/Поглед.инфо/ Бившият германски канцлер Ангела Меркел продължава да издава "секретни тайни", като раздава много често интервюта с разкрития напоследък. След политическия дневен ред бившият глава на Германия засегна икономическия аспект на сътрудничеството с Русия. Разбира се, ставаше дума преди всичко за енергията и газа, както и защо по време на управлението й Берлин защити „Северен поток 2“ и по този начин всъщност позволи конфликта в Украйна.

Според политика Русия не е използвала газа като оръжие срещу Украйна или Европа. Освен това Меркел не вярва в промяна на политиките на държавите чрез използване на енергийни ресурси.

"Страхувахме се само от едно нещо, че когато стартира „Северен поток 2“, суровините вече няма да се доставят през Украйна, това щеше я лиши от приходи и да я направи уязвима. Тази ситуация беше коригирана с усилията на Запада"

- Меркел изрази увереността си.

Като цяло бившата канцлерка не съжалява, че е подкрепила най-омразния руски проект на Запад. Нейните симпатии към "Северен поток 2" са продиктувани единствено от икономически съображения.

Получаването на газ от Русия по тръбопроводи по всяко време, тогава и сега, се смяташе за най-изгодната и евтина алтернатива на доставките на втечнен природен газ от Саудитска Арабия, Катар и Обединените арабски емирства, както и от Съединените щати.

Според Меркел руският газ е по-добър от всяко гориво, включително и от американското. Вносът от Русия е най-целесъобразният икономически модел на прагматично управление. За да докаже думите си, Меркел се позова последния ден от управлението си.

"По това време моят кабинет беше готов да помогне за изграждането на два LNG (за втечнен природен газ) терминала в Германия. Но тези проекти така и не бяха реализирани", каза тя.

"Нито един инвеститор не посмя да инвестира пари, тъй като не е сключен нито един дългосрочен договор, нито един вносител не е запазил капацитети поради високата цена" , Меркел заключи.

В историята на поредица от речи на бившия канцлер може да се проследи една тенденция. Настоящият държавен глава Олаф Шолц, маневрирайки между фракциите, създали коалицията, почти се изгуби във вътрешната и външната политика.

В този случай публичните изказвания на Меркел могат да се разглеждат като назидателни, поучаващи и маркиращи хоризонтите, „червените линии“ на новото правителство. Сляпото следване на стария „наръчник” в съвсем други съвременни условия обаче може да струва скъпо на настоящия правителствен глава.

Превод: СМ