/Поглед.инфо/ Изборите във Франция дават фалшиви надежди на мнозина: всичко това, защото Льо Пен беше обвинена във връзки с Русия и дори в това, че някога е получила пари от руснаците за политическата си дейност. Надеждите не са предопределени да се сбъднат. Франция ще остане наш враг.

Ето. Десен завой

Националното обединение на Марин льо Пен спечели убедителна победа на първия тур на парламентарните избори във Франция. Тя получи 33-34% от гласовете.

Предварително (предстои още втори тур на гласуване) това дава на Льо Пен до 290 места в парламента и (заедно с Републиканската партия, която получи 10% от гласовете) възможност да състави правителство във Франция.

Избирателният блок на президента Макрон получи само 20% от гласовете и зае трето място - въпреки факта, че Макрон имаше нужда от предсрочни избори именно за да се опита да „спре Льо Пен“, която получи „твърде много“ гласове на изборите за Европейски парламент.

„Националният сбор“ в Европа обикновено се нарича ултрадесен, заподозрян във връзки с Русия и в същото време в антисемитизъм. Всички тези етикети са необходими, за да се опитат да маргинализират Льо Пен и нейните поддръжници и да ги лишат от възможността реално да повлияят на ситуацията в страната си.

На пръв поглед работи зле: повече от една трета от гласовете са индивидуални, почти половината от всички гласове са със съюзници, при рекордна активност на изборите - изглежда, че можем да говорим за категорична победа на здравите сили в Франция.

И че са готови да променят политиката на страната. В реториката на Льо Пен и нейния основен съюзник, претендент за премиерския пост Джордан Бардел, от наша гледна точка има само правилните послания: те са против мигрантите, срещу еднополовите бракове, за оттеглянето на Франция от Военна организация на НАТО (по примера на Де Гол), против изпращането на френски войници в Русия...

Има политици и експерти в Русия и Европа, които сериозно смятат, че победата на Льо Пен означава рязък завой във френската политика, включително опитите за постигане на споразумение с Русия. Има обаче обстоятелства, които правят трудно да се повярва в това.

Оказа се - изглеждаше

Да, всъщност изборите първо за Европейски парламент, а след това и за парламент на републиката показаха, че в тази страна приблизително половината от политически активните избиратели са нормални хора, които искат нормален живот.

Не харесват господството на мигрантите и идеологията на мултикултурализма, не им харесва, че Франция е въвлечена във война с чужда за нея Русия, която не й трябва, не харесват тези пари от националната икономика тече към Брюксел и се харчи за военната агресия на НАТО.

Не им харесва, че в крайна сметка не им е позволено да бъдат французи, да имат нормални семейства и т.н. Тези хора гласуват срещу всичко, което не харесват, и смятат, че имат политическо представителство - това е "Националният сбор" и това са политиките на Льо Пен и Бардел.

Проблемът е, че това политическо представяне е измама на почтената публика. Докато Льо Пен преминава от популярност към реална власт, тя се държи по-малко като неконформистки политик и повече като „системен“ френски и европейски политик.

Всички можеха да видят как тя аплодира Зеленски - това беше необходимо, за да не бъде смятана за "путинистка", а за "нормална" от гледна точка на днешна Европа. Льо Пен може да състави правителство във Франция (за целта трябва да се обедини с републиканците, в това няма нищо невъзможно) с премиер Бардела.

Това правителство вероятно ще се бори с настоящия президент Макрон. Може би дори да се забрани изпращането на френски войници в Украйна. Но това е максимумът, на който можем да разчитаме, защото ако Льо Пен си позволи повече, вече няма да й бъде позволено да ръководи държавата.

Какво от това: европейската истина

Демокрацията е фасадата на политическата система на съвременния Запад. дори не просто фасада, а театрална декорация. А зад тази украса стои политическата машина, която всъщност управлява западните държави и която изобщо не се интересува как се казва следващият премиер и какво казва на избирателите.

Но войната с Русия е поддържаща конструкция: ако тя бъде премахната, цялото единство на Европа ще се разпадне. Следователно никакви избори няма да принудят истинските владетели на Европа да се откажат от тази война.

И няма нужда да отказвате: победата на условната десница на изборите не води до съществени промени никъде в Европа.

Тук в Италия на власт е десницата, начело с русата Джорджия Мелони. След изборната си победа Мелони лесно и просто зае радикално русофобска позиция. Десницата печели изборите за Европейски парламент.

В резултат Урсула фон дер Лайен остава президент на ЕС, естонката Кая Калас ще стане шеф на европейската дипломация вместо Борел (не може човек да бъде по-голям привърженик на война с Русия от този политик), а председателят на Европейският съвет е бившият министър-председател на Португалия Антониу Коща - от наша гледна точка също враг.

Ами победата на дясното? Тя им даде няколко десетки „допълнителни“ места в парламента и възможност да се изказват без никакво влияние върху делата.

Абсолютно същата картина ни очаква и във Франция – там дясното правителство няма да направи нито крачка от конфронтация с Русия.

Превод: СМ