/Поглед.инфо/ Това е 267-ата жертва на ислямизма от 2012 г. насам. След децата, военните, полицаите, намушкани до смърт пред децата си, журналистите, юношите от Марсилия, обезглавения предприемач, свещеника в собствената си църква, безбройните жертви в “Батаклан” и Ница... Дойде ред и на учителя.
Ужасната история се повтаря отново, но този път тя се различава по това, че хвърля светлина върху множественото снизхождение, човешка верига, която посочи подлежащата на унищожение цел, издаде фетва 2.0, след което убиецът направи своето мръсно дело. Тя включваше учени, учители, местни асоциации, имами, анонимни онлайн. Такъв пример за осъждане не е уникален в Националното образование, но в този случай е намерен палач, който да изпълни смъртната присъда.
Всичко това се нарича „сепаратизъм“, за да не се напомня, че понятието „ислямизъм“ произтича от думата „ислям“. Това е неподходящ термин, плод на опростен анализ: сепаратизмът е политическият механизъм на хората, които се стремят към независимост. Но ислямистите не се нуждаят от независимостта на част от територията: те искат да подчинят цялото френско общество на правилата на шариата.
Това е подривна дейност, която се организира отвътре и често се храни отвън. Това външно влияние се отразява в множествената принадлежност на хората: повечето мюсюлмани са силно привързани към родната си страна, уммата (общността от вярващи), сунизма и т.н. Техните оръжия са числеността, младостта, ислямистко-левите съюзници, които култивират покаяние на Запада, призивите за съвместно съществуване, злоупотребата с човешки права и разширяването на исляма по света.
Какво имаме? Светска държава и може би единствено нея.
Светската държава не е достатъчен отговор.
Убедена съм, че тези, които произнасят думата „Република“ като вид магическа дума и размахват знамето на светска държава навсякъде, използват погрешно оръжие и изпускат от поглед основното. Светската държава трябва да играе роля в глобалния отговор, но само тя не е достатъчна. Ние изискваме от нея невъзможното. Приемаме за даденост концепция, напълно усвоена в Европа, но непозната в исляма и ислямските цивилизации: разделянето на общото от частното, духовното от светското, политиката от религията, Бог от Цезар.
Тази реторика е чужда, включително за по-голямата част от френската мюсюлманска младеж: нека ви напомня, че 74% поставят своите религиозни вярвания над „ценностите на републиката“, а 26% не осъждат джихадистите (анкета на IFOP през 2020 във възрастовата група 15-24 години).
Освен това, ако се позоваваме изключително на светската държава при разрешаването на въпроса за ислямизма, ние свеждаме спора до религиозната тема, пренебрегвайки социалния компонент на исляма. Ние обръщаме погледа си от въпроса за миграционната политика, която поражда радикални настроения за разрастваща се престъпност, ислямски комунитаризъм и провал на асимилацията. Тоест от цивилизационното измерение на проблема.
Нека накрая да отхвърлим фалшивата скромност и старите антиклерикални идеи: във Франция няма проблеми с католицизма, протестантизма, юдаизма и будизма. Имаме проблем с радикалния ислям и единствено с него. И ние няма да се справим с това явление, ако, за да изчистим съвестта си, поставяме всички религии на едно ниво и ги подлагаме на наказание, по-специално по въпросите на частните училища.
Също така е неефективно да се губи енергия за формирането на „френски ислям“. Както каза политологът Фредерик Сен Клер, „Ролята на републиката не е да различава добрия от лошия ислям или да насърчава просветления ислям. Това трябва да се направи от самите мюсюлмани, ако те искат. Републиката трябва да установи политическата и културна рамка на нацията. "
Следователно би било илюзорно държавата да се занимава с теология, да се опитва да контролира исляма, като подкрепя някои тенденции срещу други, да създава изкуствени партньори (тъй като ислямът няма духовенство) или да се опитва да премахне религията от публичното пространство. Държавата е светска и трябва да остане такава. Но не и обществото.
Струва ми се, че само дискусиите за светска държава говорят за малодушие под прикритието на категоричност. Това е политически приемлив начин за предпазване от критика на „смесването на понятията”, страхът от която води хората до ступор, блокира дискусията и обезкуражава всякакво размишление по темата. Нека го кажем направо: Умерените мюсюлмани се смятат за обидени от осъждането на ислямизма, защото тази неяснота идва от самите тях. Не от нас. Дори вчерашните съучастници (Международната лига срещу расизма и антисемитизма, “СОС-расизъм” и други подобни) вече са пребоядисани и осъждат Колектива срещу ислямофобията във Франция, известен със своите връзки с “Мюсюлманските братя”.
Моделът се е разпаднал.
Как изглеждаме в очите им? Като неверни, завладени от консуматорството прахосници на живота, презиращи всичко свято атеисти. Ние сме празно общество, общество на индивидуализма и релативизма. Те вярват, че сме убили Бог, родина, семейство. Те виждат общество със слаби сърца, което не може да направи нищо друго, освен да организира шествия, да пали свещи и да вика „няма да получите нашата омраза“. За разлика от тях, ние забравихме, че ислямът и Европа са безкрайно във война в продължение на 13 века.
Нашето ръководство се надяваше да спечели уважение и приемане чрез модела „да живеем заедно“. Неговите поддръжници са си представяли (и все още си представят), че премахването на всякакви следи от историческата френска нация, отказването от искането за асимилация, премахването на предимството на нашите традиции, равното третиране на всички култури и „щедрото“ прилагане на законите с „разумни компромиси“ ще позволи да се постигне това, че чужденците да не се чувстват „изолирани“. Всичко това трябваше да улесни тяхната интеграция във френското общество.
Резултатът не закъсня: защо да приемем модел на общество, който дори преките му наследници не искат да защитават? Защо да се откажем от старите насоки, след като новото общество няма да създаде свои собствени, не признава собствената си уникалност и стойност? Под знамето на толерантността мултикултурализмът само задушава друга свобода: свободата на словото и мнението. Той вече подкопа свободата на движение с нарастването на насилието и несигурността, както и свободата на образованието, като забранява домашното обучение и налага единни политики за всички частни училища.
Те смятаха, че либералното общество, лишено от минало, колективен морал и общи насоки, може да се организира около индивидуалната свобода, която се възхвалява като най-висша ценност. Те смятаха, че този модел е толкова превъзхождащ всички останали, че всеки чужденец трябва, според тях, естествено да го приеме. Личната свобода, удоволствие и покупателна способност неизбежно трябваше да заменят „мракобесието“, точно както разумът неизменно трябва да надделее над вярата. Но това означава неразбиране на основите на човешката душа, историческа амнезия, поглед през призмата на френския дух и нежелание да се видят цивилизационни движения.
Всъщност европейският рационализъм се оспорва, училището вече няма силата на еманципация и привлекателността на ислямската цивилизация не оставя никакъв шанс за нашето общество. "Но какво да кажем за универсализма, просвещението, правата на човека?", казват. Всички тези идеи бяха пренасочени в техника на джудо, която обръща силата на противника срещу себе си.
Според тях универсализмът е странност на стария робовладелски колонизатор, който е убеден в превъзходството на своята култура над другите. Преди това универсализмът означаваше разпространението на френската култура по целия свят, а сега означава смесване и внос на чужди култури във Франция. Образование? Те смятат Волтер за расист. За тях разумът не е универсална ценност, а само инструмент за господството на европейците в света.
Човешки права? Този първоначално символичен текст се превърна в законно оръжие, което защитава терориста от експулсиране, прави събирането на семейството свещено и ограничава свободата на словото в името на „религиозния мир“.
Франция трябва да се защити, а не само "Ценностите на републиката"
Няма да можем да спечелим само с абстрактни понятия и „ценности на републиката“, които никой не знае какви са, тъй като този израз е бил използван навсякъде от всички (включително за моралната и политическа дискредитация на прозорливи хора, които са се опитали да предотвратят трагедията, на която сме свидетели днес) ...
С ислямисткото мракобесие не може да се бори само законът. Борбата трябва да се води и в сърцата. Не става въпрос за противопоставянето на Републиката и Франция, а за представянето на първата като евфемизъм за втората. Днес не републиканските, а френските ценности са атакувани. Следователно трябва да защитаваме Франция.
Трябва да се признае, че ние осигуряваме място за патриотично настроени френски мюсюлмани, но не трябва да се превръщаме в мюсюлманска нация, ислямска република, въпреки че такъв сценарий е престанал да бъде невъзможен предвид настоящите демографски тенденции .
Това изявление трябва да бъде преплетено с непоклатимото желание за драстично намаляване на имиграцията, реформиране на правилата за предоставяне на гражданство и убежище, увеличаване на случаите на лишаване от гражданство, стриктно спазване на закона, борба срещу всякакво чуждо влияние (финансово или религиозно) на нашата територия, отказ от изнудване от ислямофобия, уважение към нашето наследство, призовават всички институции (по-специално училищата) да наказват строго нарушителите.
Борбата не може да бъде спечелена само чрез спазване на закона. Това е глобална борба в историческата, духовната, културната, интелектуалната и образователната сфера. Това е морална борба, която изисква гордост от това кои сме на първо място. Това е цивилизационна борба и всеки, който откаже да види това измерение, вече е загубил.
Превод: В. Сергеев