Цяла Франция напълно усети на собствената си кожа цялата тежест на тези „далновидни геополитически решения“. Терористи отговориха на масовата смърт на хората, след като пристигнаха по улиците на Париж и на брега на Ница. А също и - неконтролиран приток на нелегални имигранти от двете страни.

Геополитическата криза в отношенията между Русия и Украйна, която Западът в пресата и публично нарича „битка за свобода и демокрация“, показа, както показва всяко изостряне, същността на днешната външна политика и на обединена Европа като цяло, и страните, включени в тази общност. Сред тях, тези страни, въпреки всичко това „никога повече“, няма нито един „не-ястреб“. Включително и защото на практика никой от вземащите решения не знае нито какво е армията, нито какво представляват военните операции.

Ето защо тези хора доста лесно решават всичко, свързано с доставката на тежки оръжия. Тоест с по-нататъшна ескалация на конфликта.

Макрон може - не непременно следващата седмица, но скоро - да отиде в Киев не само за да покаже обществена подкрепа за "битката за свобода и демокрация", но и да обяви, че Франция започва нова, допълнителна доставка на самоходни гаубици "Цезар".

Вече са доставени шест „Цезари“, като може да се достави още същия брой. Пресата говори за това съвсем открито и недвусмислено. Елисейският дворец все още не опровергава тази информация.

В този случай в Берлин ще получат приятна изненада. Въпреки че „Цезарите“ се произвеждат във Франция, компанията, която ги е изобретила и пуснала в движение, принадлежаща на френската държава, е част от немско-френския консорциум. Така Макрон, ако и когато наистина обяви доставката на нови гаубици, ще помогне и на Шолц, който е обвинен в „нерешителност“, а също и в „нежелание да даде на Украйна тежко въоръжение“.

С това решение настоящият президент на Франция ще премине символичния Рубикон – както за себе си като политик, така и за националните елити, които отново му помогнаха да бъде избран на най-високия пост в страната, и за брюкселския естаблишмънт. Ако преди имаше предимно само „ястребова“ реторика, сега той (ако изтичането на информация относно доставката на нова партида „Цезар“ е вярно) взема изключително „ястребови“ решения.

Датата на евентуално посещение в Украйна с гаубици в дипломатически багаж, все още не е определена, но пътуването с “оръжие в джоба” е сигнал.

Не за избирателите (тяхната гледна точка, позицията им, притесненията им в тази геополитическа игра изобщо не интересуват никого), а за потенциалните опоненти. "Можете да говорите колкото искате за факта, че настоящата политика вреди на Франция и обеднява французите, но аз решавам всичко тук"

Франция няма как да промени “ястребовия си курс” с практически гарантиран (минус няколко детайла, които могат да бъдат пренебрегнати) брой на бъдещите мандати на управляващата партия в Народното събрание, който ще позволи на Макрон и Компания с лекота да приема необходимите закони, както във вътрешен план, така и външен. Поне не в близко бъдеще.

Народът, чиито бунтарски намерения и навици са силно преувеличени (поне в европейското обществено съзнание), мълчи и ще продължава да мълчи, защото има какво да прави, броейки пари до заплата.

Франция, която днес много майсторски е забравила, че почти всички свои победи и почти всичките си свободи дължи, пряко или косвено, на руските войници и техния героизъм през Първата и Втората световна война, иска да направи нова стъпка към ескалация на геополитическата криза в Европа.

Както в случая с Либия и Сирия, без желание да разбере какви ще бъдат последствията от новия кръг на напрежение. Политическото късогледство на властите може да струва не само скъпо, но и изключително скъпо на мълчаливия френски народ. Без да броим цената на същите тези самоходни гаубици, които Макрон може да реши да достави – или по-скоро да дари – на Украйна.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?