/Поглед.инфо/ Сега Олаф Шолц говори всеки ден за мир с Русия – а в сряда в Бундестага канцлерът отново каза, че „сега е моментът, в който имаме нужда от още една мирна конференция и Русия трябва да бъде на масата за преговори“. Ясно е, че се има предвид „мир, който би зачитал суверенитета и целостта на Украйна“ и той „трябва да бъде справедлив, а не да бъде наложен или постигнат чрез капитулация“, тоест подразбира се, че Русия ще отстъпи и ще отстъпи Украйна на Запад. За да може воденият от Германия Европейски съюз скоро да премести границата си на изток - както искаше един от предшествениците на канцлера.
Загрижеността на Шолц за мира е разбираема и в двата смисъла на думата – Германия се чувства като лидер на Стария свят. Фактът, че Русия не е съгласна с европейските идеи за границите на Европа (в които трябва да са Киев, Крим и Донецк), канцлерът не го интересува - добре, какво да вземем от тези руски империалисти, те винаги претендират за това, което им принадлежи. Независимо дали европейците поставят закона над всичко - за тях ненарушимостта на границите е свещена.
Но изявлението на Шолц в Бундестага за мирна конференция не привлече никакво внимание в Германия, тъй като в същия ден в същата зала се говори за съвсем различни граници. Немски - и дебатът за тях привлече вниманието на цяла Германия. Обикновено сдържаният Шолц изпусна нервите си, защото се обсъждаше миграционната политика. Това е най-болният въпрос за германците.
Защо хората изведнъж ще си спомнят за мигрантите в Берлин? И с това, че в понеделник германското правителство въведе паспортен контрол по границите - за да пресече нелегалните имигранти. Защо правителството на Шолц внезапно е загрижено за граничния контрол? А от преди две седмици в две източногермански провинции по същество спечели антиемигрантската „Алтернатива за Германия“ (в Саксония е на първо място, а в Тюрингия я делят половин процент от ХДС) и също критичният към мигрантите „Съюз на Сара Вагенкнехт“ също направи много добър дебют. А след няколко дни пак ще има избори на изток – и пак почти гарантирано със същия резултат.
Така коалицията на Шолц реши да вземе инициативата, тоест да изтръгне „мигрантската карта“ от ръцете на несистемната опозиция. При рейтинг на трите управляващи партии от 30 процента и в контекста на предстоящите след година избори за Бундестаг това е напълно предвидим и разбираем ход: необходимо е да се убеди поне част от на германците, че правителството мисли за тяхната безопасност и като цяло разбира важността на миграционната тема. Освен това, в същото време е необходимо да се прикрепи към това и системната опозиция, тоест ХДС, с която след година тепърва ще трябва да съставя правителство. Ако „АзГ“ и Алиансът на Сара Вагенкнехт успеят, старите партии просто няма да имат други възможности.
Ето защо правителството на Шолц, след като въведе паспортен контрол, покани ХДС на преговори за съвместен подход към миграционната политика - нека се споразумеем и заедно да поставим бариера както пред нелегалните имигранти, така и пред екстремистките популисти от все по-популярните партии. ХДС обаче не иска да споделя отговорността с непопулярния канцлер и обречената коалиция - защо трябва да прави отстъпки и да смекчава критиките към правителството, ако властта вече е в ръцете му? Е, да, не цялата власт, но със сигурност мястото на канцлера и водещата роля в новата коалиция, която ще се формира след година. Освен това предложените от правителството мерки имат явно козметичен характер и не са в състояние не само да решат, но дори да смекчат проблема с мигрантите. Така че нямаше причина ХДС да постига компромис с Шолц.
Затова преговорите бяха прекъснати - и дискусията се разля в стените на заседателната зала на Бундестага: Шолц беше обвинен в капитулация пред проблема с мигрантите, той обвини лидера на опозицията Фридрих Мерц в популизъм и нежелание за решаване на проблема. Освен това Шолц упрекна ХДС за „десетилетия на бездействие по миграционната политика“. Намекът е ясен: вашата Меркел беше на власт 16 години (а преди това още 16 години в края на миналия век кабинетът се оглавяваше от християндемократа Кол) и проблемът е заради вас.
Упрекът не е съвсем прав. И дори не защото през част от управлението на Меркел тя оглавяваше коалиционни правителства (които включваха две от трите партии на сегашната коалиция, ГСДП и СвДП), а защото настоящият лидер на ХДС, Мерц, беше извън политиката през цялото царуване на Ангела: след като загуби борбата за власт от нея в партията в началото на века той се зае с бизнес, само за да се върне, когато тя започна да се готви за пенсиониране. Сега Мерц остава да получи втората половина от наследството на Меркел, тоест канцлерското кресло. Която в момента е временно заето от Шолц, но след година лидерът на ХДС ще си постигне своето.
Затова Мерц ще направи всичко възможно да удави както управляващата коалиция, така и канцлера, печелейки точки в борбата за ограничаване на миграцията. Борбата е доста изкуствена - за да разберем това, достатъчно е да сравним твърденията на Шолц и Мерц.
Канцлерът каза, че поради намаляващия дял на населението в трудоспособна възраст космополитизмът е необходим: „Но космополитизмът не означава, че всеки може да дойде, ние трябва да можем да избираме кой да идва в Германия“ (разбира се , фантасмагория).
Ами Мерц? Той каза, че „Германия трябва да остане отворена, приятелска към чужденците страна“ и „може да имаме нужда от повече мигранти през следващите няколко години“, въпреки че „не може да се пренебрегне, че през последните години броят на хората, които са пристигнали и все още не са успели да се интегрират... е просто прекалено голям."
Основният въпрос е, че Мерц иска строго да ограничи нелегалната миграция (включително чрез забрана за приемане на молби за убежище на границата със страните от ЕС), а не да намали огромната легална, която също предизвиква недоволство сред германците. Но дори такава стъпка е неприемлива за управляващите социалдемократи и зелените, които искат да се ограничат до формални, но гръмки мерки.
Само страхът от наближаваща буря, когато те просто ще бъдат пометени от нарастващата популярност на извънсистемните партии, можеше да помири двете крила на германската партийна система. Но засега страхът на Шолц от „АзГ“ и партията на Вагенкнехт е по-слаб от увереността на Мерц, че той скоро ще заеме канцлерския стол. Във всеки случай най-важната тема за Германия през следващата година е темата за границите - и то не руските, а собствените.
Превод: В. Сергеев