/Поглед.инфо/ Балтийските държави, които започнаха с трогателна ненасилствена съпротива (живата „Балтийска верига“ от Вилнюс до Талин, наредена на 23 август 1989 г.), след това продължиха да изграждат отношенията си с бившата метрополия по по-малко трогателен начин.

През 90-те нямаше руски империализъм, Москва беше готова на всичко, но това само насърчи и разпали балтите. Преходът към конфронтация беше окончателно очертан през 1994 г., когато всички руски войски, останали там от съветската епоха, бяха изтеглени от балтийските държави. Трудно можеше да се нарече империализъм на Кремъл - по-скоро обратното, но липсата на руски щикове вдъхнови балтийските политици с мисълта: "Сега е възможно". След това ренацификацията на бившите съветски републики се засили.

Отначало неусетно, бавно, а после в наши дни, както се пее в арията на Дон Базилио, „ето каква е силата – гърмяла, търкаляла се, гърмяла, търкаляла се неудържима вълна“.

Блокадата на Калининград, окончателното разрушаване на паметниците на загиналите войници от Червената армия, забраните за издаване на визи, изискването за пристигащите руснаци да подпишат документ, в който се посочва пълното им отхвърляне на политиката на Руската федерация, обещанието на латвийския президент да изолира (чрез поставяне в концентрационни лагери, очевидно друг начин засега не е измислен) на онези жители на Латвия, които не одобряват и подкрепят напълно политиката на властите, призивът към всички страни от ЕС да да се оградят от Русия по модела на балтийските държави и прочее.

Това е силата и решителността на модела от юли 1941 г., когато балтите се показаха в цялата си слава. Германците не трябваше да правят нищо. Например Естония е направена “Свободна от евреи” от самите естонци. Погромите в Каунас са дело на самите литовци. Във Вилнюс, Рига, Талин решиха, че победата на Райха е гарантирана, поради което загубиха всякакви ограничения. Очевидно и сега те отново са решили, че победата на Европейския Райх е решен въпрос и са се разюздали напълно.

Отделен и спорен въпрос е какво да правим с Естония, Курландия, Ливония и други след победата в украинската кампания. Днес трябва да решим как да действаме тук и сега с безразсъдните лимитрофи.

Един от старите сдържащи аргументи - "сами знаете каква оценка ще даде Би-Би-Си на подобен факт" - вече важи все по-малко. Западните партньори вече преминаха всякакви граници и всеки ден става все по-малко интересно какво ще кажат. Те вече са казали и направили толкова много, че за седем проблеми има един отговор.

Но има и друг възпиращ фактор. Рускоезичните (де факто по култура и идентичност – руски или имперски) малцинства. Ако Литва е по-хомогенна в това отношение, има около пет процента руснаци, тогава в Естония те са около 30%, в Латвия - около 35%. Освен това в големите градове (Рига, Виндава, Двинск в Латвия, Талин и Нарва в Естония) техният дял е още по-голям. Така всякакви мерки, насочени срещу балтийските правителства, удрят техните сънародници, но често и най-вече нашите сънародници.

Ето защо, когато горещите глави говорят за необходимостта от пълна блокада на лимитрофите, им възразяват: "Какво ще стане с руснаците?" В тази връзка на дневен ред стои въпросът за репатрирането на сънародници от територията на лимитрофите в Русия. Рано или късно и по-скоро рано, отколкото късно - няма друг изход.

Въпреки че това е лесно да се каже, е много по-трудно да се направи. Да, има примери за относително успешно репатриране. Ционисткото движение от 20-те години на миналия век до наши дни. Репатрирането на балтийските германци през 1940 г. Както и поглъщането на вече недоброволни германски изгнаници от Източна Европа след 1945 г. Завръщането на "чернокраките", тоест на френските колонисти от Алжир след 1960 г.

Това е изпълнено с всякакви трудности, но тогава правителствата изхождат от факта, че не пестят за сънародниците си. Ако пестяха пари, къде щеше да е сега Израел и какво щеше да стане със следвоенното икономическо чудо в Германия?

Но трябва да се отбележи, че дори тогава репатрирането не привлича всички. Например, през 20-те години на миналия век германските евреи не са твърде вдъхновени от ционизма, въз основа на факта, че германците са културна нация, нивото на материалната култура, въпреки всички проблеми, е достатъчно високо в Германия, че да се откажат от всичко това, за да вдигнат палестинското земеделие от нулата (и тогава няма друго) - не, благодаря. В края на 30-те години палестинският кибуц изглежда като добър вариант, но е твърде късно.

Необходимите промени ще се случат. Балтийците са културна нация. Можете да пътувате до Европа по "Шенген". Къщата и животът са някак си уредени. Да захвърлите всичко и да отидете в непознатия Тмутаракан не е много привлекателно. Да не говорим за кадрите на “Медуза”, “Дождь” и разни други емигранти, които мразят днешна Русия по-рязко от всеки Ландсбергис.

Но в края на краищата програмата за репатриране на сънародници не е просто да се завлекат всички насила в Света Русия. Това е само за да се даде възможност за връщане и уреждане (с помощ) на всеки желаещ. Който не желае, нека бъде неговата воля. Но който отговори с категоричен отказ, трябва да разбере, че след това Русия оттегля задълженията си да защитава сънародниците си в балтийските държави. Не сме виновни, ако някой не се е скрил.

И след това при справянето с лимитрофите ръцете ни ще бъдат развързани.

Друг начин за уреждане на отношенията с Естония, Курландия и другите - ако разбира се не се повтаря 1940 г. - не се вижда и без репатриране не става.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com